Около какво се върти нашата галактика Млечен път
Изглежда, че всеки обект в космоса се върти към различен, по-голям обект. Луната се върти към Земята, нашата планета се върти към Слънцето, а най-близката до нас звезда се върти към черната дупка Стрелец А* – центъра на галактиката Млечен път. Само че към какво се върти самата вселена Млечен път? В последна сметка наоколо до нея би трябвало да има още по-голям обект, който я притегля и не ѝ разрешава да остане неподвижна. Съвременните технологии разрешават на астрономите да надникнат в най-дълбоките дълбини на космоса и те би трябвало да имат отговор на въпроса, който ни интересува в този момент.
В Млечния път има сред 100 и 400 милиарда звезди Защо планетите се въртят към Слънцето
Според създателите на научната обява в Live Science, с цел да разберем този проблем, първо би трябвало да разберем за какво планетите, спътниците и звездите се въртят. Основната причина за подвижността на галактическите обекти е гравитационното привличане – обект с огромна маса основава мощно гравитационно поле и притегля дребните обекти. Ето за какво дребната Луна се върти към относително огромната Земя, а нашата планета се върти към още по-масивното Слънце.
Планетите от Слънчевата система се въртят към Слънцето Около какво се върти Слънцето
Слънцето също не е неподвижно. То, както и доста други звезди в галактиката, обикаля към центъра на Млечния път – свръхмасивната черна дупка Стрелец А. Нашата звезда се намира на към 25 000-28 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето прави едно завъртане към галактическия център за към 225-250 милиона години. Този интервал се назовава галактическа година. Точната дълготрайност на галактическата година не е известна, защото дистанцията от Слънцето до Стрелец А и скоростта на въртене на звездата са приблизителни.
Черна дупка Sagittarius A* Около какво се върти Млечният път
Въртенето на спътниците, планетите и звездите е елементарно обяснимо. Но когато става въпрос за придвижване в космически мащаб, нещата са доста по-сложни.
Живеем в голямата вселена Млечен път, която също така е част от Местната група галактики. Тази група включва и повече от 50 други купове от галактически обекти, като да вземем за пример добре познатата вселена Андромеда.
Местната група включва към 50 разнообразни галактики Млечният път и Андромеда са двата най-големи обекта в Местната група. Те имат почти идентична маса и наоколо няма по-големи обекти. Въз основа на това е невероятно да се каже, че Млечният път „ обикаля “ към нещо. Вместо това нашата вселена и Андромеда се движат по радиална орбита, т.е. една към друга под въздействието на гравитацията.
Сблъсък на галактиките Млечен път и Андромеда
Учените считат, че след към 4,5 милиарда години галактиките Млечен път и Андромеда ще се сблъскат. Но не би трябвало да се стигне до злополука, защото планетите и звездите са прекомерно надалеч една от друга – галактиките просто ще се разминат. В последна сметка те още веднъж ще се разделят и просто ще си разменят местата. Но това няма да продължи дълго (в галактически мащаб) и по-късно двете галактики още веднъж ще се съберат. Нито ние, нито нашите потомци ще забележим това, тъй като този развой ще отнеме стотици милиони и даже милиарди години.
След няколко милиарда години галактиките Млечен път и Андромеда ще се сблъскат Галактиките Млечен път и Андромеда имат спираловидна форма. След конфликта и сливането новата вселена може да придобие кръгла форма. Възможно е конфликтът да нагрее газовите купове в галактиките дотам, че в пространството да се появят нови звезди. В резултат на това размерът на хибридната вселена Млечен път-Андромеда може да стане още по-невъобразим.
Накъде се движи Местната група галактики
Разбрахме и придвижването на Млечния път. Но движи ли се нанякъде Местната група галактики, към която принадлежи?
Към днешна дата учените не могат да приказват с огромна убеденост за придвижването на такива огромни обекти. Но те са сигурни, че тя също не стои на едно място – най-вероятно е привлечена от звездния куп Дева, който съдържа няколкостотин галактики и се намира на към 65 милиона светлинни години от нас.
Размерът на Вселената е мъчно да си представим Въпреки това Местната група галактики в никакъв случай няма да се сблъска с клъстера Дева, защото Вселената непрестанно се уголемява. Нашата група галактики се отдалечава по-бързо, в сравнение с купът на Дева я притегля.
Може би след прочитането на този материал още веднъж сте осъзнали какъв брой огромен е космосът. Въз основа на това наподобява невероятно животът да съществува единствено на Земята. Всъщност учените подозират, че в галактиката Млечен път има доста извънземни цивилизации. Но те може би от дълго време са мъртви.
Самата мисъл, че в наблюдаемата Вселена няма никой различен с изключение на нас, е плашеща. Милиардите галактики, звезди и планети, които астрономите следят с все по-мощни телескопи, наподобяват необитаеми от Земята.
Изтъкнатият астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън бе уверен, че появяването на живот на планетите би трябвало да е галактическа наложителност и че броят на извънземните цивилизации във Вселената може да варира от „ едвам няколко до милиони “. Използвайки известното уравнение на Дрейк, с цел да дефинира вероятния брой интелигентни цивилизации в Млечния път, Сейгън стига до заключението, че доста дребен брой цивилизации биха могли да избегнат своето самоизтребление.
