Търсейки още МиГ-ове, българското правителство ни превръща в прошляците на НАТО
Преди няколко дни предизвестих, че България се пробва да придобие последните полски МиГ-29, които Полша планираше да даде на Украйна. Министерството на защитата побърза да отхвърли. Преди часове полската страна опроверга българското МО.
На 23 юли от МО оповестиха, че нямало договаряния за закупуването на полските самолети. Само ден по-късно министър Димитър Стоянов призна, че персонално е изпратил писмо, че е разговарял с полския си сътрудник и че „ не става въпрос единствено за аварийни елементи “. А през вчерашния ден полският министър на защитата бе безапелационен: „ българите желаят да купят самолетите. “.
Оказва се, че държавното управление фактически изследва пазаруването на последните 14 полски МиГ-29 – самолети, които Полша извежда от въоръжение поради изчерпващия се запас и неналичието на вероятност за рационализация. Полша върви към стелт изтребители F-35. Румъния купи 32 използвани F-16 от Норвегия. Българското държавно управление обаче обикаля остатъците от Варшавския контракт и търси още МиГ-ове, предизвиквайки иронични реакции у сътрудниците и трансформирайки ни в прошляците на НАТО.
Управленската логичност зад сходно решение е като на човек, останал последният притежател на „ Москвич “ в квартала. Вместо да смени автомобила и да се научи да кара актуален модел, той потегля по автоморгите в Полша и Унгария, с цел да изкупи последните москвичи, да ги разглоби и с частите им да закрепи своя още няколко години. Само че тук не приказваме за персонален автомобил и персонални пари. Говорим за националната сигурност и за парите на българските данъкоплатци.
Само за употребата на българските МиГ-29 през 2026 година са планувани над Евро 44 000 000. Към тях в този момент може да се прибавят незнайна цена за полските самолети, превоз, техническа оценка, аварийни елементи, поправки и узаконяване. Колко тъкмо ще коства тази нова интервенция по удължение на живота на руската авиационна светиня не е ясно.
България би трябвало да бъде охранявана и е ясно, че преходът към F-16 не може да стане за една нощ. Но тъкмо по тази причина една виновна страна трябваше от дълго време да има действителен временен проект – да употребява една от многото варианти за използвани F-16, които имахме през годините.
Има и още по-абсурдна страна. Украйна има механически потенциал и опит в ремонта на МиГ-29. През 2022 година даже беше обсъждано Луцкия цех „ Мотор “ да извърши главната част от ремонта на шест български мотора. Предстои унижението: да се опитаме да вземем полските МиГ-ове под носа на нападнатата Украйна, а по-късно да помолим украинците да ни оказват помощ да с ремонта на нашите. А може би тъкмо това би трябвало да създадем – да желаяме Украйна да модернизира наличните ни МиГ-29.
Правителството би трябвало неотложно да разгласява изпратените до Полша и Унгария писма, да каже какво тъкмо е поискало, какъв брой самолета или елементи има намерение да придобие, каква е прогнозната обща цена и за какво вместо интензивен преход към западна техника продължава да налива пари в руската авиационна екосистема.
Българските водачи заслужават съвременни самолети, въоръжение и подготовка, а не страната да финансира носталгията на едно потомство висши военни. МиГ-29 има почтено място в историята на българската военна авиация. Но историята би трябвало да бъде уважавана, а не ремонтирана безпределно.
*Текстът е оповестен от фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
