6 истории на Сашо Диков
Журналистът Сашо Диков няма потребност от показване. Наскоро той стана на 70 години, огромна част от които свързани с малкия екран. Диков е ходещ алманах с хиляди забавни случки, само че за " Сега " реши да опише няколко истории за сложните избори, които той е правил и които хората около него са правили.
Защо 5, а не 6?!
Не вдъхвам доверие още от студентските си години. Бях студент във ВИФ, защото там можех при по-добри условия да упражнявам ски. Нямаше ме на лекции от октомври до април, бях все по лагери и надпревари. Връщам се, влизам в залата за лекции и там приказват за мен непознати неразбираеми неща. Оказа се последната лекция по биохимия. Това беше най-тежкият изпит. Преподавателят режеше безмилостно всички. Тройката беше героизъм, четворката - фантазия. Никой не помисляше за по-висока оценка. Свършва лекцията, отивам при него и му споделям - извинявайте, но тъй като съм състезател, скиор, цяла година ме е нямало и по тази причина в този момент по какъв начин да стане да се явя на изпит. Отговори ми - за мен ти не си студент, никакво явяване на изпит. Ректорът и деканът на факултета започнаха да го навиват, че съм мъдро момче и ще се приготвя. След хиляди увещавания професорът извика една асистентка и сподели - от мен да мине, да мине всички извършения и на септемврийската сесия да се яви. Но да знаеш, че би трябвало да знаеш доста. Казах му - като би трябвало да знам доста, ще знам доста. Мина курсът с асистентката. Есента ходя на изпита, пита ме каквото ме пита, давам отговор. Пише нещо в книжката, вземам я. Излизам пред кабинета, разтварям книжката, затварям я и се връщам. И какво му споделям - извинявайте, за какво 5, а не 6. Той щеше да падне от стола.
Завършил съм ВИФ с 5.50 и цялостни шестици на държавния изпит. И имам 2 неуспеха. На двата най-важни изпита - 2 четворки - по масаж и по съществена гимнастика - просвета за тялото и неговите крака и придвижванията им.
Завършил съм 2 години следдипломна подготовка в СУ телевизионна публицистика, само че най-после толкоз ми беше писнало от нелепостите, които преподаваха там, че не си взех изпитите и не взех диплома.
На олимпиада
Годината е 1976-а, преди Олимпиадата в Инсбрук. Бяхме в националния тим по ски петима. Борехме се за четири места, които да отидат на олимпиадата. Преди последното съревнование в България тогавашният треньор на националния тим пред управлението на тогавашната спортна организация БСФС направи отчет, посочи някакви класирания, точки, коефициенти. И в последна сметка сподели, че аз съм най-слаб от всички и по тази причина не би трябвало да отивам на олимпиадата. Само че на другия ден имаше съревнование по слалом - купата на в. " Отечествен фронт ". Бях изключително гневен. И ето че, най-слабият освен че стана пръв, само че станах пръв с доста сериозна разлика. Стана доста конфузно състояние. Нямаше по какъв начин да не ме вземат. В крайна сметка отидохме петимата. Веднага след завършването на олимпиадата треньорът Попангелов-старши сподели, че за мен няма място в националния тим, че съм безперспективен. И по този начин на 23 години и половина ме отхвърлиха от спорта.
Има численост, но няма щат
2 години по-късно пристигна назначението ми в Българска национална телевизия. Всички бяха срещу, тъй като до тогава хората и от федерацията по ски ми бяха сърбали попарата. Аз говорех, имах мнение, разправях се. Отделно от това правилно, че тогава не осъзнавах някои неща, само че млад, хубав и образован - подобен човек не им трябваше на спортната редакция и съпротивата и вътре в малкия екран, и извън от страна на ски федерацията беше голяма. Но тогава Иван Славков, общоприет шеф, сподели - назначавам те. Няма да не помни, извика шефа на отдел " Кадри " и му сподели - отиваш и го назначаваш. Той отговори - несъмнено. Слизаме на първия етаж и той ми споделя - по какъв начин да те назнача, като няма численост. Връщам се при Иван: " Няма численост ". Вика го той. Пак назад. Тогава шефът на " Кадри " ми сподели - има численост, но няма щат. Пак се връщам при Славков. Той го извика и му сподели - ей, ти разбираш ли какво ти споделям, този човек го назначаваш. Шефът на отдел " Кадри " толкоз артистично се удари по челото и сподели - измислих. Трети път слизам при него, откри численост, фрагменти, щат, всичко. И ме назначиха. Заповедта ми за предопределение беше от 1 януари 1978 г. На всичкото от горната страна тогава такива бяха законите, че аз като селянче от Троян нямам жителство, та Иван направи някакви гимнастики. За по-младите да обясня - тогава, с цел да работиш в София, трябваше да си софийски гражданин. Без жителство можеше да се работи в " Кремиковци " или като машинист. Но Иван уреди това и по този начин стартира моята история в Българска национална телевизия, която продължи 15 години, 3 месеца и 27 дни, до момента в който не си подадох оставката в един априлски ден на 1993 година
През 1988 година за Олимпиадата в Сеул всички в редакцията бяха изпратени там да разясняват от мястото на събитието. Аз като явно обезсърчителен бях оставен в София с тежката задача да върша олимпийски дневници по 10 минути на ден. Тогава началник на редакция " Новини " беше Явор Цаков. Първия ден направих 10 мин. След това го питах дали има нещо срещу да направя 20 мин., третият направих 40. Така нарастваха нещата в геометрична градация. Накрая станаха часове олимпийска стратегия от студиото в София. Получиха се доста забавни неща, стана нещо, което хората от огромните малките екрани го вършат от много време.
" Поясът на пепелянките "
След като през 1993 година си подадох оставката от Българска национална телевизия, отидох в Канал 3. При отиването ми в Канал 3 се смениха няколко шефове. В един миг притежателят сподели - или би трябвало да закрием малкия екран, която сега е със 120 щата, или тия щатове би трябвало да станат 60, само че пък има ли смисъл с 60 души да вършим телевизия. Отговорих - има смисъл, махаме новините. Това беше кощунствено за времето си решение. Обясних, че би трябвало да ги махнем, защото е най-скъпият ефирен артикул и сме безусловно неконкурентни на огромните малките екрани. Затова и няма смисъл да пръскаме пари и техника. Вземаме най-уволняваните публицисти, които стартират да вършат по едно седмично предаване. Така взехме Маргарита Михнева, Светослава Тадаръкова, Виза Недялкова и Лили Маринкова. Бях го кръстил " пояса на пепелянките ". Предизвикахме голям интерес. След което започнахме да вършим прословутите съботно-неделни излъчвания с " Асене, върни " (Асен е на пулта, а Диков в ефир го кара да превърти даден запис, бел. ред.). Асен е някогашен баскетболист, страховит техничар. Трябваше да замине малко преди началото на войната за Ирак. Беше направил сетен коктейл. Една млада кореспондентка го попита не го ли е боязън, той сподели - след 5 години със Сашо Диков Саддам Хюсеин ми се вижда като британски колежанин, тъй че нямам никакъв проблем, потеглям умерено.
След което си подадох оставката и от Канал 3, тъй като новите притежатели не удържаха на думата си да не се месят в моята работа.
Гостът, който не " падна "
Следващата ми спирка е Нова тв, където започнах през 2013 година, когато стартира всеобщо приключване на фрагменти от Нова тв към Тв 7. Тогава Цветан Василев купуваше публицисти наред. Големият удар за Нова тв беше, когато една от огромните й звезди - Мартин Карбовски, след предаването си просто споделил на продуцентите от " Телеман ", че си потегля. Без предизвестие. Защото Цветан Василев му беше заречен големи пари. Така те бяха изправени до стената и кадрово, и имиджово. Като единственият излаз да компенсират тези загуби беше най-сетне някак си да клекнат и да ме поканят. Имахме среща със Силва Зурлева. Казах й - пристигам, само че никаква интервенция. Тя даде обещание, само че още на второто предаване сподели - един от гостите би трябвало да падне. Тогава, прави чест на продуцентите, споделиха - или гостът остава, или стопираме предаването. Гостът беше Алексей Петров, който тогава беше зложелател номер 1 на страната. Тя си мислеше, че аз го поканвам, с цел да го лаская и с цел да рутим Бойко Борисов. А аз го поканих, тъй като той, като излезе от ареста, беше се заканил, че ще направи чудовищни разкрития.
Предаването ми стана най-рейтинговото в съботно-неделния блок и идната година от тогавашния началник на bTV получих немислима оферта като пари и благоприятни условия. Отказах. Това докара до възстановяване на изискванията ми в Нова тв и на продължение на контракта с още една година. Което не им попречи да ме уволнят, натиснати може би от един човек с доста власт.
Краят на фантазията BiT
Отидох в телевизия BiT. Първоначалната визия беше да се прави огромно изкуство, огромни художествени творби, изпипани документални филми. Но година и нещо всичко вървеше на мудни обороти, никой не искаше да гледа тази телевизия, тя не беше и за гледане. Собственикът ме попита дали желая да стана програмен шеф. Тотално сменихме програмната скица, направихме 2 двучасови блока ежедневни с журналистика и така нататък И единствено за 4 месеца станахме четвърти по доверие след трите огромни малките екрани.
Около Нова година през 2018 година, откакто видяха, че не става с тоягата, извадиха моркова - предложиха на притежателя Павел Вълнев голяма торба с пари. Той видя, че отникъде няма поддръжка откъм спонсори, че протестът е цялостен и няма късмет това, което е вложил, да се върне по силата на бизнес модели. И реши да продаде малкия екран, която беше единственият му бизнес в България, и по този начин се завърши с плана. Това беше краят на приказката BiT. Давам си сметка какъв брой съм сложен за преглъщане. След пазаруването на BiT един човек ми сподели - някои хора настойчиво не могат да те преглътнат и са решили до дъно да те тормозят, даже с цената на милионите, които дадоха да купят и да затворят малкия екран.
След това отидох за малко при Слави Трифонов. Каза ми - не могат да ти затворят устата, ела да правиш предаване. Но се разделихме след първото, тъй като сподели, че няма по какъв начин да направя тематиката, която бях оповестил, тъй като била особена обстановката. Темата беше за едни доста пари, за едни другари на Бойко Борисов. Още тогава се разбра, най-малко за мен, че в действителност Слави Трифонов не е оня свободен човек, за когото се представя пред публиката. Жалко, че по подобен недъгав метод това се удостовери към този момент в ролята му на политик.
После получих покана от Евроком, където и до момента върша предаването " ЕвроДикоФ ".
Защо 5, а не 6?!
Не вдъхвам доверие още от студентските си години. Бях студент във ВИФ, защото там можех при по-добри условия да упражнявам ски. Нямаше ме на лекции от октомври до април, бях все по лагери и надпревари. Връщам се, влизам в залата за лекции и там приказват за мен непознати неразбираеми неща. Оказа се последната лекция по биохимия. Това беше най-тежкият изпит. Преподавателят режеше безмилостно всички. Тройката беше героизъм, четворката - фантазия. Никой не помисляше за по-висока оценка. Свършва лекцията, отивам при него и му споделям - извинявайте, но тъй като съм състезател, скиор, цяла година ме е нямало и по тази причина в този момент по какъв начин да стане да се явя на изпит. Отговори ми - за мен ти не си студент, никакво явяване на изпит. Ректорът и деканът на факултета започнаха да го навиват, че съм мъдро момче и ще се приготвя. След хиляди увещавания професорът извика една асистентка и сподели - от мен да мине, да мине всички извършения и на септемврийската сесия да се яви. Но да знаеш, че би трябвало да знаеш доста. Казах му - като би трябвало да знам доста, ще знам доста. Мина курсът с асистентката. Есента ходя на изпита, пита ме каквото ме пита, давам отговор. Пише нещо в книжката, вземам я. Излизам пред кабинета, разтварям книжката, затварям я и се връщам. И какво му споделям - извинявайте, за какво 5, а не 6. Той щеше да падне от стола.
Завършил съм ВИФ с 5.50 и цялостни шестици на държавния изпит. И имам 2 неуспеха. На двата най-важни изпита - 2 четворки - по масаж и по съществена гимнастика - просвета за тялото и неговите крака и придвижванията им.
Завършил съм 2 години следдипломна подготовка в СУ телевизионна публицистика, само че най-после толкоз ми беше писнало от нелепостите, които преподаваха там, че не си взех изпитите и не взех диплома.
На олимпиада
Годината е 1976-а, преди Олимпиадата в Инсбрук. Бяхме в националния тим по ски петима. Борехме се за четири места, които да отидат на олимпиадата. Преди последното съревнование в България тогавашният треньор на националния тим пред управлението на тогавашната спортна организация БСФС направи отчет, посочи някакви класирания, точки, коефициенти. И в последна сметка сподели, че аз съм най-слаб от всички и по тази причина не би трябвало да отивам на олимпиадата. Само че на другия ден имаше съревнование по слалом - купата на в. " Отечествен фронт ". Бях изключително гневен. И ето че, най-слабият освен че стана пръв, само че станах пръв с доста сериозна разлика. Стана доста конфузно състояние. Нямаше по какъв начин да не ме вземат. В крайна сметка отидохме петимата. Веднага след завършването на олимпиадата треньорът Попангелов-старши сподели, че за мен няма място в националния тим, че съм безперспективен. И по този начин на 23 години и половина ме отхвърлиха от спорта.
Има численост, но няма щат
2 години по-късно пристигна назначението ми в Българска национална телевизия. Всички бяха срещу, тъй като до тогава хората и от федерацията по ски ми бяха сърбали попарата. Аз говорех, имах мнение, разправях се. Отделно от това правилно, че тогава не осъзнавах някои неща, само че млад, хубав и образован - подобен човек не им трябваше на спортната редакция и съпротивата и вътре в малкия екран, и извън от страна на ски федерацията беше голяма. Но тогава Иван Славков, общоприет шеф, сподели - назначавам те. Няма да не помни, извика шефа на отдел " Кадри " и му сподели - отиваш и го назначаваш. Той отговори - несъмнено. Слизаме на първия етаж и той ми споделя - по какъв начин да те назнача, като няма численост. Връщам се при Иван: " Няма численост ". Вика го той. Пак назад. Тогава шефът на " Кадри " ми сподели - има численост, но няма щат. Пак се връщам при Славков. Той го извика и му сподели - ей, ти разбираш ли какво ти споделям, този човек го назначаваш. Шефът на отдел " Кадри " толкоз артистично се удари по челото и сподели - измислих. Трети път слизам при него, откри численост, фрагменти, щат, всичко. И ме назначиха. Заповедта ми за предопределение беше от 1 януари 1978 г. На всичкото от горната страна тогава такива бяха законите, че аз като селянче от Троян нямам жителство, та Иван направи някакви гимнастики. За по-младите да обясня - тогава, с цел да работиш в София, трябваше да си софийски гражданин. Без жителство можеше да се работи в " Кремиковци " или като машинист. Но Иван уреди това и по този начин стартира моята история в Българска национална телевизия, която продължи 15 години, 3 месеца и 27 дни, до момента в който не си подадох оставката в един априлски ден на 1993 година
През 1988 година за Олимпиадата в Сеул всички в редакцията бяха изпратени там да разясняват от мястото на събитието. Аз като явно обезсърчителен бях оставен в София с тежката задача да върша олимпийски дневници по 10 минути на ден. Тогава началник на редакция " Новини " беше Явор Цаков. Първия ден направих 10 мин. След това го питах дали има нещо срещу да направя 20 мин., третият направих 40. Така нарастваха нещата в геометрична градация. Накрая станаха часове олимпийска стратегия от студиото в София. Получиха се доста забавни неща, стана нещо, което хората от огромните малките екрани го вършат от много време.
" Поясът на пепелянките "
След като през 1993 година си подадох оставката от Българска национална телевизия, отидох в Канал 3. При отиването ми в Канал 3 се смениха няколко шефове. В един миг притежателят сподели - или би трябвало да закрием малкия екран, която сега е със 120 щата, или тия щатове би трябвало да станат 60, само че пък има ли смисъл с 60 души да вършим телевизия. Отговорих - има смисъл, махаме новините. Това беше кощунствено за времето си решение. Обясних, че би трябвало да ги махнем, защото е най-скъпият ефирен артикул и сме безусловно неконкурентни на огромните малките екрани. Затова и няма смисъл да пръскаме пари и техника. Вземаме най-уволняваните публицисти, които стартират да вършат по едно седмично предаване. Така взехме Маргарита Михнева, Светослава Тадаръкова, Виза Недялкова и Лили Маринкова. Бях го кръстил " пояса на пепелянките ". Предизвикахме голям интерес. След което започнахме да вършим прословутите съботно-неделни излъчвания с " Асене, върни " (Асен е на пулта, а Диков в ефир го кара да превърти даден запис, бел. ред.). Асен е някогашен баскетболист, страховит техничар. Трябваше да замине малко преди началото на войната за Ирак. Беше направил сетен коктейл. Една млада кореспондентка го попита не го ли е боязън, той сподели - след 5 години със Сашо Диков Саддам Хюсеин ми се вижда като британски колежанин, тъй че нямам никакъв проблем, потеглям умерено.
След което си подадох оставката и от Канал 3, тъй като новите притежатели не удържаха на думата си да не се месят в моята работа.
Гостът, който не " падна "
Следващата ми спирка е Нова тв, където започнах през 2013 година, когато стартира всеобщо приключване на фрагменти от Нова тв към Тв 7. Тогава Цветан Василев купуваше публицисти наред. Големият удар за Нова тв беше, когато една от огромните й звезди - Мартин Карбовски, след предаването си просто споделил на продуцентите от " Телеман ", че си потегля. Без предизвестие. Защото Цветан Василев му беше заречен големи пари. Така те бяха изправени до стената и кадрово, и имиджово. Като единственият излаз да компенсират тези загуби беше най-сетне някак си да клекнат и да ме поканят. Имахме среща със Силва Зурлева. Казах й - пристигам, само че никаква интервенция. Тя даде обещание, само че още на второто предаване сподели - един от гостите би трябвало да падне. Тогава, прави чест на продуцентите, споделиха - или гостът остава, или стопираме предаването. Гостът беше Алексей Петров, който тогава беше зложелател номер 1 на страната. Тя си мислеше, че аз го поканвам, с цел да го лаская и с цел да рутим Бойко Борисов. А аз го поканих, тъй като той, като излезе от ареста, беше се заканил, че ще направи чудовищни разкрития.
Предаването ми стана най-рейтинговото в съботно-неделния блок и идната година от тогавашния началник на bTV получих немислима оферта като пари и благоприятни условия. Отказах. Това докара до възстановяване на изискванията ми в Нова тв и на продължение на контракта с още една година. Което не им попречи да ме уволнят, натиснати може би от един човек с доста власт.
Краят на фантазията BiT
Отидох в телевизия BiT. Първоначалната визия беше да се прави огромно изкуство, огромни художествени творби, изпипани документални филми. Но година и нещо всичко вървеше на мудни обороти, никой не искаше да гледа тази телевизия, тя не беше и за гледане. Собственикът ме попита дали желая да стана програмен шеф. Тотално сменихме програмната скица, направихме 2 двучасови блока ежедневни с журналистика и така нататък И единствено за 4 месеца станахме четвърти по доверие след трите огромни малките екрани.
Около Нова година през 2018 година, откакто видяха, че не става с тоягата, извадиха моркова - предложиха на притежателя Павел Вълнев голяма торба с пари. Той видя, че отникъде няма поддръжка откъм спонсори, че протестът е цялостен и няма късмет това, което е вложил, да се върне по силата на бизнес модели. И реши да продаде малкия екран, която беше единственият му бизнес в България, и по този начин се завърши с плана. Това беше краят на приказката BiT. Давам си сметка какъв брой съм сложен за преглъщане. След пазаруването на BiT един човек ми сподели - някои хора настойчиво не могат да те преглътнат и са решили до дъно да те тормозят, даже с цената на милионите, които дадоха да купят и да затворят малкия екран.
След това отидох за малко при Слави Трифонов. Каза ми - не могат да ти затворят устата, ела да правиш предаване. Но се разделихме след първото, тъй като сподели, че няма по какъв начин да направя тематиката, която бях оповестил, тъй като била особена обстановката. Темата беше за едни доста пари, за едни другари на Бойко Борисов. Още тогава се разбра, най-малко за мен, че в действителност Слави Трифонов не е оня свободен човек, за когото се представя пред публиката. Жалко, че по подобен недъгав метод това се удостовери към този момент в ролята му на политик.
После получих покана от Евроком, където и до момента върша предаването " ЕвроДикоФ ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ