Защо още излизаме на улиците и протестираме?
Измисленият воин Жокера и неговото боядисано лице с алена изкуствена усмивка може да се види на всички места в наши дни. Докато стачкуващите излизаха по улиците в целия свят, костюмираният злобен воин се трансформира в знак на безсилния елементарен човек, който се подвига против корумпирания и безсрамен хайлайф. Така стартира коментарът на авторитетното списание Politico , отдаден на годишния преглед, обвързван с протестните придвижвания през 2019 година Анализът е представен от организация " Фокус " .
Фразата „ Всички сме Жокера “ беше написана със спрей върху скулптура в Чили по време на митингите по улиците, до момента в който стачкуващите в Бейрут, Ирак и Париж, и на всички места носиха маски на Жокера. В Хонконг стачкуващите изрисуваха лицата си, с цел да замязят и те на Жокера, откакто им беше неразрешено да носят маски.
Другото нещо, което всички митинги споделяха, бе тяхната мощ, която беше не в интернет пространството, а по улиците. Не е инцидентно, че старите „ офлайн “ протестиращи се върнаха на мода. Докато държавните управления и популистите станаха по-добри в това да постановат концепциите си за действителността, ядосаните жители нямаха избор, с изключение на да изключат своите устройства и да излязат на улицата, с цел да изразят гнева си.
Все още сме обществени животни. Въпреки всичко, елементарно е да пропуснеш някоя дрънканица в обществената мрежа Twitter, по-трудно е да игнорираш протестиращи, които блокират летище, стачкуват и приключват активността на услугите и комерсиалния живот на заетите мегаполиси.
Правителства постоянно могат да провеждат лични контрапротести, несъмнено, само че хората са по-трудни за манипулиране от анонимните ботове или интернет " троловете ".
От Хонконг, през „ Жълтите жилетки “ в Париж, до Близкия Изток, Южна Америка, Индия и Африка, даже в властническа Русия, тази година станахме очевидци на смели стачкуващи, хиляди от които излязоха по улиците и дружно показаха гнева си против машината на подлите и цинични държавни управления.
Бруталните убийства на стачкуващи в Иран и случайните арести в Хонконг, Москва и другаде не забавиха инерцията им. Вместо това полицейската и държавната грубост общо взето направиха стачкуващите по-смели и в допълнение разпалиха митингите.
Имаше времена, наскоро, когато изглеждаше като че ли сериозните вести и „ хаштаговете “ на Twitter биха били задоволителни да събориш държавно управление – или най-малко да предизвикаш промени в кабинета и обществено опрощение. Но държавните управления еволюираха и се приспособиха към цифровата епоха. Те се научиха да обръщат обществените медии против критиците си.
Големите и мощните държавни управления по света към този момент употребяват тролове, с цел да се борят с ядосаните онлайн критици, като ги упрекват в разпространение на „ подправени вести “, и отхвърлят апелите на протестиращите, наричайки ги терористи, бандити или предатели, до момента в който карат своите поддръжници да популяризират вижданията им и да тяхната версия на всяко събитие.
Световни водачи като президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който има повече от 67 милиона почитатели в Twitter, се възползват от обществената мрежа и даже атакуват назад своите критици в нея. Тези водачи към този момент с лекост окачествяват митингите като изолирани реакции.
Според доста хора китайското държавно управление стои зад десетки хиляди сметки в Twitter и други обществени мрежи, които са основани, с цел да нападат протестиращите в Хонконг. Кремъл също е прочут с това, че управлява „ ферми “ за „ интернет тролове “, които популяризират подправена информация и дискредитират критиците на президента на Русия Владимир Путин.
Онлайн славата може да бъде рискова за властническите режими. Русия одобри закон по-рано тази година, допускащ на съдилищата да вкарват в пандиза хора за прояви на „ пренебрежение “ към държавното управление онлайн, в това число към Путин. Египет, Иран, Сирия и други страни рутинно арестуват и затворят блогъри и деятели за постове в мрежата, сериозни към техните държавни управления.
Иран прекъсна връзката с интернет на страната време на бурните митинги предишния месец, провокирани от повишението на цените на горивата. Кремъл по-рано пък разгласи, че има опция да изолира страната от световната мрежа при незабавни случаи.
Но държавните управления се оправят по-трудно със задушаването на уличните митинги. Когато разочарованите жители се съберат, с цел да изразят гнева си, даже пропагандата и подправената информация не могат да заглушат яростта им.
По време на митингите през лятото в Москва, когато стачкуващите призоваваха за открити и транспарантни локални избори, изследванията демонстрираха, че болшинството от московчаните поддържат пропагандаторите, макар изказванията на Кремъл, че демонстрациите са провокирани от задгранични сътрудници, финансирани от други страни.
Под натиска на обществото доста присъди на деятели бяха понижени или заменени. Кремълската партия " Единна Русия " претърпя големи загуби при последните локални избори, което потвърди, че протестиращите имат необятна социална поддръжка в страната.
Със сигурност обществените медии играят роля в актуалните улични митинги, улеснявайки тяхната организация и разпространявайки посланието им. Движението „ Жълтите жилетки “ във Франция започва в обществените мрежи. Онлайн петиция събра над милион подписа, преди да избухне митинга в Париж и на други места в края на предходната година.
Хиляди възпитаници стачкуваха тази година, с претенции за дейности против измененията в климата, след независимите демонстрации на Грета Тунберг пред шведския парламент, като това провокира основаването на придвижване от международен мащаб, което изиска от международните водачи по съществени дейности против климатичните промени.
Неотдавнашното обновяване на митингите в Египет беше въодушевено от видеоклипове с рецензии към президента, които бяха оповестени в интернет.
Тъй като нашият свят става все по-свързан с интернет, за младежите, живеещи в изискванията на властническо ръководство, е елементарно да видят онлайн тази независимост, на която техните съидейници на Запад се радват и да си показват, че биха могли да реализират същото вкъщи.
Но постоянно не могат. Свободата на изложение може да наподобява като универсално право онлайн, само че то не е такова. И това е нещото, което разделя онлайн света от същинския и подхранва неодобрение, и кара доста хора да излизат на улиците гневни.
В богатите страни цифровото „ парадиране “ също играе роля. За доста хора митингите са опция да разгласяват в мрежата фотоси и видео, с които да се „ похвалят “ със своята гражданска позиция. Иронията на обществената мрежа е, че до момента в който тя пристрастява всички нас към екраните, в това време може да ни изкара и на улиците, където да генерираме ново количество материал и да „ нахраним звяра “ – същата тази обществена мрежа.
С авторитаризма във напредък и демокрацията в оттегляне - само че и с нашите телефони свързани всекидневно към нецензурирания свят - недоволството е страничния резултат на нашата взаимозависимост от обществените мрежи. Демонстрациите се трансформират в продължение на нашия цифров живот.
Въпреки че властническите държавни управления могат да арестуват водачите на придвижванията, блестящият филм на Тод Филип за Жокера сподели, че митингите от ден на ден нямат потребност от водачи и могат да се сплотят към един, безпомощен фиктивен воин, който пленява публичното въображение.
Както при многоглавата Хидра, отрязването на главата не стопира звярът да ухапе още веднъж.
Докато започваме нова година и навлизаме в ново десетилетие, очаквайте още митинги. Светът се затопля в следствие от изменението на климата, а недоволството от остарелия международен ред доближава точката на шупване, тъй че идващите 10 години евентуално ще дадат напълно ново значение на израза „ бурните години “.
Снимки: Getty Images/Guliver
Фразата „ Всички сме Жокера “ беше написана със спрей върху скулптура в Чили по време на митингите по улиците, до момента в който стачкуващите в Бейрут, Ирак и Париж, и на всички места носиха маски на Жокера. В Хонконг стачкуващите изрисуваха лицата си, с цел да замязят и те на Жокера, откакто им беше неразрешено да носят маски.
Другото нещо, което всички митинги споделяха, бе тяхната мощ, която беше не в интернет пространството, а по улиците. Не е инцидентно, че старите „ офлайн “ протестиращи се върнаха на мода. Докато държавните управления и популистите станаха по-добри в това да постановат концепциите си за действителността, ядосаните жители нямаха избор, с изключение на да изключат своите устройства и да излязат на улицата, с цел да изразят гнева си.
Все още сме обществени животни. Въпреки всичко, елементарно е да пропуснеш някоя дрънканица в обществената мрежа Twitter, по-трудно е да игнорираш протестиращи, които блокират летище, стачкуват и приключват активността на услугите и комерсиалния живот на заетите мегаполиси.
Правителства постоянно могат да провеждат лични контрапротести, несъмнено, само че хората са по-трудни за манипулиране от анонимните ботове или интернет " троловете ".
От Хонконг, през „ Жълтите жилетки “ в Париж, до Близкия Изток, Южна Америка, Индия и Африка, даже в властническа Русия, тази година станахме очевидци на смели стачкуващи, хиляди от които излязоха по улиците и дружно показаха гнева си против машината на подлите и цинични държавни управления.
Бруталните убийства на стачкуващи в Иран и случайните арести в Хонконг, Москва и другаде не забавиха инерцията им. Вместо това полицейската и държавната грубост общо взето направиха стачкуващите по-смели и в допълнение разпалиха митингите.
Имаше времена, наскоро, когато изглеждаше като че ли сериозните вести и „ хаштаговете “ на Twitter биха били задоволителни да събориш държавно управление – или най-малко да предизвикаш промени в кабинета и обществено опрощение. Но държавните управления еволюираха и се приспособиха към цифровата епоха. Те се научиха да обръщат обществените медии против критиците си.
Големите и мощните държавни управления по света към този момент употребяват тролове, с цел да се борят с ядосаните онлайн критици, като ги упрекват в разпространение на „ подправени вести “, и отхвърлят апелите на протестиращите, наричайки ги терористи, бандити или предатели, до момента в който карат своите поддръжници да популяризират вижданията им и да тяхната версия на всяко събитие.
Световни водачи като президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който има повече от 67 милиона почитатели в Twitter, се възползват от обществената мрежа и даже атакуват назад своите критици в нея. Тези водачи към този момент с лекост окачествяват митингите като изолирани реакции.
Според доста хора китайското държавно управление стои зад десетки хиляди сметки в Twitter и други обществени мрежи, които са основани, с цел да нападат протестиращите в Хонконг. Кремъл също е прочут с това, че управлява „ ферми “ за „ интернет тролове “, които популяризират подправена информация и дискредитират критиците на президента на Русия Владимир Путин.
Онлайн славата може да бъде рискова за властническите режими. Русия одобри закон по-рано тази година, допускащ на съдилищата да вкарват в пандиза хора за прояви на „ пренебрежение “ към държавното управление онлайн, в това число към Путин. Египет, Иран, Сирия и други страни рутинно арестуват и затворят блогъри и деятели за постове в мрежата, сериозни към техните държавни управления.
Иран прекъсна връзката с интернет на страната време на бурните митинги предишния месец, провокирани от повишението на цените на горивата. Кремъл по-рано пък разгласи, че има опция да изолира страната от световната мрежа при незабавни случаи.
Но държавните управления се оправят по-трудно със задушаването на уличните митинги. Когато разочарованите жители се съберат, с цел да изразят гнева си, даже пропагандата и подправената информация не могат да заглушат яростта им.
По време на митингите през лятото в Москва, когато стачкуващите призоваваха за открити и транспарантни локални избори, изследванията демонстрираха, че болшинството от московчаните поддържат пропагандаторите, макар изказванията на Кремъл, че демонстрациите са провокирани от задгранични сътрудници, финансирани от други страни.
Под натиска на обществото доста присъди на деятели бяха понижени или заменени. Кремълската партия " Единна Русия " претърпя големи загуби при последните локални избори, което потвърди, че протестиращите имат необятна социална поддръжка в страната.
Със сигурност обществените медии играят роля в актуалните улични митинги, улеснявайки тяхната организация и разпространявайки посланието им. Движението „ Жълтите жилетки “ във Франция започва в обществените мрежи. Онлайн петиция събра над милион подписа, преди да избухне митинга в Париж и на други места в края на предходната година.
Хиляди възпитаници стачкуваха тази година, с претенции за дейности против измененията в климата, след независимите демонстрации на Грета Тунберг пред шведския парламент, като това провокира основаването на придвижване от международен мащаб, което изиска от международните водачи по съществени дейности против климатичните промени.
Неотдавнашното обновяване на митингите в Египет беше въодушевено от видеоклипове с рецензии към президента, които бяха оповестени в интернет.
Тъй като нашият свят става все по-свързан с интернет, за младежите, живеещи в изискванията на властническо ръководство, е елементарно да видят онлайн тази независимост, на която техните съидейници на Запад се радват и да си показват, че биха могли да реализират същото вкъщи.
Но постоянно не могат. Свободата на изложение може да наподобява като универсално право онлайн, само че то не е такова. И това е нещото, което разделя онлайн света от същинския и подхранва неодобрение, и кара доста хора да излизат на улиците гневни.
В богатите страни цифровото „ парадиране “ също играе роля. За доста хора митингите са опция да разгласяват в мрежата фотоси и видео, с които да се „ похвалят “ със своята гражданска позиция. Иронията на обществената мрежа е, че до момента в който тя пристрастява всички нас към екраните, в това време може да ни изкара и на улиците, където да генерираме ново количество материал и да „ нахраним звяра “ – същата тази обществена мрежа.
С авторитаризма във напредък и демокрацията в оттегляне - само че и с нашите телефони свързани всекидневно към нецензурирания свят - недоволството е страничния резултат на нашата взаимозависимост от обществените мрежи. Демонстрациите се трансформират в продължение на нашия цифров живот.
Въпреки че властническите държавни управления могат да арестуват водачите на придвижванията, блестящият филм на Тод Филип за Жокера сподели, че митингите от ден на ден нямат потребност от водачи и могат да се сплотят към един, безпомощен фиктивен воин, който пленява публичното въображение.
Както при многоглавата Хидра, отрязването на главата не стопира звярът да ухапе още веднъж.
Докато започваме нова година и навлизаме в ново десетилетие, очаквайте още митинги. Светът се затопля в следствие от изменението на климата, а недоволството от остарелия международен ред доближава точката на шупване, тъй че идващите 10 години евентуално ще дадат напълно ново значение на израза „ бурните години “.
Снимки: Getty Images/Guliver
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ