Как българските медии отразиха шествието в подкрепа за Украйна, защо

Как българските медии отразиха шествието в поддръжка за Украйна, за какво жителите отидоха на шествието и какво може да направи министър председателят Кирил Петков с опозицията в личната му коалиция? Мнения от анкетата, която направи Николета Атанасова за „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “:

Защо сте тук

„ Защото на тези хора, които са тук в този момент под флага си, можем да им дадем най-малко съпричастност. Т о е ясно, че самолети няма да им дадем, ракети няма да им дадем, очевидно изобщо не е ясно какво ще им дадем, само че най-малко съпричастност можем. Съпричастността не закъсня доста, тъй като първоначално никой не очакваше, че войната ще продължи толкоз дълго, само че направихме месец, да, в действителност те направиха месец, ние нищо не сме създали.   И това, че сме излезли на площада, не е някакво мъжество. Геройство е тяхното, че към този момент месец устояват на това, което име се случва . Нашето не е доста комплицирано – просто би трябвало да се появим тук и да заявим позиция. "

Какво може да направи Кирил Петков

„ Има един превъзходен филм „ Дванадесет ядосани мъже ", в който единствено един от тях беше на друго мнение, само че съумя да обърне тезите на останалите. Това би трябвало да направи и Кирил Петков – да седне и да приказва, до момента в който не убеди съдружните си сътрудници, че е редно да помогнем на Украйна. Защото не можем да стоим още дълго на полушпагат . Шпагатът би трябвало да завие наляво или надясно. Дано не е наляво – това място не е за завиване натам. Не бих желал да бъда на негово място. За страдание нямаше избор да стане съдружен сътрудник с Българска социалистическа партия, които в никакъв случай не са крили и не е било загадка за никого, че при тях има сериозни проруски въздействия. Но България би трябвало към този момент ясно да застане с сътрудниците си от Европа и НАТО. Колкото до предлагането на Българска социалистическа партия, в случай че има чуването в Народно събрание на президента Зеленски, да има такова и на президента Путин – това е шокиращо и безусловно недопустимо. Това е изопачен плурализъм, само че България страда от концепцията за прекомерно доста отзиви по всички въпроси. Това разцепва тотално обществото ни. Вчера с другари обсъждахме тази обстановка. Това, което ме тормози най-вече е мисълта, в случай че Путин реши да „ освободи “ България, както на 9 септември 1944, какъв брой доста негови поддръжници ще изпълзят отвред, че Русия няма да има потребност да влиза в България, тъй като ние ще се пометем между тях. “ 

Една инспекция


Като приказваме за люшкащата се позиция у нас, събрана в анкетата, няма по какъв начин да не погледнем и към медиите, които в огромна степен носят виновност за тази спорна позиция на България и обществото ѝ във връзка с нападението на Русия над Украйна и гибелта, която се сее там.

Илюстрацията е в инспекцията, по какъв начин се отразяват от нашите малките екрани с национално покритие другите митинги.

При отразяването на митинга на партия „ Възраждане “ във връзка визитата на секретаря по защитата на Съединени американски щати Лойд Остин в България и събралите се там стотина индивида против тази аудиенция, продължителността на репортажа на Българска национална телевизия беше 1 минута и 15 секунди, подложен измежду първите вести в централната им емисия. В репортажа имаше изявление с водача на „ Възраждане “, който безрезервно показваше мнението си. Нито един въпрос на репортера, който да изкаже друга теза. Костадин Костадинов беше изслушан – както от репортера, по този начин и от всички фенове.

Шествието, на което нощес имаше над 10 хиляди души, беше позиционирано на края на централната емисия на Българска национална телевизия с дълготрайност на репортажа 2 минути и 50 секунди.

Като съгласно Българска национална телевизия: „ Шествието е в поддръжка на Евроатлантическата ориентировка на България “. Това е погрешна информация. Мотото на шествието беше „ България поддържа Украйна “. Репортерката също по този начин не знаеше докога ще продължи шествието, а това беше оповестено авансово. „ Не знаем докога ще е блокиран Орлов мост “ – сподели тя.

Тази конотация, не стои добре в този подтекст. Знаем какъв брой и кои хора бяха срещу блокирането на Орлов мост по време на митингите през 2020-а против тогавашния министър председател Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. За кого е тази скрита отпратка под „ крилете “ на Орлов мост? 

На шествието нощес имаше доста политици от множеството партии в сегашното ръководство, даже министри. Въпросът е дали някой от тези политици би внесъл в Народно събрание за гласоподаване настояването за помощ, от Украйна? Или от шествието нощес ще останат като сантиментален спомен единствено хилядите фотоси в обществените мрежи с развети синьо-жълти флагове, десетките окуражаващи мнения под тях и стотиците лайкове. Хубаво е да се знае от политиците, а и от медиите, че когато хората отидат на такива събития, с цел да заявят себе си и настояванията си, са доста откровени, разчувствани и имат вяра, че ги виждат и чуват, и че това, което те споделят по площадите, ще бъде пренесено от политиците, които са измежду тях на тези площади и в решенията на властта.
Да забележим политиците отново ли ще ни разочароват, по този начин както към този момент го направиха малките екрани. Защото в тази съответна обстановка срамът от държанието на нашите политици и медии, поради тяхното съмнение и зависимости, ще остане и за децата ни, а може и за внуците ни – даже. 
Снимки – Ани Петрова, БНР