Дебатът между Радев и Герджиков: какъв президент ѝ трябва на България
Каква е ролята на президента в политическата система на страната - дали той би трябвало да е обединител на нацията? До този въпрос се сведе главният вододел в.
Традиционното всеобщо разбиране е, че откакто конституцията споделя, че президентът " въплъщава единството на нацията ", то той е задължен да бъде неин обединител. Нищо сходно - този текст не е наставление, а изложение. Нацията сама по себе си е налице, а президентът просто е нейното лице, нейната персонификация. Нацията е обединена или разединена и президентът я въплъщава такава, каквато е - обединена или разединена. Нито пък тя ще е единна по въпроса кое е най-адекватното ѝ лице.
Какъв би трябвало да бъде президентът?
От това въплъщение обаче проф. Герджиков, сходно на всички в тази папагалска традиция, изведе задължението президентът да е обединител на нацията. Което допуска президентът да е политически безпристрастен - теза, която Румен Радев отхвърли. Но изборът на президента е политически, той е част от политическия развой, който пък е партизиран. А политиката значи първо делене и битка сред разнообразни гледища. Надделяването може да включва обединяване, само че то е развой и в никакъв случай не значи 100% обединяване - другояче стигаме до " една нация - един фюрер ".
Тезата за аполитичния обединител на нацията значи разграничаване от всички съществени политически борби и, доведена до дъно, води до обезличаване на президента. Наистина, в предизборната си акция по редица тематики Герджиков избягваше да заеме ясни позиции, а в тв дебата на практика занули позицията си за правосъдната промяна, която нито било наложително да минава през смяна в конституцията, нито през промяна на основния прокурор. Но доколкото кандидат-президентът е участник в политическо съревнование, той не може да е безстопанствен, даже откровено да има вяра, че е подобен. Най-малкото е подвластен от тези, които го поддържат или най-малко им дължи преданост. Затова Герджиков не можеше да се опази от упреците на Радев, че няма нощни шкафчета - петното върху водача на политическата групировка зад него се стеле и върху него. Нито можеше да отговори за какво някогашният вътрешен министър, виновен за побоя над неговите студенти предишното лято, се движи с него из страната като част от акцията му. А с цел да уязви настоящия държавен глава, Герджиков неизбежно стигна до опрощение или прослава на политики от ръководството на Борисов, употребявайки неуместни упреци, че служебният кабинет на Радев е трябвало да предприеме ограничения против повишението цените на силата още през август, когато в действителност пазарът беше спокоен.
Така концепцията на Герджиков за президента като обединител на нацията се саморазобличи до неуместното състояние да претендира, че той не е част от предходното статукво, само че в същото време да го пази: " Може ГЕРБ и Бойко Борисов да са позволили неточности, само че са създали и положителни неща, вие допускате единствено неточности ". Контрата на Радев бе безпощадна: " Вие приехте да бъдете лицето на тези, които разграбиха България (...) Вие сте част от обединението " Магнитски ". ".
Ако обединяването на нацията не е изпразнен от всякакво наличие девиз, а политическа задача, то тогава националното политическо изпитание с най-общ знаменател е обезпечаването на правда, правдивост и разцвет за всички. Тъкмо като подобен обединител се съобщи Радев. И даде ясно да се разбере, че това значи борба против, а не обединяване с тези, които са завладяли за себе си страната. И съжали, че не е съдействал режимът на Борисов да бъде свален по-рано. Ето тук Радев фактически търпи упреците на Герджиков, че в никакъв случай не признава грешките си. Но очевидно пилотските анализи на грешките са ирелевантни за равнище първи човек в страната.
Радев се трансформира в водач на политическа битка едвам в последните две години от мандата си. В първата половина от президентстването си той единствено се бранеше от ударите на Борисов, служейки му за боксова круша. Но това е естествен път на израстването на един политик и общественик, което към този момент е стигнало до такава степен, че 4 партии от левия до десния набор го поддържат за втори мандат. На сходно развиване и израстване в придвижване евентуално би бил кадърен и Герджиков.
Радев и тематиката " Русия "
Непризнаването на неточности или отвод от промяна или преформулиране на позиция обаче приказва и за проблеми в развиването на политическото мислене на настоящия президент. Радев приказва малко и с отвращение за позицията си за Крим и не я трансформира, с цел да не излезе, че се обръща на 180 градуса - нещо неприемливо за достойнството на един боен. Ядосаната имитация " Крим е съветски, кой да е! " може и да значи на езика на реалполитик, че фактическото състояние е такова и няма какво да създадем. Но то би трябвало да се изговори и на същия език да звучи да вземем за пример по този начин: поради Крим даже Съединени американски щати не водят война, а Германия си строи Северен поток-2 - нищо че и двете го считат за украински. Вместо това обаче Радев задълбава още повече и когато става дума за погазването на човешките права в Русия, дава отговор също " изолационистки ": " Преди да хукнем да спасяваме демокрацията в другите страни, дано забележим каква е тя у нас - на командно дишане ". Впрочем, Радев нито един път до момента не взе отношение по репресиите против Алексей Навални. Но в случай че претендира да е огромен общественик демократ и не от русофилия, а от прагматизъм е благоразположен към Кремъл, то би следвало да може да удържа по едно и също време две позиции. Една на справедливостта, чиито червени линии изискват най-малко самопризнание: Русия анексира Крим, Навални е водач на антипутинската съпротива и по тази причина е в пандиза. Другата позиция е на честността, колкото и нелицеприятна да е тя: България няма да се конфронтира намерено с Русия, нито да търпи стопански загуби поради завладения Крим и затворения Навални.
Ако не може да удържа тези две измерения, политиката на Радев към Русия не би се различавала от тази на Борисов по резултат, който на думи не признава Крим за съветски и пази Навални, само че строи " Балкански поток ", купува нуклеарен реактор и не ще НАТО в Черно море.
Традиционното всеобщо разбиране е, че откакто конституцията споделя, че президентът " въплъщава единството на нацията ", то той е задължен да бъде неин обединител. Нищо сходно - този текст не е наставление, а изложение. Нацията сама по себе си е налице, а президентът просто е нейното лице, нейната персонификация. Нацията е обединена или разединена и президентът я въплъщава такава, каквато е - обединена или разединена. Нито пък тя ще е единна по въпроса кое е най-адекватното ѝ лице.
Какъв би трябвало да бъде президентът?
От това въплъщение обаче проф. Герджиков, сходно на всички в тази папагалска традиция, изведе задължението президентът да е обединител на нацията. Което допуска президентът да е политически безпристрастен - теза, която Румен Радев отхвърли. Но изборът на президента е политически, той е част от политическия развой, който пък е партизиран. А политиката значи първо делене и битка сред разнообразни гледища. Надделяването може да включва обединяване, само че то е развой и в никакъв случай не значи 100% обединяване - другояче стигаме до " една нация - един фюрер ".
Тезата за аполитичния обединител на нацията значи разграничаване от всички съществени политически борби и, доведена до дъно, води до обезличаване на президента. Наистина, в предизборната си акция по редица тематики Герджиков избягваше да заеме ясни позиции, а в тв дебата на практика занули позицията си за правосъдната промяна, която нито било наложително да минава през смяна в конституцията, нито през промяна на основния прокурор. Но доколкото кандидат-президентът е участник в политическо съревнование, той не може да е безстопанствен, даже откровено да има вяра, че е подобен. Най-малкото е подвластен от тези, които го поддържат или най-малко им дължи преданост. Затова Герджиков не можеше да се опази от упреците на Радев, че няма нощни шкафчета - петното върху водача на политическата групировка зад него се стеле и върху него. Нито можеше да отговори за какво някогашният вътрешен министър, виновен за побоя над неговите студенти предишното лято, се движи с него из страната като част от акцията му. А с цел да уязви настоящия държавен глава, Герджиков неизбежно стигна до опрощение или прослава на политики от ръководството на Борисов, употребявайки неуместни упреци, че служебният кабинет на Радев е трябвало да предприеме ограничения против повишението цените на силата още през август, когато в действителност пазарът беше спокоен.
Така концепцията на Герджиков за президента като обединител на нацията се саморазобличи до неуместното състояние да претендира, че той не е част от предходното статукво, само че в същото време да го пази: " Може ГЕРБ и Бойко Борисов да са позволили неточности, само че са създали и положителни неща, вие допускате единствено неточности ". Контрата на Радев бе безпощадна: " Вие приехте да бъдете лицето на тези, които разграбиха България (...) Вие сте част от обединението " Магнитски ". ".
Ако обединяването на нацията не е изпразнен от всякакво наличие девиз, а политическа задача, то тогава националното политическо изпитание с най-общ знаменател е обезпечаването на правда, правдивост и разцвет за всички. Тъкмо като подобен обединител се съобщи Радев. И даде ясно да се разбере, че това значи борба против, а не обединяване с тези, които са завладяли за себе си страната. И съжали, че не е съдействал режимът на Борисов да бъде свален по-рано. Ето тук Радев фактически търпи упреците на Герджиков, че в никакъв случай не признава грешките си. Но очевидно пилотските анализи на грешките са ирелевантни за равнище първи човек в страната.
Радев се трансформира в водач на политическа битка едвам в последните две години от мандата си. В първата половина от президентстването си той единствено се бранеше от ударите на Борисов, служейки му за боксова круша. Но това е естествен път на израстването на един политик и общественик, което към този момент е стигнало до такава степен, че 4 партии от левия до десния набор го поддържат за втори мандат. На сходно развиване и израстване в придвижване евентуално би бил кадърен и Герджиков.
Радев и тематиката " Русия "
Непризнаването на неточности или отвод от промяна или преформулиране на позиция обаче приказва и за проблеми в развиването на политическото мислене на настоящия президент. Радев приказва малко и с отвращение за позицията си за Крим и не я трансформира, с цел да не излезе, че се обръща на 180 градуса - нещо неприемливо за достойнството на един боен. Ядосаната имитация " Крим е съветски, кой да е! " може и да значи на езика на реалполитик, че фактическото състояние е такова и няма какво да създадем. Но то би трябвало да се изговори и на същия език да звучи да вземем за пример по този начин: поради Крим даже Съединени американски щати не водят война, а Германия си строи Северен поток-2 - нищо че и двете го считат за украински. Вместо това обаче Радев задълбава още повече и когато става дума за погазването на човешките права в Русия, дава отговор също " изолационистки ": " Преди да хукнем да спасяваме демокрацията в другите страни, дано забележим каква е тя у нас - на командно дишане ". Впрочем, Радев нито един път до момента не взе отношение по репресиите против Алексей Навални. Но в случай че претендира да е огромен общественик демократ и не от русофилия, а от прагматизъм е благоразположен към Кремъл, то би следвало да може да удържа по едно и също време две позиции. Една на справедливостта, чиито червени линии изискват най-малко самопризнание: Русия анексира Крим, Навални е водач на антипутинската съпротива и по тази причина е в пандиза. Другата позиция е на честността, колкото и нелицеприятна да е тя: България няма да се конфронтира намерено с Русия, нито да търпи стопански загуби поради завладения Крим и затворения Навални.
Ако не може да удържа тези две измерения, политиката на Радев към Русия не би се различавала от тази на Борисов по резултат, който на думи не признава Крим за съветски и пази Навални, само че строи " Балкански поток ", купува нуклеарен реактор и не ще НАТО в Черно море.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ