Анализатор изброи плюсове и минуси, възможности и опасности пред проф. Герджиков
"Какви са възможностите проф. Анастас Герджиков да стане идващият президент на България? Ако подложим кандидатурата му на тествания SWOT-анализ, ясно се обрисуват най-малко четири мощни страни. Но има и минимум три минуса ", по този начин стартира разбор на медийния специалист Георги Лозанов на тематика "Проф. Герджиков: плюсове и минуси, благоприятни условия и рискове ", представен от " ".
Ето какво гласи коментарът на Георги Лозанов:
Несъмнено интригата на последните дни беше кого ГЕРБ ще издигне/подкрепи за президент на България. Като залогът им в тази ситуация е по-висок от борбата за поста, тъй като изборът на претендент би трябвало да е срещуположен ход в друга доста по-драматична борба - с Румен Радев, трансформирал се в главния политически зложелател на Бойко Борисов. Интригата се задълбочи още повече поради предизвикването на Радев към Борисов - да се яви персонално против него. Тоест, самичък да тръгне на съвсем сигурна политическа гибел.
В подобен подтекст печеливш ход ли е включването на проф. Анастас Герджиков в президентската конкуренция като трети връх в обрисувалия се триъгълник Радев-Борисов-Герджиков ? И какво ще е търсенето на „ новия артикул “, появил се на нашия политически пазар? За отговора ще употребявам тествания в маркетинга SWOT-анализ с неговите четири детайла: мощни страни, слаби страни, благоприятни условия и рискове.
Силни страни
Плюсовете стартират от това, че проф. Герджиков има тип на президент - като външност и обществено държание с една обезоръжаваща доза успокоение, която основава вяра, че ще върне президентската институция в конституционните ѝ граници и ще я извади от партийните борби за власт. Професорът особено показва липса на вкус за власт със поръчката си, че занапред се отхвърля от втори мандат.
Негова мощна страна, несъмнено, е и образоваността му , която е привилегия освен сама по себе си, само че и като отговор на възходящите упования за смяна в политическата селекция от „ харесва ми-не ми харесва “ към „ знае-не знае “. Така че най-сетне политиката да престане да бъде „ махленска препирня ", а да зависи от експертността, културата, знанията и уменията на претендентите. В този смисъл кандидатурата на ректора на Софийския университет може да се одобри като опит в каква степен суверенът е подготвен да припознае любимеца на академичната общественост като собствен любимец.
Безпартийността също е мощна страна в президентските избори . Естествено, нито тя, нито „ буферът “ на инициативните комитети смъкват съмненията за скрити зависимости - в тази ситуация от ГЕРБ. В това отношение непредвиден пиарски резултат за Герджиков провокира Татяна Дончева , на която ѝ се наложи обществено да му се извини за погрешното си изказване, че под неговото управление Софийският университет е направил Бойко Борисов лекар хонорис идея. Не единствено тъй като съответно го оневинява от сходен слагачески жест, само че и тъй като обезсилва отрицателния звук в предизборната акция, от който той несъмнено се пази. Герджиков против Радев - за разлика от Борисов против Радев, е вероятност за положителна акция без компромати .
Силна страна на Герджиков е също по този начин, че той не е „ теренен състезател “ с проявени корупционни претекстове, с каквито съмнения нормално е нападнат „ шлейфът “ на ГЕРБ. Опитите да се реанимират попътни кавги от ректорското му управление не получават търсената предизборна звучност.
Слаби страни
Минус е, че Герджиков не се вписва в мощно политизираното сега българско общество и не излъчва отчетливи политически послания . Предпочита безадресното рамково говорене, което може да е присъщо на ректора, само че не и на претендента за президент. Вътрешно спорно и някак несамоотвержено е, когато си тръгнал да покоряваш един от върховете на политическата система, да твърдиш: „ Аз не съм политик, не мисля и не приказвам като политик “.
Особен недостиг тук е неналичието на мнение за настояванията на митингите от предходната година - за проблемите, които ги провокираха, както и за измененията, към които водят. Тишината по тези въпроси няма по какъв начин да не се разчете като ангажимент към ГЕРБ и щадене на статуквото.
Друга слаба страна е отсъствието на личен електорален таргет . Неубедително е да се обръщаш към всички и да се надяваш всеки да те поддържа, най-малкото тъй като се изправяш против Радев, който от предходните избори има корав електорат с наклонност да нараства. В резултат от това Герджиков се е насочил към две групи гласоподаватели, едната от които мъчно ще го припознае, а другата не е негова.
Ясно е, че той ще разчита, без значение дали го огласява или не, на гласоподавателите на ГЕРБ. Те обаче ще могат ли да си показват един академични професор в ролята на техен президент, откакто до момента образоваността не е била приоритет в политическите им желания? Далеч по-лесно би им било да е боен или състезател и евентуално полковник Невяна Митева, която е и двете, е препоръчана за вицепрезидент точно с цел да ги подтиква . А и вотът на немалка част от тях е клиентелистки и те надали ще привидят някаква изгода да гласоподават за Герджиков, изключително в случай че би трябвало особено да отидат до урните на втори тур.
Герджиков декларира също по този начин, че ще търси поддръжка в „ дясно “, с което се подрежда в дългата редица на политиците, които желаят и нерядко съумяват да присвоят избор от Демократична България - като Радев, Трифонов, Манолова и прочие Но този път има претендент в лицето на Лозан Панов, с който „ градската десница “ ценностно е надълбоко обвързвана и е водила общи борби. Затова той може и да успее да концентрира вота ѝ.Инициативен комитет издигна кандидатурата на проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева
Възможности
Засега най-вероятната опция, изключително след усложняване на връзките сред Радев и Българска социалистическа партия, е професорът да стигне до втори тур и там генералът да го победи. Това би било почтена загуба за ГЕРБ, която в актуалното им положение наподобява им прави работа.
За да бъде почтена и за Герджиков обаче, а и с цел да му донесе нараснал публичен рейтинг след конкуренцията, в предизборната акция той би трябвало да покаже самостоятелност от ГЕРБ. Иначе ще компрометира освен президентската си кандидатура, само че със остаряла дата и автономността на университета, тъй като ще излезе, че е бил в топли връзки с някогашните ръководещи.
Опасности
Ако Герджиков загуби, заплахата е да не е съумял да изрази лични хрумвания и политическа позиция в предизборната акция и да се е трансформирал в „ спаринг сътрудник “ на Радев , което в следствие да усили самочувствието на генерала, че може да упражнява власт отвън конституционните си пълномощия. И във втория си мандат несмущаван да се претърпява като най-важния човек в страната.
Ако въпреки всичко завоюва, което доста ще зависи от пропорцията в десния избор сред „ за “ и „ против “ Радев, заплахата е да стартира да се отплаща на ГЕРБ за поддръжката с осъществяване на техни партийни поръчки .
Доскоро огромната заплаха беше Радев да няма против себе си действителни противници и да завоюва съвсем служебно. След кандидатурите на Анастас Герджиков и Лозан Панов това се промени.
Ето какво гласи коментарът на Георги Лозанов:
Несъмнено интригата на последните дни беше кого ГЕРБ ще издигне/подкрепи за президент на България. Като залогът им в тази ситуация е по-висок от борбата за поста, тъй като изборът на претендент би трябвало да е срещуположен ход в друга доста по-драматична борба - с Румен Радев, трансформирал се в главния политически зложелател на Бойко Борисов. Интригата се задълбочи още повече поради предизвикването на Радев към Борисов - да се яви персонално против него. Тоест, самичък да тръгне на съвсем сигурна политическа гибел.
В подобен подтекст печеливш ход ли е включването на проф. Анастас Герджиков в президентската конкуренция като трети връх в обрисувалия се триъгълник Радев-Борисов-Герджиков ? И какво ще е търсенето на „ новия артикул “, появил се на нашия политически пазар? За отговора ще употребявам тествания в маркетинга SWOT-анализ с неговите четири детайла: мощни страни, слаби страни, благоприятни условия и рискове.
Силни страни
Плюсовете стартират от това, че проф. Герджиков има тип на президент - като външност и обществено държание с една обезоръжаваща доза успокоение, която основава вяра, че ще върне президентската институция в конституционните ѝ граници и ще я извади от партийните борби за власт. Професорът особено показва липса на вкус за власт със поръчката си, че занапред се отхвърля от втори мандат.
Негова мощна страна, несъмнено, е и образоваността му , която е привилегия освен сама по себе си, само че и като отговор на възходящите упования за смяна в политическата селекция от „ харесва ми-не ми харесва “ към „ знае-не знае “. Така че най-сетне политиката да престане да бъде „ махленска препирня ", а да зависи от експертността, културата, знанията и уменията на претендентите. В този смисъл кандидатурата на ректора на Софийския университет може да се одобри като опит в каква степен суверенът е подготвен да припознае любимеца на академичната общественост като собствен любимец.
Безпартийността също е мощна страна в президентските избори . Естествено, нито тя, нито „ буферът “ на инициативните комитети смъкват съмненията за скрити зависимости - в тази ситуация от ГЕРБ. В това отношение непредвиден пиарски резултат за Герджиков провокира Татяна Дончева , на която ѝ се наложи обществено да му се извини за погрешното си изказване, че под неговото управление Софийският университет е направил Бойко Борисов лекар хонорис идея. Не единствено тъй като съответно го оневинява от сходен слагачески жест, само че и тъй като обезсилва отрицателния звук в предизборната акция, от който той несъмнено се пази. Герджиков против Радев - за разлика от Борисов против Радев, е вероятност за положителна акция без компромати .
Силна страна на Герджиков е също по този начин, че той не е „ теренен състезател “ с проявени корупционни претекстове, с каквито съмнения нормално е нападнат „ шлейфът “ на ГЕРБ. Опитите да се реанимират попътни кавги от ректорското му управление не получават търсената предизборна звучност.
Слаби страни
Минус е, че Герджиков не се вписва в мощно политизираното сега българско общество и не излъчва отчетливи политически послания . Предпочита безадресното рамково говорене, което може да е присъщо на ректора, само че не и на претендента за президент. Вътрешно спорно и някак несамоотвержено е, когато си тръгнал да покоряваш един от върховете на политическата система, да твърдиш: „ Аз не съм политик, не мисля и не приказвам като политик “.
Особен недостиг тук е неналичието на мнение за настояванията на митингите от предходната година - за проблемите, които ги провокираха, както и за измененията, към които водят. Тишината по тези въпроси няма по какъв начин да не се разчете като ангажимент към ГЕРБ и щадене на статуквото.
Друга слаба страна е отсъствието на личен електорален таргет . Неубедително е да се обръщаш към всички и да се надяваш всеки да те поддържа, най-малкото тъй като се изправяш против Радев, който от предходните избори има корав електорат с наклонност да нараства. В резултат от това Герджиков се е насочил към две групи гласоподаватели, едната от които мъчно ще го припознае, а другата не е негова.
Ясно е, че той ще разчита, без значение дали го огласява или не, на гласоподавателите на ГЕРБ. Те обаче ще могат ли да си показват един академични професор в ролята на техен президент, откакто до момента образоваността не е била приоритет в политическите им желания? Далеч по-лесно би им било да е боен или състезател и евентуално полковник Невяна Митева, която е и двете, е препоръчана за вицепрезидент точно с цел да ги подтиква . А и вотът на немалка част от тях е клиентелистки и те надали ще привидят някаква изгода да гласоподават за Герджиков, изключително в случай че би трябвало особено да отидат до урните на втори тур.
Герджиков декларира също по този начин, че ще търси поддръжка в „ дясно “, с което се подрежда в дългата редица на политиците, които желаят и нерядко съумяват да присвоят избор от Демократична България - като Радев, Трифонов, Манолова и прочие Но този път има претендент в лицето на Лозан Панов, с който „ градската десница “ ценностно е надълбоко обвързвана и е водила общи борби. Затова той може и да успее да концентрира вота ѝ.Инициативен комитет издигна кандидатурата на проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева
Възможности
Засега най-вероятната опция, изключително след усложняване на връзките сред Радев и Българска социалистическа партия, е професорът да стигне до втори тур и там генералът да го победи. Това би било почтена загуба за ГЕРБ, която в актуалното им положение наподобява им прави работа.
За да бъде почтена и за Герджиков обаче, а и с цел да му донесе нараснал публичен рейтинг след конкуренцията, в предизборната акция той би трябвало да покаже самостоятелност от ГЕРБ. Иначе ще компрометира освен президентската си кандидатура, само че със остаряла дата и автономността на университета, тъй като ще излезе, че е бил в топли връзки с някогашните ръководещи.
Опасности
Ако Герджиков загуби, заплахата е да не е съумял да изрази лични хрумвания и политическа позиция в предизборната акция и да се е трансформирал в „ спаринг сътрудник “ на Радев , което в следствие да усили самочувствието на генерала, че може да упражнява власт отвън конституционните си пълномощия. И във втория си мандат несмущаван да се претърпява като най-важния човек в страната.
Ако въпреки всичко завоюва, което доста ще зависи от пропорцията в десния избор сред „ за “ и „ против “ Радев, заплахата е да стартира да се отплаща на ГЕРБ за поддръжката с осъществяване на техни партийни поръчки .
Доскоро огромната заплаха беше Радев да няма против себе си действителни противници и да завоюва съвсем служебно. След кандидатурите на Анастас Герджиков и Лозан Панов това се промени.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ