Medea Benjamin and Nicolas J. S. Davies: Кой всъщност управлява Венецуела?
Когато на 8 януари Сенатът на Съединени американски щати гласоподава резолюция за военни пълномощия по отношение на Венецуела, републиканската сенаторка Сюзън Колинс съобщи, че не е съгласна за „ дълготрайно ангажиране в ръководството на Венецуела “.
Когато на 8 януари Сенатът на САЩ гласува резолюция за военни правомощия спрямо Венецуела, републиканската сенаторка Сюзън Колинс съобщи, че не е съгласна за „ дълготрайно ангажиране в управлението на Венецуела “.
Светът остана заинтригуван, когато президентът Тръмп за първи път съобщи, че Съединени американски щати ще „ ръководят “ Венецуела. Тогава той даде ясно да се разбере, че желае да управлява Венецуела, като наложи монопол на Съединени американски щати върху продажбата на нейния нефт в останалата част на света, с цел да принуди венецуелското държавно управление да влезе в подчинено отношение по отношение на Съединени американски щати.
Американското министерство на енергетиката разгласява проект за продажба на венецуелски петрол – вече иззет от САЩ; и по-късно същата система да се използва за всеки предстоящ експорт на венецуелски нефт. Съединени американски щати ще диктуват как да се разпределят приходите сред Съединени американски щати и Венецуела и ще не престават тази форма на надзор за неопределен срок. Тръмп дори планира среща с ръководители на американски петролни компании в петък, 9 януари, с цел да разиска проекта си.
Планът на Тръмп е да прекъсне търговията с Китай, Русия, Иран и други страни и да принуди Венецуела да харчи приходите си от нефт за артикули и услуги от Съединени американски щати. Тази нова форма на стопански колониализъм ще попречи на Венецуела да продължи да разходва по-голямата част от приходите си от нефт а за система та от ефикасни социални разноски, която извади милиони венецуелци от бедността.
На 7 януари обаче, вестник „ Ню Йорк Таймс “ заяви, че Венецуела има други проекти:
Тръмп заплаши с по-нататъшни военни дейности, с цел да в профил от поста настоящия президент Делси Родригес, в случай че не се съобразява с проектите на Съединени американски щати. Но преди това Тръмп се бе върнал в реалността с решението си да сътрудничи с Родригес, като призна, че Мария Корина Мачадо – предишната любимка на Съединени американски щати, не се употребява с поддръжката на народа във Венецуела. Самото наличие на Делси Родригес като настоящ президент разкрива неуспеха на интервенцията на Тръмп за промяна на режима и основателн ото му нежелание да стартира следващата невъзможна за продобиване война на Съединени американски щати.
След американската инвазия и отвличането на президента Мадуро на 3 януари, Делси Родригес се закле като настоящ президент, потвърждавайки лоялността си към президента Мадуро и поемайки ръководството на страната в негово неявяване.
К оя е Делси Родригес ?
И по какъв начин евентуално ще ръководи Венецуела? Като послушна и принудена марионетка на Съединени американски щати или като водач на непобедена и самостоятелна Венецуела?
Била е на седем години през 1976 година, когато татко ѝ е бил малтретиран и пребит до гибел като политически пандизчия във Венецуела. 34-годишният Хорхе Антонио Родригес е съосновател на лявата политическа партия Социалистическата лига, която държавното управление упрекна, че има водеща роля в отвличането на William Niehous – подозиран, че е чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ, работещ под прикритие като изпълнителен шеф на Owens Corning (американска компания за изолационни материали, най-големият производител на композитни материали от стъклена вата в света, бел. пр.).
Хорхе Родригес е задържан и умира в ареста след разпит от сътрудници на венецуелските разследващи служби. Макар формалната причина за гибелта му да е посочена като сърдечен удар, аутопсията установява характерни за изтезания тежки пострадвания, вкл. седем счупени ребра, счупена гръдна кост и разкъснат черен дроб.
Делси учи право в Каракас и Париж и става юрист по трудово право; по-големият ѝ брат Хорхе е психиатър. Делси и майка ѝ – Делси Гомес, са в Лондон по време на подкрепяния от Съединени американски щати неуспешен опит за преврат срещу венецуелското правителство през 2003 година и осъждат опита в изявленията за BBC и CNN.
Делси и брат ѝ Хорхе скоро се присъединяват към боливарското държавно управление на Уго Чавес, а по-късно и към Мадуро и заемат редица висши постове: Делси е министър на външните работи от 2014 до 2017 г.; министър на стопанската система и финансите от 2020 до 2024 г.; министър на петрола; както и вицепрезидент. Хорхе бе вицепрезидент една година при Чавес, а по-късно 8 години е кмет на Каракас.
На 5 януари 2026 г. – като председател на Националното заседание, Хорхе приема клетвата на сестра си като настоящ президент, след противозаконната инвазия на Съединени американски щати и отвличането на президента Мадуро.
Делси Родригес съобщи пред народа си и пред света:
В другите си публични изказвания, настоящият президент Родригес се управлява от деликатен баланс сред безапелационните изказвания за независимостта на Венецуела и прагматичната подготвеност за спокойно съдействие със Съединените щати.
На 3 януари тя заяви, че След като ръководи първото съвещание на кабинета си, на идващия ден каза, че Венецуела търси отношения със Съединените щати. И посочи: В директно обръщение до Тръмп, Родригес написа:
Alan McPherson, ръководител на Center for the Study of Force and Diplomacy (Центъра за проучване на силата и дипломацията) в американския Temple University, характеризира Делси Родригес като В изявление за Al Jazeera обаче той предизвести, че всяко унизително отношение от страна на администрацията на Тръмп или условия, считани за несъразмерни,
Последиците
След американската инвазия на 3 януари, минимум дузина петролни танкера отплаваха от Венецуела с изключени транспондери за локализация, превозвайки 12 милиона барела нефт, най-вече за Китай, като по този метод дейно нарушиха американската обсада.
Но на 7 януари американските сили се качиха на борда и конфискуваха два петролни танкера свързани с Венецуела – единият в Карибско море, а другият – съветски, в Северния Атлантик, като яс е н знак , че Тръмп към момента има желание селективно да ползва американската обсада.
Chevron прикани американските си чиновници да се върнат на работа във Венецуела и да възобновят – след четиридневната пауза, нормалните доставки към американските рафинерии. Но други американски петролни компании не са склонни да бързат за Венецуела, където дейностите на Тръмп до момента единствено увеличават политическите опасности за нови американски вложения, на фона на глобалния излишък на петролни доставки, ниски цени и преход към по-чиста, възобновима сила.
След незаконната военна операция на Тръмп, която доведе до противозаконния арест на Мадуро, Министерството на правораздаването на Съединени американски щати се пробва да образува дело срещу венецуелския президент, обвинявайки го, че е лидер на фиктивен наркокартел в непозната страна, където американското законодателство не се ползва. При първото си явяване в съда в Ню Йорк Мадуро заяви, че е президент на Венецуела и военнопленник.
Продължаващото конфискуване на кораби в морето и опитите да се изтръгне надзор над петролните доходи на Венецуела не са „ уравновесените и уважителни “ връзки, които Делси Родригес и държавното управление на Венецуела търсят; а позицията на Съединени американски щати не е толкоз мощна, колкото допускат заканите на Тръмп и Рубио . Под въздействието на неоконсерватори като Марко Рубио и Линдзи Греъм, Тръмп докара Съединени американски щати до ръба на война в Латинска Америка, която доста малко американци поддържат и против която по-голямата част от света е обединена.
Взаимното почитание и съдействие с Родригес и други прогресивни латиноамерикански водачи, като Лула в Бразилия, Густаво Петро в Колумбия и Клаудия Шейнбаум в Мексико, оферират на Тръмп способи да опази образа си от все по-ескалиращата рецесия, в която той и неговите невежи съветници са се забъркали.
Тръмп има извънредно жизнеспособна опция на това , в което Марко Рубио го манипулира – да влезе във война: а опция е – което китайците обичат да назовават win-win cooperation ( съдействие, от което всички печелят ) . Повечето американци биха предпочели това съдействие пред играта с нулев резултат на хегемонистичния империализъм, в която Рубио и Тръмп изразходват мъчно спечелените долари на американските данъкоплатци.
Основната спънка за мирното съдействие, което Тръмп твърди, че желае, е личната му сляпа религия в милитаризма и военното предимство на Съединени американски щати . Той желае да пренасочи американския империализъм от Европа, Азия и Африка към Латинска Америка, само че това нито е по-печелившо, нито по-легитимно съгласно интернационалното право и е също толкоз непопулярно измежду американския народ.
По-голяма е обществената опозиция против американската експанзия „ в задния ни двор “, в сравнение с против американските войни на 10 000 благи разстояние. Куба, Венецуела и Колумбия са наши близки съседи и следствията от потапянето им в принуждение и безпорядък за множеството американци са по-очевидни, в сравнение с еднообразно ужасяващите човешки жертви, само че в по-отдалечените американски войни.
Тръмп схваща, че безкрайната война е непопулярна, само че към момента наподобява има вяра, че може да се измъкне с „ еднократни “ интервенции като бомбардирането на Иран и отвличането на президента Мадуро и първата дама. Тези офанзиви обаче решават само мислени проблеми – несъществуващите нуклеарни оръжия на Иран и несъществуващия наркокартел на Мадуро; като в това време изострят дългогодишни районни рецесии, за които значително е виновна политиката на Съединени американски щати и за които няма военни решения.
Справянето с Тръмп е мъчно предизвикателство за Делси Родригес и другите латиноамерикански водачи. Но всички те към този момент би трябвало да са разбрали, че отстъпването пред Тръмп или позволяването му да ги отстрани един по един е път към разрухата. Светът би трябвало да се сплоти, с цел да възпре експанзията и да отбрани главните правила и правила на Хартата на Организация на обединените нации, според които всички страни трябва да позволяват разногласията си спокойно и да не заплашват или употребяват военна мощ една против друга. Всяка опция за по-мирен свят зависи от това да започнем да приемаме най-накрая съществено тези ангажименти – което предшествениците на Тръмп също не съумяха да създадат.
Набира скорост придвижване за образуване на митинги в цялата страна, с цел да се покаже на Тръмп, че американският народ отхвърля неговите войни и закани за война против нашите съседи в Латинска Америка и по целия свят.
Настъпил е критичният момент да издигнем глас и да помогнем вълната против безкрайните войни да се обърне.
Превод: доктор Радко Ханджиев
здравеопазване, обучение, зелени работни места и други пр
Когато на 8 януари Сенатът на САЩ гласува резолюция за военни правомощия спрямо Венецуела, републиканската сенаторка Сюзън Колинс съобщи, че не е съгласна за „ дълготрайно ангажиране в управлението на Венецуела “.
Светът остана заинтригуван, когато президентът Тръмп за първи път съобщи, че Съединени американски щати ще „ ръководят “ Венецуела. Тогава той даде ясно да се разбере, че желае да управлява Венецуела, като наложи монопол на Съединени американски щати върху продажбата на нейния нефт в останалата част на света, с цел да принуди венецуелското държавно управление да влезе в подчинено отношение по отношение на Съединени американски щати.
Американското министерство на енергетиката разгласява проект за продажба на венецуелски петрол – вече иззет от САЩ; и по-късно същата система да се използва за всеки предстоящ експорт на венецуелски нефт. Съединени американски щати ще диктуват как да се разпределят приходите сред Съединени американски щати и Венецуела и ще не престават тази форма на надзор за неопределен срок. Тръмп дори планира среща с ръководители на американски петролни компании в петък, 9 януари, с цел да разиска проекта си.
Планът на Тръмп е да прекъсне търговията с Китай, Русия, Иран и други страни и да принуди Венецуела да харчи приходите си от нефт за артикули и услуги от Съединени американски щати. Тази нова форма на стопански колониализъм ще попречи на Венецуела да продължи да разходва по-голямата част от приходите си от нефт а за система та от ефикасни социални разноски, която извади милиони венецуелци от бедността.
На 7 януари обаче, вестник „ Ню Йорк Таймс “ заяви, че Венецуела има други проекти:
Тръмп заплаши с по-нататъшни военни дейности, с цел да в профил от поста настоящия президент Делси Родригес, в случай че не се съобразява с проектите на Съединени американски щати. Но преди това Тръмп се бе върнал в реалността с решението си да сътрудничи с Родригес, като призна, че Мария Корина Мачадо – предишната любимка на Съединени американски щати, не се употребява с поддръжката на народа във Венецуела. Самото наличие на Делси Родригес като настоящ президент разкрива неуспеха на интервенцията на Тръмп за промяна на режима и основателн ото му нежелание да стартира следващата невъзможна за продобиване война на Съединени американски щати.
След американската инвазия и отвличането на президента Мадуро на 3 януари, Делси Родригес се закле като настоящ президент, потвърждавайки лоялността си към президента Мадуро и поемайки ръководството на страната в негово неявяване.
К оя е Делси Родригес ?
И по какъв начин евентуално ще ръководи Венецуела? Като послушна и принудена марионетка на Съединени американски щати или като водач на непобедена и самостоятелна Венецуела?
Била е на седем години през 1976 година, когато татко ѝ е бил малтретиран и пребит до гибел като политически пандизчия във Венецуела. 34-годишният Хорхе Антонио Родригес е съосновател на лявата политическа партия Социалистическата лига, която държавното управление упрекна, че има водеща роля в отвличането на William Niehous – подозиран, че е чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ, работещ под прикритие като изпълнителен шеф на Owens Corning (американска компания за изолационни материали, най-големият производител на композитни материали от стъклена вата в света, бел. пр.).
Хорхе Родригес е задържан и умира в ареста след разпит от сътрудници на венецуелските разследващи служби. Макар формалната причина за гибелта му да е посочена като сърдечен удар, аутопсията установява характерни за изтезания тежки пострадвания, вкл. седем счупени ребра, счупена гръдна кост и разкъснат черен дроб.
Делси учи право в Каракас и Париж и става юрист по трудово право; по-големият ѝ брат Хорхе е психиатър. Делси и майка ѝ – Делси Гомес, са в Лондон по време на подкрепяния от Съединени американски щати неуспешен опит за преврат срещу венецуелското правителство през 2003 година и осъждат опита в изявленията за BBC и CNN.
Делси и брат ѝ Хорхе скоро се присъединяват към боливарското държавно управление на Уго Чавес, а по-късно и към Мадуро и заемат редица висши постове: Делси е министър на външните работи от 2014 до 2017 г.; министър на стопанската система и финансите от 2020 до 2024 г.; министър на петрола; както и вицепрезидент. Хорхе бе вицепрезидент една година при Чавес, а по-късно 8 години е кмет на Каракас.
На 5 януари 2026 г. – като председател на Националното заседание, Хорхе приема клетвата на сестра си като настоящ президент, след противозаконната инвазия на Съединени американски щати и отвличането на президента Мадуро.
Делси Родригес съобщи пред народа си и пред света:
В другите си публични изказвания, настоящият президент Родригес се управлява от деликатен баланс сред безапелационните изказвания за независимостта на Венецуела и прагматичната подготвеност за спокойно съдействие със Съединените щати.
На 3 януари тя заяви, че След като ръководи първото съвещание на кабинета си, на идващия ден каза, че Венецуела търси отношения със Съединените щати. И посочи: В директно обръщение до Тръмп, Родригес написа:
Alan McPherson, ръководител на Center for the Study of Force and Diplomacy (Центъра за проучване на силата и дипломацията) в американския Temple University, характеризира Делси Родригес като В изявление за Al Jazeera обаче той предизвести, че всяко унизително отношение от страна на администрацията на Тръмп или условия, считани за несъразмерни,
Последиците
След американската инвазия на 3 януари, минимум дузина петролни танкера отплаваха от Венецуела с изключени транспондери за локализация, превозвайки 12 милиона барела нефт, най-вече за Китай, като по този метод дейно нарушиха американската обсада.
Но на 7 януари американските сили се качиха на борда и конфискуваха два петролни танкера свързани с Венецуела – единият в Карибско море, а другият – съветски, в Северния Атлантик, като яс е н знак , че Тръмп към момента има желание селективно да ползва американската обсада.
Chevron прикани американските си чиновници да се върнат на работа във Венецуела и да възобновят – след четиридневната пауза, нормалните доставки към американските рафинерии. Но други американски петролни компании не са склонни да бързат за Венецуела, където дейностите на Тръмп до момента единствено увеличават политическите опасности за нови американски вложения, на фона на глобалния излишък на петролни доставки, ниски цени и преход към по-чиста, възобновима сила.
След незаконната военна операция на Тръмп, която доведе до противозаконния арест на Мадуро, Министерството на правораздаването на Съединени американски щати се пробва да образува дело срещу венецуелския президент, обвинявайки го, че е лидер на фиктивен наркокартел в непозната страна, където американското законодателство не се ползва. При първото си явяване в съда в Ню Йорк Мадуро заяви, че е президент на Венецуела и военнопленник.
Продължаващото конфискуване на кораби в морето и опитите да се изтръгне надзор над петролните доходи на Венецуела не са „ уравновесените и уважителни “ връзки, които Делси Родригес и държавното управление на Венецуела търсят; а позицията на Съединени американски щати не е толкоз мощна, колкото допускат заканите на Тръмп и Рубио . Под въздействието на неоконсерватори като Марко Рубио и Линдзи Греъм, Тръмп докара Съединени американски щати до ръба на война в Латинска Америка, която доста малко американци поддържат и против която по-голямата част от света е обединена.
Взаимното почитание и съдействие с Родригес и други прогресивни латиноамерикански водачи, като Лула в Бразилия, Густаво Петро в Колумбия и Клаудия Шейнбаум в Мексико, оферират на Тръмп способи да опази образа си от все по-ескалиращата рецесия, в която той и неговите невежи съветници са се забъркали.
Тръмп има извънредно жизнеспособна опция на това , в което Марко Рубио го манипулира – да влезе във война: а опция е – което китайците обичат да назовават win-win cooperation ( съдействие, от което всички печелят ) . Повечето американци биха предпочели това съдействие пред играта с нулев резултат на хегемонистичния империализъм, в която Рубио и Тръмп изразходват мъчно спечелените долари на американските данъкоплатци.
Основната спънка за мирното съдействие, което Тръмп твърди, че желае, е личната му сляпа религия в милитаризма и военното предимство на Съединени американски щати . Той желае да пренасочи американския империализъм от Европа, Азия и Африка към Латинска Америка, само че това нито е по-печелившо, нито по-легитимно съгласно интернационалното право и е също толкоз непопулярно измежду американския народ.
По-голяма е обществената опозиция против американската експанзия „ в задния ни двор “, в сравнение с против американските войни на 10 000 благи разстояние. Куба, Венецуела и Колумбия са наши близки съседи и следствията от потапянето им в принуждение и безпорядък за множеството американци са по-очевидни, в сравнение с еднообразно ужасяващите човешки жертви, само че в по-отдалечените американски войни.
Тръмп схваща, че безкрайната война е непопулярна, само че към момента наподобява има вяра, че може да се измъкне с „ еднократни “ интервенции като бомбардирането на Иран и отвличането на президента Мадуро и първата дама. Тези офанзиви обаче решават само мислени проблеми – несъществуващите нуклеарни оръжия на Иран и несъществуващия наркокартел на Мадуро; като в това време изострят дългогодишни районни рецесии, за които значително е виновна политиката на Съединени американски щати и за които няма военни решения.
Справянето с Тръмп е мъчно предизвикателство за Делси Родригес и другите латиноамерикански водачи. Но всички те към този момент би трябвало да са разбрали, че отстъпването пред Тръмп или позволяването му да ги отстрани един по един е път към разрухата. Светът би трябвало да се сплоти, с цел да възпре експанзията и да отбрани главните правила и правила на Хартата на Организация на обединените нации, според които всички страни трябва да позволяват разногласията си спокойно и да не заплашват или употребяват военна мощ една против друга. Всяка опция за по-мирен свят зависи от това да започнем да приемаме най-накрая съществено тези ангажименти – което предшествениците на Тръмп също не съумяха да създадат.
Набира скорост придвижване за образуване на митинги в цялата страна, с цел да се покаже на Тръмп, че американският народ отхвърля неговите войни и закани за война против нашите съседи в Латинска Америка и по целия свят.
Настъпил е критичният момент да издигнем глас и да помогнем вълната против безкрайните войни да се обърне.
Превод: доктор Радко Ханджиев
здравеопазване, обучение, зелени работни места и други пр
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ