Греда за 2,6 милиарда! България продава реакторите за АЕЦ „Белене“
Каква да е ориста на двата реактора, които България бе поръчала за АЕЦ „ Белене “ и се наложи да заплати на „ Атомстройекспорт “, още веднъж се актуализира. Това стана при представянето на концепциите на служебния кабинет за развиване на енергетиката до 2053 година
Равносметката е, че след направеното през 2016-а заплащане досега неосъщественият план АЕЦ „ Белене “ коства на българската страна към 2.6 милиарда лева – 1.2 милиарда лева за реакторите и 1.4 милиарда лева за площадката, която някогашният министър председател Бойко Борисов първо одобряваше с две ръце, след това назова „ мочур “.
Реакторите са заложени в тактика, която бе показана през днешния ден в наличието на премиера Гълъб Донев и на президента Румен Радев и макар многократните изказвания на служебното държавно управление, че с дълготрайни въпроси няма да се занимава.
Имаме увещание, че има техническа опция, т.е. западни компании да интегрират съществуващото съоръжение, разгласи енергийният министър Росен Христов пред публицисти, като не посочи кой е дал тези уверения. „ Като стартираме детайлни диалози, ще забележим дали това може да се подсигури и дали това е стопански най-изгодният вид, или можем да търсим продажба и да стартираме плановете с чисто нова технология “, добави той.
Неуспешен опит да бъдат продадени двата реактора при липса на изрично решение да се строи АЕЦ „ Белене “ направи и кабинетът „ Борисов “, при чието ръководство България бе наказана да заплати двата блока и да си ги вземе и които понастоящем се съхраняват при незнайни условия на площадката на „ Белене “.
В тактиката на служебния кабинет се планува България да продължи да развива нуклеарната си енергетика, като министърът няколко пъти към този момент дава за образец страни в Европа, които също я развиват и няма обединен отвод на равнище Европейски Съюз от нея.
В документа, който би трябвало да бъде утвърден от Народното събрание, е записано, че България би трябвало да построи 4 нови реактора – два на площадката на „ Белене “ и 2 в АЕЦ „ Козлодуй “. Последните ще заместят мощностите на настоящите 5 и 6 блок, които би трябвало да излязат от употреба през 2050 година.
Христов разяснява, че цената на тези планове е въпрос на съответни диалози с евентуалните реализатори и когато се вземе твърдо решение, че ще се развива нуклеарна енергетика, като илюстрира, че по въпроса през последните години непрестанно „ започваме, стопираме “.
Увери, че анализите на всички планове в тактиката демонстрират положителен стопански резултат, т.е. токът, който ще се създава от тях, е по-евтин от „ плановата пазарна стойност на електрическата енергия “.
Обяви, че през 2022 година България е изнесла над 12 тераватчаса (TWh) сила, против което е получила доходи към 3 милиарда евро, употребявани най-вече за отплата на бизнеса, обиден от високите цени на тока.
Реклама
През изтеклата година създаденото количество електрическа енергия е повишено с 5.7 % по отношение на миналата година. Ръстът е от нарастването в създадената електрическа сила при кондензационните Топлоелектрическа централа (с 4 TWh), ВЕИ (0.3 TWh) и при Водноелектрическа централа (0.26 TWh), демонстрират данните, представени от него.
Благодарение на това, че използваме главно локални енергийни източници, в това число въглища, атомна електрическа енергия, ние нямахме тази взаимозависимост от газ, както доста страни в Европа, и преодоляваме сполучливо провокациите, означи Росен Христов.
В основата на повишаването на тока в Европа през предходните две години беше таман това, че по-голямата част от него там се създава в газови централи. В България процентът е към 10.
Христов означи и че България е третият по величина експортьор на електрическа енергия в Европа и единственият в района, а наклонността била това състояние да се задържи и в идващите години. Към страните, които изпитват потребност от електрическа енергия, се причисляват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за снабдяване на електрическа енергия, разгласи министърът.
Основна спънка пред дейното въвеждане в употреба на ВЕИ е неналичието на преносна мрежа и благоприятни условия за присъединение, изясни той, с което стимулира заложеното в тактиката модернизиране на 2 хиляди км мрежа и нови далекопроводи с прилежащата инфраструктура.
Във въглищната енергетика се планува потребление на съществуващите мощности до 2030 година за гарантиране на енергийната сигурност и въвеждане на механически решения за понижаване на излъчванията. Христов счита, че до тогава въглищните централи би трябвало да работят, а до 2038 година поетапно да бъдат затваряни. Обяви пресмятане, съгласно което предварителното им затваряне ще коства 1 милиарда лева годишно на България.
Оценката на ведомството е, че България има мощен капацитет за развиване на водни електроцентрали, като съответно с Румъния се водят диалози за построяването на такива по поречието на общия им сектор на Дунав.
Предвижда се още създаване на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 година и на 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 година Планира се създаване на 870 MW нови Водноелектрическа централа до 2030 година и на 1270 MW до 2050 година
В геотермалната сила фокусът е върху изглаждане на местни системи за отопление. Предлага се още създаване на 1 GW електролизатори до 2030 година с произвеждане на 90 000 т/г. и на 5 GW електролизатори и произвеждане на 520 000 т/г. водород до 2050 година за локално ползване и експорт.
По отношение системите за предпазване на сила се предлага уголемение на ПАВЕЦ „ Чаира “ до 2030 година, създаване на нови ПАВЕЦ и създаване на 1 GW до 2035 година, въвеждане на 600 MW акумулатори до 2030 година и на 1.5 GW системи за сезонно предпазване до 2050 година
Равносметката е, че след направеното през 2016-а заплащане досега неосъщественият план АЕЦ „ Белене “ коства на българската страна към 2.6 милиарда лева – 1.2 милиарда лева за реакторите и 1.4 милиарда лева за площадката, която някогашният министър председател Бойко Борисов първо одобряваше с две ръце, след това назова „ мочур “.
Реакторите са заложени в тактика, която бе показана през днешния ден в наличието на премиера Гълъб Донев и на президента Румен Радев и макар многократните изказвания на служебното държавно управление, че с дълготрайни въпроси няма да се занимава.
Имаме увещание, че има техническа опция, т.е. западни компании да интегрират съществуващото съоръжение, разгласи енергийният министър Росен Христов пред публицисти, като не посочи кой е дал тези уверения. „ Като стартираме детайлни диалози, ще забележим дали това може да се подсигури и дали това е стопански най-изгодният вид, или можем да търсим продажба и да стартираме плановете с чисто нова технология “, добави той.
Неуспешен опит да бъдат продадени двата реактора при липса на изрично решение да се строи АЕЦ „ Белене “ направи и кабинетът „ Борисов “, при чието ръководство България бе наказана да заплати двата блока и да си ги вземе и които понастоящем се съхраняват при незнайни условия на площадката на „ Белене “.
В тактиката на служебния кабинет се планува България да продължи да развива нуклеарната си енергетика, като министърът няколко пъти към този момент дава за образец страни в Европа, които също я развиват и няма обединен отвод на равнище Европейски Съюз от нея.
В документа, който би трябвало да бъде утвърден от Народното събрание, е записано, че България би трябвало да построи 4 нови реактора – два на площадката на „ Белене “ и 2 в АЕЦ „ Козлодуй “. Последните ще заместят мощностите на настоящите 5 и 6 блок, които би трябвало да излязат от употреба през 2050 година.
Христов разяснява, че цената на тези планове е въпрос на съответни диалози с евентуалните реализатори и когато се вземе твърдо решение, че ще се развива нуклеарна енергетика, като илюстрира, че по въпроса през последните години непрестанно „ започваме, стопираме “.
Увери, че анализите на всички планове в тактиката демонстрират положителен стопански резултат, т.е. токът, който ще се създава от тях, е по-евтин от „ плановата пазарна стойност на електрическата енергия “.
Обяви, че през 2022 година България е изнесла над 12 тераватчаса (TWh) сила, против което е получила доходи към 3 милиарда евро, употребявани най-вече за отплата на бизнеса, обиден от високите цени на тока.
Реклама
През изтеклата година създаденото количество електрическа енергия е повишено с 5.7 % по отношение на миналата година. Ръстът е от нарастването в създадената електрическа сила при кондензационните Топлоелектрическа централа (с 4 TWh), ВЕИ (0.3 TWh) и при Водноелектрическа централа (0.26 TWh), демонстрират данните, представени от него.
Благодарение на това, че използваме главно локални енергийни източници, в това число въглища, атомна електрическа енергия, ние нямахме тази взаимозависимост от газ, както доста страни в Европа, и преодоляваме сполучливо провокациите, означи Росен Христов.
В основата на повишаването на тока в Европа през предходните две години беше таман това, че по-голямата част от него там се създава в газови централи. В България процентът е към 10.
Христов означи и че България е третият по величина експортьор на електрическа енергия в Европа и единственият в района, а наклонността била това състояние да се задържи и в идващите години. Към страните, които изпитват потребност от електрическа енергия, се причисляват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за снабдяване на електрическа енергия, разгласи министърът.
Основна спънка пред дейното въвеждане в употреба на ВЕИ е неналичието на преносна мрежа и благоприятни условия за присъединение, изясни той, с което стимулира заложеното в тактиката модернизиране на 2 хиляди км мрежа и нови далекопроводи с прилежащата инфраструктура.
Във въглищната енергетика се планува потребление на съществуващите мощности до 2030 година за гарантиране на енергийната сигурност и въвеждане на механически решения за понижаване на излъчванията. Христов счита, че до тогава въглищните централи би трябвало да работят, а до 2038 година поетапно да бъдат затваряни. Обяви пресмятане, съгласно което предварителното им затваряне ще коства 1 милиарда лева годишно на България.
Оценката на ведомството е, че България има мощен капацитет за развиване на водни електроцентрали, като съответно с Румъния се водят диалози за построяването на такива по поречието на общия им сектор на Дунав.
Предвижда се още създаване на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 година и на 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 година Планира се създаване на 870 MW нови Водноелектрическа централа до 2030 година и на 1270 MW до 2050 година
В геотермалната сила фокусът е върху изглаждане на местни системи за отопление. Предлага се още създаване на 1 GW електролизатори до 2030 година с произвеждане на 90 000 т/г. и на 5 GW електролизатори и произвеждане на 520 000 т/г. водород до 2050 година за локално ползване и експорт.
По отношение системите за предпазване на сила се предлага уголемение на ПАВЕЦ „ Чаира “ до 2030 година, създаване на нови ПАВЕЦ и създаване на 1 GW до 2035 година, въвеждане на 600 MW акумулатори до 2030 година и на 1.5 GW системи за сезонно предпазване до 2050 година
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ