Тема на Narod.bg: Историк разкова ГЕРБ-кмета Калин Каменов, той съска: „Изчезвай”!
Историкът Милена Върбанова, която преди време описа пред Narod.bg по какъв начин кметът на Враца от ГЕРБ – „ калинката ” Калин Каменов, ограбил труда ѝ за побратимяване на с. Болгаре в Ломрадия, Италия, с регионалния град, безусловно разкова гербопитека.
В преден конфликт в центъра на Враца с пробития градоначалник от шайката Милена Върбанова му припомнила по какъв начин групичка към Калин Каменов безусловно откраднала концепцията и заслугите ѝ, при което джобният гербаджия безусловно полудял и изсъскал „ Изчезвай! ”
Ето какво описа историкът, публикуваме цялостния текст без редакторска интервенция:
„ Тоя следобяд влязох в пряк конфликт с едно изключително отровно насекомо – гербаджийската калинка Калин Каменов, кмет на Враца, родом от село Галатин, с „ тапия на правист “.
Видях го навръх центъра, сред ОББ и ДСК ( градът ни е цялостен с банки и сиромашия ), издокаран със ярко пепитено сако и ярък летен панталон, в жанр „ конферансие на цирков театър “.
Това е герберската визия за грациозност. „ Обясняваше “ нещо на двама подгласници, които го слушаха като пророк.
Беше с тил към мен. Викнах му:
– Здрасти, кмете!
Величието от Галатин се обърна недоволно. Усети липса на почитание във фамилиарния ми привет. Продължих:
– Как ти вървят делата в братска Италия?
Обърка се. Италианските му каузи от дълго време бяха замръзнали. Аз ги бях замразила. Подсетих го:
– Аз съм тая, чийто труд в село Болгаре, Ломбардия, ти открадна. Сега чат ли си за кого и защо става дума?
Величието се нацупи и понечи да се извърне към подгласниците си, ломотейки:
– Да. Добре. И кво?
– Как какво, бе калинке! Ти ОТКРАДНА моя труд. Защо го направи? Мислеше, че цялата страна няма да разбере, че си апаш и имитатор, по този начин ли?
Врътнах се на пети да продължа пътя си, само че зад тила си чух:
Реклама
– Таа аа ненормална…
Човекът „ изясняваше “ обстановката на подгласниците си на галатински акцент с гербаджийска „ искреност “. Вбеси ме и извиках:
– Кой е анормален? Аз съм „ ненормална “, че те уличих пред цялостен народ в плагиатство и кражба, а ти си НОРМАЛЕН, тъй като крадеш моя труд, по този начин ли? Това ли е обикновено? Поне ми се извини – в този момент имаш опция!
Не можете да си визиите с каква дива завист ме гледаше този субект! Извинение ли? Той ме отравяше, чупеше черепа ми с взор. Лицето му е черно по природа, само че в този момент стана сиво. Просъска ми:
– Изчезвай!
– Моля? Я повтори! – извиках. – Как смееш да ми приказваш по тоя метод, крадецо на труда ми?
Тръгнах си. Гадеше ми се. Защо въобще заговорих този образец?
Нима съм очаквала нещо друго, с изключение на чудовищна безочливост и нецензурност? Да, колкото и наивно да звучи – чаках нещо сходно на опрощение. Но ми се озъби неандерталец. Гербопитек.
За читателите, които не познават случая, ще обясня, че врачанският кмет Калин Каменов в сговор с ямболската герберска номенклатура Таня Димитрова, уличена в злоупотреби в изключително огромен размер и изпратена от Бойко Борисов като общоприет консул в Милано, си присвоиха през предходната година моя проучвателен труд в с. Болгаре в Ломбардия и напъните ми за побратимяване на това чудно населено място с античен български генезис с моя роден град Враца.
Да, аз съм родена в центъра на Враца, родителите ми бяха измежду най-културните хора в града, а Калинчо, пристигнал през вчерашния ден от Галатин и още неовладял членоразделната тирада, ми съска…да изчезвам.
Мрачната история на това изключително фрапантно плагиатство съм описала в публикацията си „ Герберско светотатство с името на Васил Левски в село Болгаре, Ломбардия “, която на 10 октомври 2021 година бе оповестена във всички новинарски уеб сайтове в България, в това число в Narod.bg.
А след това по чудноват метод съвсем изчезна от Google. Но, в случай че я потърсите – ще я прочетете, още я има. За тази безсрамна интелектуална кражба писах в „ Свободно слово “, откакто Таня Димитрова най-накрая бе натирена от дипломатическия пост, за който не има никакъв ценз и морал. „ Побратимяването “ замръзна след моята публикация.
Този врачански кмет се слави като ужасно злостен и злопаметен. Така че, в случай че нещо ми се случи, ще знаете от кое място е пристигнало и кой го е пратил.
Но не се удържах да не хвърля в лицето му още веднъж тази история – герберските лумпени би трябвало да осъзнаят, че обезверените им напъни да наподобяват „ културни “ на непознат тил и с непознати достояния – се заплащат най-скъпо.
Немислимо е в културата да ровят мръсни ръце, с побратимяването на Болгаре и Враца не може да се светотатства. Зад това дело би трябвало да стоят единствено чисти намерения.
Автор: Милена Върбанова, историк, културолог
В преден конфликт в центъра на Враца с пробития градоначалник от шайката Милена Върбанова му припомнила по какъв начин групичка към Калин Каменов безусловно откраднала концепцията и заслугите ѝ, при което джобният гербаджия безусловно полудял и изсъскал „ Изчезвай! ”
Ето какво описа историкът, публикуваме цялостния текст без редакторска интервенция:
„ Тоя следобяд влязох в пряк конфликт с едно изключително отровно насекомо – гербаджийската калинка Калин Каменов, кмет на Враца, родом от село Галатин, с „ тапия на правист “.
Видях го навръх центъра, сред ОББ и ДСК ( градът ни е цялостен с банки и сиромашия ), издокаран със ярко пепитено сако и ярък летен панталон, в жанр „ конферансие на цирков театър “.
Това е герберската визия за грациозност. „ Обясняваше “ нещо на двама подгласници, които го слушаха като пророк.
Беше с тил към мен. Викнах му:
– Здрасти, кмете!
Величието от Галатин се обърна недоволно. Усети липса на почитание във фамилиарния ми привет. Продължих:
– Как ти вървят делата в братска Италия?
Обърка се. Италианските му каузи от дълго време бяха замръзнали. Аз ги бях замразила. Подсетих го:
– Аз съм тая, чийто труд в село Болгаре, Ломбардия, ти открадна. Сега чат ли си за кого и защо става дума?
Величието се нацупи и понечи да се извърне към подгласниците си, ломотейки:
– Да. Добре. И кво?
– Как какво, бе калинке! Ти ОТКРАДНА моя труд. Защо го направи? Мислеше, че цялата страна няма да разбере, че си апаш и имитатор, по този начин ли?
Врътнах се на пети да продължа пътя си, само че зад тила си чух:
Реклама
– Таа аа ненормална…
Човекът „ изясняваше “ обстановката на подгласниците си на галатински акцент с гербаджийска „ искреност “. Вбеси ме и извиках:
– Кой е анормален? Аз съм „ ненормална “, че те уличих пред цялостен народ в плагиатство и кражба, а ти си НОРМАЛЕН, тъй като крадеш моя труд, по този начин ли? Това ли е обикновено? Поне ми се извини – в този момент имаш опция!
Не можете да си визиите с каква дива завист ме гледаше този субект! Извинение ли? Той ме отравяше, чупеше черепа ми с взор. Лицето му е черно по природа, само че в този момент стана сиво. Просъска ми:
– Изчезвай!
– Моля? Я повтори! – извиках. – Как смееш да ми приказваш по тоя метод, крадецо на труда ми?
Тръгнах си. Гадеше ми се. Защо въобще заговорих този образец?
Нима съм очаквала нещо друго, с изключение на чудовищна безочливост и нецензурност? Да, колкото и наивно да звучи – чаках нещо сходно на опрощение. Но ми се озъби неандерталец. Гербопитек.
За читателите, които не познават случая, ще обясня, че врачанският кмет Калин Каменов в сговор с ямболската герберска номенклатура Таня Димитрова, уличена в злоупотреби в изключително огромен размер и изпратена от Бойко Борисов като общоприет консул в Милано, си присвоиха през предходната година моя проучвателен труд в с. Болгаре в Ломбардия и напъните ми за побратимяване на това чудно населено място с античен български генезис с моя роден град Враца.
Да, аз съм родена в центъра на Враца, родителите ми бяха измежду най-културните хора в града, а Калинчо, пристигнал през вчерашния ден от Галатин и още неовладял членоразделната тирада, ми съска…да изчезвам.
Мрачната история на това изключително фрапантно плагиатство съм описала в публикацията си „ Герберско светотатство с името на Васил Левски в село Болгаре, Ломбардия “, която на 10 октомври 2021 година бе оповестена във всички новинарски уеб сайтове в България, в това число в Narod.bg.
А след това по чудноват метод съвсем изчезна от Google. Но, в случай че я потърсите – ще я прочетете, още я има. За тази безсрамна интелектуална кражба писах в „ Свободно слово “, откакто Таня Димитрова най-накрая бе натирена от дипломатическия пост, за който не има никакъв ценз и морал. „ Побратимяването “ замръзна след моята публикация.
Този врачански кмет се слави като ужасно злостен и злопаметен. Така че, в случай че нещо ми се случи, ще знаете от кое място е пристигнало и кой го е пратил.
Но не се удържах да не хвърля в лицето му още веднъж тази история – герберските лумпени би трябвало да осъзнаят, че обезверените им напъни да наподобяват „ културни “ на непознат тил и с непознати достояния – се заплащат най-скъпо.
Немислимо е в културата да ровят мръсни ръце, с побратимяването на Болгаре и Враца не може да се светотатства. Зад това дело би трябвало да стоят единствено чисти намерения.
Автор: Милена Върбанова, историк, културолог
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ