Учени вещаят 30-годишен ледников период
Изследователи от Англия и Русия са разкрили в магнитосферата на Слънцето две съществени талази, които предсказват интензивността на звездата за стотици и хиляди години.
Но специалисти се отнасят скептично към това проучване и считат, че сега е невероятно да се предвижда слънчевата интензивност за толкоз дълъг период.
Активността на Слънцето – петна, изригвания и коронални изхвърляния на маса – се ръководят от неговото магнитно поле. То на собствен ред зависи от придвижването на плазмата във вътрешните пластове на звездата.
Традиционно предсказанията на слънчевото време се основават на изчисляването на петната – тъмни области на Слънцето, в които температурата е по-ниска от заобикалящата ги фотосфера – пласт атмосфера на звездата, който дава главната част от нейното лъчение.
Петната се явяват области, където магнитното поле е доста мощно, хиляди пъти повече от земното. Броят петна на Слънцето се трансформира циклично на всеки 11 години заради цикличните вариации на магнитното поле на Слънцето. Циклите се регистрират от 1755 година и в този момент ние се намираме в средата на 24-тия безоблачен цикъл.
Учените се обърнали към магнитограмите – карти на плътността на магнитните потоци във фотосферата на Слънцето, направени по време на 21–24 безоблачен цикъл. За техния разбор учените приложили статистически способи, употребявани в региона на разпознаването на облици.
Изследователите разкрили, че главен принос (39% от изходния сигнал) в слънчевата интензивност внасят две самостоятелни талази в магнитното поле на звездата с близки интервали на съмнения.
Периодът на едната е 11 години, а на втората – 10,5. Поради тази разлика в интензивността на Слънцето се появява освен единадесетгодишният цикъл, само че и по-дълъг цикъл, чиято дължина варира от 350 до 400 години и който също въздейства на количеството петна на Слънцето.
Жаркова и нейните сътрудници считат, че подобен разбор разрешава да се предсказва слънчевата интензивност за хилядолетия.
Според изчисленията на учените държанието на тези две талази се съгласува добре с следените пикове и спадове в слънчевата интензивност, да вземем за пример с минимума на Маундер от 1645–1715 година, по време на който броят на слънчевите петна бил доста дребен. Нов подобен най-малко учените предвиждат доста скоро – след пет-шест години – и даже предсказват неговата дълготрайност – към 30 години.
Минимумът на Маундер е съвпаднал по време с дребния ледников интервал – значително захлаждане през XIV–XIX век. Но връзката сред спадането на слънчевата интензивност и захлаждането не е открита сигурно, по тази причина спадането на интензивността не е наложително да докара до захлаждане на Земята.
Построяването на модел, който изяснява физическия механизъм на работа на тези две талази, е осъществено от старши научния помощник на МГУ Елена Попова. Според нейните калкулации вълните се генерират в разнообразни пластове на Слънцето: едната – по-дълбоко, другата – по-близо до повърхността.
Резултатите от работата са оповестени в сп. Scientific Reports.
