Просвещението
Исус Христос е обвързван с Тракия, тракийския език и траките
само че от тях са проучени единствено към хиляда. Без подозрение нашата страна е центърът на тракийската просвета, защото сходни тракийски гробници има и по други места, само че тук са най-силно съсредоточени.
Tракийската Библия (наричана Библия Бесика в древността) участва думата трак, която се употребява за повярвал в благовестието на Исус Христос. От Библия Бесика научихме, че Св. Апостол Павел е разпознал себе си като тракействащ или трак, без да е етнически подобен, въз основа на своята религия в учението и мистериите на Тракийския Орфизъм на Смъртта и Възкресението. На фона на всичко това е прекомерно любопитна една българска национална приказка, непокътната в сборника „ Български Народни Приказки “, изд. Български Писател, 1962г., тим и редакция Величко Вълчев. Копие от книгата може да се откри столичните библиотеки, а името на приказката е „ Дядо Трак и змеят “ и в нея се споделя позната история за воин (известен през днешния ден като Хитър Петър), който съумява да надлъже един дракон и да го погуби. Дядо Трак обаче е прекомерно любопитно име предвид на по-горните разсъждения, което не е непокътнато по-късно в други приказки. Откъде ли се е взело това име трак за индивида, чиито действия са приписани по-късно на „ националния воин “ Хитър Петър като едно от неговите „ юначества “? И за какво известните разказвачи на национални приказки са си разрешили тази „ дързост “ да преиначават истинския текст, скривайки по този метод елементи от „ пъзела “ за античното минало на българите и връзката на християнството с тракийската религия и свещенство?
Защото има необичайно съвпадане на името на този воин – Дядо Трак (който е остроумен и има мъдрост да се оправи с фолклорното и библейското въплъщение на злото – змеят), и нарицателното име трак, с което Св. Апостол Павел се разпознава, когато приказва за понасяне на тестване във вярата. Очевидно има достоверни елементи от нашия фолклор, които са били сменени и които са в унисон с посланието от Библия Бесика, а точно, че Исус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език и траките някакво по-специално значение. Защото от текста в Бохарската Библия доктор Стефан Гайд ни разкрива, че Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са смятали, че вярата в Исус Христос е неразривно обвързвана с Тракия и тракийските религия и език.
Това се удостоверява от един откъс от Евангелието съгласно Св. Лука:
„ И рекоха между тях: „ Не ни ли се стори първоначално, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? “ /Евангелие съгласно Св. Лука, глава 24: ст. 32/ Ето какво написа по този въпрос доктор Гайд в от четвъртата част от проучването „ Тракийското Писмо Декодирано “ (Глава Пета – „ В Библия Бесика написа за траките “): Думата употребена за тракийски е транскрибирана по следния метод в горния откъс: (произнася се „ тракх ”) = трак, тракийски и значи още нещо с изключение на „ трак ” и „ тракийски ” и то е следното: (произнася се „ тракх ”) = пламенен, пламнал Затова и Бохарският текст е прегледан по-различно, като в оригинала (написан без дистанции и препинателни знаци сред думите), словосъчетанието означаващо „ рави ни се/струва ни се първоначално тракийски “ е разтълкувано в по-късните версии по следния метод: което значи „ прави/струва сърцето ни горящо “, и в следствие всички последвали записи дават следния вид на звучене на целия по-горен текст: Горният вид от своя страна дава последвалото значение във всички преводни версии на текста, които за разлика от оригинала са изгубили смисъла „ тракийски ”, и вместо това „ оповестяват ” единствено следното: „ И рекоха между тях: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? “ /Евангелие съгласно Св. Лука, глава 24: ст. 32/
Пасажът касае този епизод след кръстната гибел на Иисус Христос, когато Той към момента не се е явил възкръснал на всичките си възпитаници, само че единствено на някои всред тях. Когато двама от тях пътували за град Емаус, някакъв пътешественик по пътя се доближил към тях и вървейки паралелно, тримата почнали да беседват между тях. В един по-сетнешен миг, когато хранейки се с тях гой разчупва и благославя хляба, те познават в него възкръсналия Иисус, и в този миг Той става незабележим за тях. Тогава те си споделят точно цитираните нагоре думи и известяват на останалите възпитаници, че и те са очевидци, че в действителност е възкръснал. Нека обаче се върнем към оригинала, който ни споделя нещо доста значимо и значително: „ И рекоха между тях: Не ни ли се стори първоначално, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? “ /Евангелие съгласно Св. Лука, глава 24: ст. 32/
От истинския текст нагоре, можем да извадим няколко значими изводи, сред които следното: Освен Ап. Павел има и други възпитаници на Иисус, които схващат тракийски и смисъла му като „ призователен ” и „ възвишен ” език на отдадените. Те свързват „ тракийския ” със самия Иисус, и с тяхното различаване, че странникът, който им е проговорил при започване на Този Език, е точно Той, което им дава учредения да смятат, че Той е възкръснал. Вероятно, това за тях е и доказателство, че Иисус е еднакъв с тракийския Бог Дион-Иисус (Дионис), който също приказва на тракийски и е Бог на възкресението. По този метод, и с тази идентификация, за отдадените тракийски орфици, сред които са Павел и други всред учениците на Иисус, Той през цялото време е разпознат като Бог, за разлика от юдеите, които виждат в него просто един човек, въпреки и да е признат от мнозина всред тях за техен равин и оракул. Но имаме ли учредения да считаме, че самият Иисус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език или траките някакво по-специално значение или единствено по-късните орфици всред почитателите му са му приписвали това? Следните думи изговорени от Него в молитва към Бога Отца, по този начин както са записани в Бохарската Библия Бешои хвърлят известна светлина по този въпрос: „ Аз за тях се моля; не се апелирам за света, а за тия, които си Ми дал, тъй като са Твои. “ /Евангелие съгласно Св. Йоан, глава 17: ст. 9/ „ И всички Мои са Твои, и Траките са Мои, и Аз се популяризирам в тях. “ /Евангелие съгласно Св. Йоан, глава 17: ст. 10/ Думата използвана за „ Траките “ в горния текст е за множествено число и значи също „ напълно твои “, „ всеки твой ” и „ всички твои ”: (мн.ч.) = тирак (трак)/ тирук (мн.ч.) „ напълно твои “/ „ всеки твой “/ „ всички твои “. Вероятно, тъкмо заради тази причина текстът е общопризнат и преведен и на другите езици просто по следния метод: „ И всички Мои са Твои, и всички Твои са Мои, и Аз се популяризирам в тях. ” /Евангелие съгласно Св. Йоан, гл.17: ст.10/ Но той има в истинското си звучене доста значими конотации, които са изключително значими за нас. Според това звучене траките са „ всички Твои ”, т.е. „ всички те принадлежат на Бог-Отец ”, те са още „ напълно Твои ”, т.е. „ те са напълно отдадени и принадлежащи на Бог-Отец ”, и по едно и също време с това „ са Мои ”, споделя Иисус, т.е. „ траките принадлежат на Бог Отец и на Божия наследник Иисус ” и те са всред най-интимните „ напълно отдадени Богу ” почитатели на Христос. Това са думи с извънредно мощно значение. Според тях траките (като народ) и всички, които са траки по дух (т.е. отдадените тракийски орфици-християни измежду всички народи) са особено принадлежащи на Бога, т.е. те са свет народ, свето свещенство, свети възпитаници не на индивида, само че на Бога Иисус Христос. Тук може всеки от нас самостоятелно да запита себе си, като християнин: Аз „ напълно отдаден ли съм на Бог Иисус ”, и „ напълно Негов ” ли съм? Ако съм, тогава аз в действителност съм по дух „ тракийски християнин ”.
Източник: merini.blog.bg
Траки