Процесите на разпад в обществото достигат много високо ниво
„ Живея, наблюдавайки нещо, което съм описал в една книга преди – „ Времеубежище “. Не ми се искаше да се случват толкоз бързо нещата. Когато писах книгата, я писах с концепцията, че би трябвало да сме готови. Просто тези процеси, които са почнали на разпад, евентуално ще доближат доста високо равнище. Писателите са по-глупави, в сравнение с са книгите им, не знаех, че стане толкоз бързо “, сподели писателят Георги Господинов в „ Тази събота “ по бТВ.
В книгата му хората са изгубили бъдещето си и ръководещите вършат референдуми за предишното. „ В такава обстановка сме и в този момент. Има изострен недостиг на бъдеще. Във „ Времеубежище “ има разнообразни диагнози – като загубата на смисъл, вярата, че нещо ще се промени. За това ставаш дума в тази книга – заплахата да изберем предишното. Сега бъдеще няма. Най-лесният метод в този момент е да обещаеш предишното – „ ще бъдеш, какъвто беше “, споделя писателят.
„ Когато обещаваш групово благополучие, има нещо съмнително. Конфуций споделя: „ Най-добрият миг да посадиш едно дърво е бил преди 10 години, идващият е в този момент “, счита Господинов.
В актуалната обстановка с пандемията „ имаме две уязвими групи – децата и възрастните. Едните, които в този момент стартират живота си и им се постанова да съзреят бързо и да отсрочат това, което им се поставя за възрастта, и другите, които са в края на живота си и желаят да преживеят тези години. Това са двете най-уязвими групи. Особено в България “, разяснява Господинов.
Но „ децата са по-силни и имат много по-силна имунна отбрана освен в медицинския смисъл на думата. Въпросът е да им оказваме помощ “, счита писателят.
" Нашата отговорност към идващото потомство е да гласуваме на тези избори ", безапелационен е Господинов.
В книгата му хората са изгубили бъдещето си и ръководещите вършат референдуми за предишното. „ В такава обстановка сме и в този момент. Има изострен недостиг на бъдеще. Във „ Времеубежище “ има разнообразни диагнози – като загубата на смисъл, вярата, че нещо ще се промени. За това ставаш дума в тази книга – заплахата да изберем предишното. Сега бъдеще няма. Най-лесният метод в този момент е да обещаеш предишното – „ ще бъдеш, какъвто беше “, споделя писателят.
„ Когато обещаваш групово благополучие, има нещо съмнително. Конфуций споделя: „ Най-добрият миг да посадиш едно дърво е бил преди 10 години, идващият е в този момент “, счита Господинов.
В актуалната обстановка с пандемията „ имаме две уязвими групи – децата и възрастните. Едните, които в този момент стартират живота си и им се постанова да съзреят бързо и да отсрочат това, което им се поставя за възрастта, и другите, които са в края на живота си и желаят да преживеят тези години. Това са двете най-уязвими групи. Особено в България “, разяснява Господинов.
Но „ децата са по-силни и имат много по-силна имунна отбрана освен в медицинския смисъл на думата. Въпросът е да им оказваме помощ “, счита писателят.
" Нашата отговорност към идващото потомство е да гласуваме на тези избори ", безапелационен е Господинов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ