Просвещението
Както доста постоянно го наричали “бащата на руската уфология “, астрономът Феликс Зигел, от детството си обичал науката. На шестгодишна възраст той сглобява първия си телескоп, а на шестнадесет към този момент отпътува на експедиция в Казахстан, с цел да следи слънчевото затъмнение, което се е състояло на 19 юни 1936 година Пътуването вечно прекатурва живота на руското момче, тъй като наоколо се намирала американската експедиция, на която Феликс съумял да се срещне с астрофизика Доналд Менцел.
Може би тази експедиция е определила ориста на младия мъж. Зигел взема решение да стане астроном и по-късно посвещава живота си на просветителни действия.
През 80-те години на предишния век всяко руско семейство имало свои книги по астрономия – от Забавната космонавтика до Съкровищата на звездното небе. Но специфичната област на внимание на учения постоянно е била проучването на неидентифицираните летящи обекти. Целият му живот бил зает макар събитията.
До звездите
Феликс Зигел е роден на 20 март 1920 година в фамилията на съветския немец Юрий Зигел. Седмица преди раждането му майка му Надежда Зигел трябвало да бъде разстреляна „ за контрареволюционна активност “, само че била помилвана и освободена. През 1938 година татко му е упрекнат в подготовка на бойкот в Тамбовския авиационен цех и е задържан, само че по-късно освободен. Заради тази история Феликс бил изключен от механико-математическия факултет на Московския държавен университет. В началото на войната семейство Зигел, дружно с други германци, са изпратени в Казахстан. Феликс обаче съумява да си възвърне правата във факултета, и приключва Московския държавен университет, а по-късно приключва Академията на науките, като пази докторската дисертация по астрономия и стартира да преподава.
Оказва се, че младият академик има дарбата на преподавател. Младите хора от цяла Москва идвали в Московския планетариум за разказите му и за структурата на Вселената. Опашките за билети се простирали на стотици метри. Лекциите на Зигъл в Геодезическия институт били известни измежду студентите. Астрономът устройвал цели представления, към които били прикачени манекени фенове.
Тогава научната фантастика провокирала огромен интерес и рухването на Тунгусския астероид станал известна тематика и дестинация. Зигъл проучил показанията на хора, които видяли тяло, летящо в небето и чули детонация, като решили, че този “метеорит ” е аероплан. Ученият стигнал до това умозаключение, сравнявайки показанията на очевидците от Ангара и Нижня Тунгуска, които не съвпаднали. Оказва се, че преди детонацията обектът е правил маневри, което значи, че е бил управляем. Именно Феликс Зигел станал един от основателите за изпращане на CSE в Тунгуска област, където комплицирани самостоятелни експедиции, взели участие млади учени-ентусиасти. Официалната просвета подлага на критика теорията на Зигъл за изкуствения генезис на Тунгусския астероид, само че това единствено подхранило още повече интереса към тематиката.
Проблем с НЛО
През 1963 година, когато Сийгъл към този момент е помощник в Московския авиационен институт и е създател на учебник по физическите основи на космонавтиката, той се снабдява с книгата на Доналд Менцел „ За летящите чинии “, издадена в Съюз на съветските социалистически републики. В него създателят твърди, че феноменът НЛО не съществува. Именно след книгата на американеца Феликс взема решение да реши казуса. Въпреки това, неговите начинания бързо се срещнали с неприязън от страна на руските чиновници. Дори фантастите почнали да го назовават диверсант на Запада и уверили, че след лекциите му продуктивността на труда пада с 40%!
Първоначално всичко било наред, само че през май 1967 година в Москва, под управлението на генерал-майор Столяров, била образувана група учени, които да изследват явлението. Те събрали информация за НЛО в Съюз на съветските социалистически републики и я анализирали. През есента на същата година в Централния дом на авиацията и космонавтиката бил основан отдел по НЛО на Всесъюзния комитет по космонавтика на DOSAAF, където на първото съвещание участвали 350 учени и публицисти.
На 10 ноември Столяров и Зигел се появили по малкия екран и поискали от жителите на Съюз на съветските социалистически републики да изпратят доказателства за НЛО. Материалът, който учените получили, бил толкоз просторен, че на неговата основа те написали цяла сбирка от публикации. Но скоро работата била прекратена и в края на ноември било свикано незабавно съвещание на Централен комитет на DOSAAF, на което било взето решение за разформироване на отдела. Противниците на Феликс изнесли поредност от лекции с опровержения, че НЛО не съществуват в Съюз на съветските социалистически републики!
Зигел бил твърдоглав и дружно с други учени той изнасял лекции, като разказвал и доказвал, че явлението съществува. В началото на февруари 1968 година в Дома на журналиста се организира среща на учени с представители на медиите, на която учени, доктори на науките, водачи и инженери спорели за явлението НЛО. Тогава учен Михаил Леонтович, навигатор Валентин Аккуратов, редактор Н. Пронин и инж. от налчик Б. Егоров оповестява за лични наблюдения на НЛО. Дори старши теоретичен помощник във ВВИА им. Жуковски, военачалник Григорий Сивков споделя, че руските радари неведнъж са засичали НЛО и поискали казусът да бъде изследван.
Но това не помогнало. Най-вероятно повода за разпускането на отдела е ръководителят на държавната комисия на Съединени американски щати по проучване на НЛО професор Едуард Кондън, участник в нуклеарния план, който тъкмо в края на февруари 1968 година написал известие до Зигъл, в което той предложили да си сътрудничат.
Темата била наранена, само че не за дълго. През 1974 година Държавният астрономически институт открива секция “Търсене на галактически сигнали с неестествен генезис “, а в Московския авиационен институт неуморният академик основава друга група за НЛО и извършва държавна поръчка – научна работа за появяването на НЛО в Земната атмосфера.
Започнало невъобразимото – очевидци на НЛО почнали да тормозят учения на домашния телефон. През деня са били получавани 30-40 позвънявания. НЛО били видяни в Армения и Крим, над Гатчина и в делтата на Волга, в Башкирската самостоятелна руска социалистическа република и над метростанция Соколники. През 1979 година Феликс Зигъл става началник на група запалянковци, които събират и класифицират случаите на НЛО в Съюз на съветските социалистически републики и чужбина, предлагайки способи за проучване на явленията и написва встъпление в бъдещата доктрина на НЛО.
Шест хипотези за произхода на НЛО
Разбира се, главното нещо, което интересувало Зигъл в казуса, бил контактът с извънземните. Астрономът изложил шест версии за произхода на НЛО. Някои той считал за машинация. Това били истории с фантастични сюжети, които не можели да бъдат тествани. В Съюз на съветските социалистически републики имало малко такива известия. Повечето от очевидците – водачи и учени, споделили истината, а детайлностите се повтаряли от история на история.
Феликс приписва обособени наблюдения на халюцинациите. Били малко такива. Той обаче обръщал внимание на обстоятелството, че феноменът “плочи ” е прочут от антични времена и единствено тези хора са ги виждали от земята, над които е минавала траекторията на обекта, което изключва неуравновесеност. Някои неидентифицирани обекти може да са оптични феномени, само че общите и нелепи пояснения не отговаряли на астронома. По думите на американеца Менцел „ самолетът разклати пласта мъгла и луната се отрази в него “ или „ водачът взе слънцето за НЛО и го подгонил “, Зигъл бил песимистичен.
Зигъл се съгласил, че някои обекти могат да бъдат спътници, изстреляни от ракети или метеорологични балони, само че има редица случаи, в които описанието на НЛО не дава отговор на нито един от известните самолети. Например, хората видяли големи НЛО-та с формата на полумесец в Съюз на съветските социалистически републики.
Ученият признава, че някои от обектите може да съставляват чужд за хората феномен на природата. Той предложил да се включат в наблюденията метеорологичните служби, проследяващите станции и обсерваториите, както за събиране на обстоятелства, по този начин и за анализиране и опит за пресъздаването им в лаборатории. Накрая, към 10% от НЛО-та може да се окажат извънземни кораби. Това се поддържа и от техните необикновени качества, големи скорости, признаци на управляемост и подобие със земните летящи апарати. Рационалността на водачите е била показана от обстоятелството, че те показали интерес към военно-промишления комплекс и нуклеарните уреди, а астрономът обяснил неуязвимостта на високото развиване на извънземна цивилизация.
В какво вярваше Феликс Сийгъл
Той вярвал в безкрайността на материалния свят, в многостранната природа на живота и отричал съществуването на лимитираната и пулсираща Вселена. Той вярвал, че е невероятно да се планува държанието на материята в сингулярност, и се съмнявал в теорията за Големия гърмеж, като изтъквал, че скоростта на “рецесията ” на галактиките е доста дребна във връзка с фона на реликтовата радиация.
Ученият обяснил теорията за аленото изместване в спектрите на далечните галактики с огромното разстояние и загубата на сила от фотоните.
Той бил песимистичен във връзка с теорията на относителността и постулата, че скоростта на светлината постоянно може да бъде една и съща, като вярвал, че премахването на теорията на Айнщайн може да хвърли светлина върху феномена на “малките плочи “. Зигъл планувал, че червеите дупки под формата на черни дупки и антигравитационните мотори ще оказват помощ на човечеството да пътува до звездите. Но най-важното е, че той вярвал, че феноменът НЛО крие значима за човечеството информация, която би трябвало да бъде разгадана, преди да продължи напред. Феликс Зигъл умира през 1988 година Той оставил на своите почитатели 43 книги и 300 публикации за космонавтиката, астрономията и НЛО.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
