Из беседите на Шунрю Сузуки (1905 ~ 1971), един от

Из беседите на Шунрю Сузуки (1905 ~ 1971), един от най-влиятелните и уважавани дзен-учители на своето време и нравствен правоприемник на великия дзен-майстор Доген. 

~ Постоянство 

Посланието към нас през днешния ден е: „ Развивайте личния си дух. ” То значи да не търсите нищо отвън себе си. Това е доста значимо и съставлява единственият метод да се практикува Зен. Разбира се, проучването на свещените трудове, рецитирането на сутрата или седенето в поза също е Зен, всяка една от тези действия би трябвало да бъде Зен. Но в случай че усилието или практиката не са с вярна ориентировка, те изобщо няма да бъдат от изгода. Не единствено че няма да бъдат от изгода, само че може и да скапват вашата чиста природа. Колкото повече знаете за Зен, толкоз повече ще се затлачвате. Умът ви ще бъде цялостен с баластра, няма да бъде напълно чист.

За нас е много всекидневно да събираме информация от разнообразни източници, смятайки че по този начин усилваме знанията си. Ако следваме този път обаче, най-после в действителност се оказва,че въобще не знаем нищо. Разбирането ни на будизма не би трябвало да бъде просто събиране на огромно количество информация за придобиване на познания. Вместо да събирате познания, би трябвало да изчистите мозъка си. Ако той е чист, същинското познание към този момент ви принадлежи. Когато слушате нашето обучение с чист, явен разум, можете да го приемете като че ли чувате нещо, което към този момент знаете. Това се назовава пустош, всемогъщо Аз или всеослушание. Когато знаете всичко, вие сте като мрачно небе. Понякога на него се появява мълния. Щом изчезне, забравяте изцяло за нея и остава единствено тъмното небе. Небето в никакъв случай не се изненадва, когато внезапно удари гръм. А щом блесне мълния, се вижда чудесна панорама. Когато имаме пустош, ние постоянно сме подготвени да следим проблясването.

В Китай Розан е прочут със своя мъгляв пейзаж. Аз към момента не съм бил в Китай, само че там несъмнено има красиви планини. Сигурно е прелестно да гледаш по какъв начин белите облаци или мъглата постепенно се стелят над планината. Въпреки че е отлично, в едно китайско стихотворение се споделя: „ Розан е прочут със своите мъгливи, дъждовни дни, а огромната река Секо – с приливите и отливите си. Това е всичко. ”

Това е всичко, само че е превъзходно. Ето по този начин оценяваме нещата. Затова би трябвало да приемате знанията, като че ли чувате нещо, което към този момент знаете. Това не значи да възприемате всяка информация единствено като ехтене на личните си отзиви. Това значи, че каквото и да видите или чуете, не би трябвало да се изненадвате. Ако приемате нещата просто като лично ехтене, вие в реалност не ги виждате, не ги приемате напълно такива, каквито са. Така че когато споделяме: „ Розан е прочут със своите мъгливи, дъждовни дни, ” това не значи да оценяваме тази панорама, като си припомняме някакъв пейзаж, който сме видели преди: „ Не е толкоз чудесна. Виждал съм тази панорама по-рано. ” Или: „ Рисувал съм доста по-красиви картини! Розан е нищо! ” Това не е нашият път. Ако сте подготвени да приемате нещата такива, каквито са, вие ще ги посрещате като остарели другари, макар че ги оценявате с ново възприятие.

Не би трябвало също да трупаме познания, би трябвало да бъдем свободни от тях. Ако събирате друга информация, като сбирка тя може да бъде доста добра, само че не това е нашият път. Не би трябвало да се опитваме да удивляваме хората с чудесните си съкровища. Не би трябвало да демонстрираме интерес към нищо изключително. Ако желаете изцяло да оцените нещо, би трябвало да забравите себе си. Трябва да го приемате като проблясък на гръмотевица в безспорната мрачевина на небето.

Понякога мислим, че е невероятно да разберем нещо непознато, само че в действителност няма нищо непознато за нас. Някои хора може да кажат: „ Почти е невероятно да разберем будизма, тъй като нашата просвета е толкоз друга. Как можем да разберем източното мислене? ” Разбира се, правилно е, че будизмът не може да се отдели от своя културен декор. Ако един японски будист пристигна в Съединени американски щати обаче, той към този момент не е японец. Аз пребивавам във вашата просвета. Ям съвсем същата храна като вас и поддържам връзка с вас на вашия език. Въпреки че не ме разбирате изцяло, аз желая да ви схвана. И мога да ви схвана по-добре от всеки, който приказва и схваща британски.

Това е истина. Дори в случай че изобщо не разбирах британски, мисля, че бих могъл да поддържам връзка с хората. Винаги има опция за схващане, до момента в който съществуваме в безспорната мрачевина на небето, до момента в който живеем в пустотата.

Винаги съм казвал, че би трябвало да бъдете доста търпеливи, в случай че желаете да разберете будизма, само че все диря по-хубава дума от самообладание. Обикновено японската дума нин се превежда „ самообладание ”, само че може би „ неизменност ” е по-хубава дума.

Човек би трябвало да си наложи да бъде толерантен, до момента в който в постоянството няма никакви съответни старания – налице е единствено една непроменяща се дарба да се одобряват нещата такива, каквито са. За хората, които нямат визия от пустотата, тази дарба може да наподобява самообладание, само че в реалност търпението може да бъде неприемане. Хората, които въпреки и единствено интуитивно познават положението на пустош, постоянно имат открита опция да одобряват нещата такива, каквито са. Те могат да оценят всичко. Макар че това може да бъде доста мъчно, посредством неизменност те постоянно ще съумяват да разрешат проблемите си, каквито и да са те.

Нин е методът да развием духа си. Нин е пътят на непрекъсната процедура. Винаги би трябвало да живеем в тъмното, пусто небе. Небето постоянно е небе. Въпреки че се появяват облаци и светкавици, небето не се вълнува. Дори да пристигна проблясък на прояснение, практиката ни изцяло не помни за него. Тогава тя е подготвена за идващото. Те би трябвало да идват едно след друго, по опция във всеки идващ момент. Това назоваваме прояснение, преди и откакто го реализираме.

От: „ Зен-Ум, разум на новак “, Шунрю Сузуки, изд. Арт “, 1995 г. 
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre