Желанието да бъдем в центъра на събитията и всички да

Желанието да бъдем в центъра на събитията и всички да имат очи единствено за нас, издигайки ни на фундамент, е специфичност, на пръв взор обща за хистрионното и нарцистичното личностово разстройство. Но и освен на тях – парченце от тези страсти носи в себе си всеки човек, тъй като вътрешният ни свят е богато оцветен в всчки детайли от палитрата на характера и темперамента. Тяхното характерно съответствие е това, което ни прави разнообразни един от различен.

Когато някой детайл стартира да предоминира и вземе сериозен превес над останалите, това става очевидно за близките и стартира да затруднява общуването със засегнатия. Тогава се развива и разстройство на личността.

Докато хистрионните изискват повече внимание и ухажване, то нарцистичните търсят удивление и поклонение. По какво още се разграничават?

Хистрионната персона

Разумно е разстройството на личността да се преглежда в подтекста на публичните порядки. И в реалност, в някои случаи меките хистрионни черти се одобряват за нещо обикновено – склонността към коктектство , живата емоционалност и умереното лукавство в множеството култури се одобряват като естествена и нужна съставния елемент от женския темперамент.

Когато става въпрос за мощна абнормност обаче, хистрионното разстройство е еднообразно срещано както при мъже, по този начин и при дами. Характерно за тези случаи е драматичността, театралността, лесното повлияване от близките, лабилна емоционалност, непрекъснато търсене на внимание, неуместна прелъстителност в държанието или типа и прекомерна ангажираност с физическата си прелест.

При мощното изостряне на чертите хистрионната персона се трансформира в своя подигравка, а държанието ѝ прилича любителски спектакъл, където се преиграва без мярка. Бързата промяна на показни усеща и бързото възобновяване и от най-драматични подиуми оставят у близките усещане, че те в действителност изпитват малко от това, което демонстрират, а в основата на

всичко това е неопределимия блян за внимание .

Хистрионната персона няма устои и самоуважение отвън свидетелствата на непознатия интерес. Емоционалното изнудване посредством пози или подмятания за самоубийство са измежду главния ѝ репертоар за реализиране на своето. Егоизмът и несъобразяването с другите доближават от време на време изненадващи размери и общуването с нея е изтощително.

Тези хора са слепи а личните си качества и всеки опит те да им се разкрият, било то посредством рационални доводи или посредством открита борба, се посреща с огорчение . Последното отблъсква хората, което кара хистрионната персона да извади от „ реквизита си “ прочувственото изнудване, което работи още по-отблъскващо и я слага в циничен кръг.

Свързани публикации.. Защо дамите се увличат по мъже с нарцистичен темперамент? 0 2 доказателства, че дамите са по-малко егоисти от мъжете 0 Мъжете са по-склонни към егоизъм 0

Независимо от всичко това, хистрионните въпреки всичко нормално имат близки, които ги одобряват такива каквито са, и не ги изоставят. В това отношение, хистрионното личностово разстройство е релативно по-благоприятно и не води до тежки спорове.

Нарцистичната персона

Проблематиката за нарцистичната персона е добре създадена в литературата и въобще културното завещание и при споменаването ѝ постоянно в мисълта ни изникват първообраза за Нарцис, който гледал отражението си в езерото, за Дориан Грей и портерът, който го погубил или пък бъро-бързо се сещаме за някой

наш прочут.

Външните прояви на това личностово разстройство не са загадка за никого и съставляват прояви на показност, конкурентност, жлъч, неприемане на рецензии и забележки и омъстителност. Тези хора са високомни, имат арогантна външност , държанието им е наситено с придирчивост, завистливост, самовъзвеличаване и липса на топлина към другите.

Това, което е по-малко известно, са вътрешните прекарвания на нарцистичната персона. Те са доминирани от неустановеност, предпочитание за трансформация, от време на време отмалялост от живота, самосъжаление и черно-бяла вероятност за света. Чувствата, които най-често изпитва са злоба, яд и досада. Склонни са да не помнят своите неточности и да преувеличават непознатите.

Те са егоцентричи и нямат особена потребност от другите, с изключение на за облекчаване на личните им потребности. Неспособни са на състрадание, концепцията за фамилиарност им е непозната – в връзките си те са експлоатиращи и студени. Обичат да подхранват самооценката си посредством обезчестяване и насърчаване на ласкателствата.

Изобщо за тях другите хора са самобитно нарцитично огледало – те са нужни за отразяване на собствнта им уникалност и стават изцяло непотребни, в случай че абдикират от тази си роля. Когато правят добрини, то това е от псевдоалтруизъм , единствено с цел да изпитат удоволствието от признанието.

Патологичният егоизъм е реакция по отношение на рано накърнената самокритика . Те понасят тежко остаряването, самотата и заболяванията и нормално дават отговор на тях с отказване, яд, ненавист и предпочитание за възмездие.