Планът за възстановяване и устойчивост на България е в размер

Планът за възобновяване и резистентност на България е в размер на 5.689 милиарда евро под формата на безплатни средства. Досега България е получила единствено едно заплащане в размер на 1,37 милиарда евро, което съставлява 24% от цялата сума. Страната ни към момента разполага с 4,3 милиарда евро, само че те ще бъдат изплатени след оценката на осъществяването на останалите 299 стадии и цели. Досега България е изпълнила единствено 22 цели от общо 321. Крайният период на реализирането на Плана за възобновяване е август 2026 година, съобщи Българска национална телевизия.

От 15 май насам Еврокомисията работи дружно с българските управляващи, с цел да им помогне да изпълнят условията за второ заплащане. Брюксел чака от България да усъвършенства действието и да увеличи потенциала на администрацията, в това число на районно равнище, да увеличи качеството на публичните поръчки и да укрепи независимостта и действието на регулаторите. Подобряването на бизнес средата също е от значително значение. Около 53% от вложителите у нас не са уверени, че техните вложенията са предпазени от закона и правосъдната система.

България е изправена пред няколко провокации, свързани с декарбонизацията на стопанската система и производството на сила, се споделя в отчета на Европейска комисия. Според Брюксел отсрочената либерализация на пазара на електрическа енергия – което е една от значителните промени според Плана за възобновяване и резистентност – попречва прехода към чиста и налична сила.

 

Според разбора топлофикационните системи в България постоянно са в неприятно техническо положение и множеството от тях са най-вече на природен газ или въглища. През 2023 година e имало доста нарастване на внедряването на слънчеви фотоволтаици, само че потреблението на вятърна сила в страната е в застой през последните 10 години. В България липсва и задоволителен потенциал за предпазване за силата от възобновими източници.

 

България продължава да има неприятни индикатори във връзка с енергийната беднотия. Дялът на популацията, което не може да отоплява съответно домовете си, е 22,5% през 2022 година, най-високият % в границите на Европейски Съюз и много над междинния за Европейски Съюз от 9,3%.

 

Емисиите на парникови газове от превоза са сериозен проблем за България, изключително от автомобилния превоз. Емисиите на парникови газове са се нараснали с 29% през 2022 година (в съпоставяне с равнищата от 2005 г.). Използването на леки коли продължава да е високо, до момента в който дялът на електрическите транспортни средства с акумулатори към момента е доста невисок. В България все липса и съответна инфраструктурата за зареждане на електрически транспортни средства, което попречва навлизането на електрическата подвижност.

Докладът на Европейска комисия демонстрира утежняване на образованието в България през последната година. Страната е посочила по-ниски резултати в последните издания на интернационалните оценения спрямо предишни години. Дяловете на слабите достижения възпитаници по математика, четене и естествени науки са измежду най-тревожните в Европейски Съюз. 53,5% от 15-годишните нямат минимално равнище на притежаване на математика, 52,9% - на четене и 48% - в региона на науките.

 

Нивата на цифрови умения в България остават доста по-ниски от междинните за Европейски Съюз (35,5% в България против срещу 55,5% в ЕС). Много невисок е и процентът на възрастни, които се образоват в допълнение или посещават курсове за преквалификация, макар че това е измежду акцентите в проектите за обективен преход за въглищните райони.