Болката е неразделна част от нашия сензорен репертоар и необходима

Болката е неразделна част от нашия сензорен репертоар и нужна алармена система, която при обикновено действие защищава тялото от увреждане. За страдание, някои увреждания в неврологичната система могат да доведат до невропатична болежка – болежка, която продължава макар неналичието на тъканно увреждане. Невропатичната болежка не се отличава с адаптивна функционалност и може доста да попречва качеството на живот на засегнатите от нея. Т.нар. „ фантамна болежка " е една от тези невропатични болки.

Фантомната болежка е чувство, което се изпитва като че ли идва от част на тялото, която към този момент не е там: нормално съпътства хора с ампутиран крайник или ръка, само че също по този начин може да възникне след интервенция за унищожаване на гърда, око, пенис или език. Често се появява без значение от повода за ампутация и е допустимо да не понижава

след време, като по този метод има риск да се трансформира в хронично положение, стабилно на лекуване.

Терминът „ фантомен крак “ е въведен за първи път от американския невролог Сайлъс Уеър Мичъл

през 1871 година, макар че първият документиран случай може да се наблюдава до 1551 година и изискуем на френския боен хирург Амброаз Паре. През годините са препоръчани разнообразни теории по отношение на механизма на пораждане на фантомната болежка: от психогенно заболяване до периферни и централни невронни промени . Сравнително неотдавна беше препоръчана и догадка за ролята на така наречен „ огледални неврони “ при генерирането на фантомна болежка.

Свързани публикации.. За първи път – отгледаха крак в лабораторни условия 0 Кинезитерапия при болки в рамото 0 Огледала в мозъка: по какъв начин мозъкът ни схваща непознатите дейности? 0

Преди няколко дни се появи и следващата нова и завладяваща доктрина. Макс Ортиз Каталан, доцент в Технологичния университет Чалмърс, разгласява публикация в Frontiers in Neurology, в която предлага, че след ампутация невронната верига, обвързвана с изчезналия крак, губи своята роля и се „ заплита “ с други невронни мрежи – в тази ситуация това е мрежата, виновна за възприемането на болежка.

Невроните в никакъв случай не са изцяло безмълвни. Когато не са ангажирани с избрана задача, те могат да се задействат на инцидентен принцип. Последното може да докара до инцидентно включване на неврони в съответната

област от сензомоторната мрежа, което да се корелира като събитие с интензивност в мрежата за разбиране на болежка. При такава едновременна активация се основава чувство за болежка като че ли крайникът е още там. Принципът, който разрешава това, е прочут на невроучените като „ закон на Хеб “ - неврони, които се задействат дружно, се свързват дружно.