Вчера, на 27 юли по телефона ми се обади викарният

Вчера, на 27 юли по телефона ми се обади викарният свещеник на Софийска Митрополия, с цел да ми каже, че патриарх Даниил ме бил викал да се явя през днешния ден в 14:00 ч. в Митрополията.

В тази връзка, с актуалното известявам патриарх Даниил, че нито през днешния ден в 14:00ч., нито когато и да било различен път, ще се ява в постройката на ул. ”Калоян ” 7 в София, до момента в който той я населява. Бог да редуцира тези дни!
Може би не всички знаят, само че аз в никакъв случай не съм подавал писмена молба да бъда признат в организацията “Българска православна черква ”. На 21 юли 2004г. тежко въоръжени мъже нахлуха в нашия манастир и със мощ ни “присъединиха към каноничния Синод ”.

За което българската страна след това беше наказана в Страсбург.

Вече част от структурата на БПЦ-БП, съм се трудил по съвест за нейното материално и духовно положително. Какво съм направил и какво ще оставя като мое завещание след гибелта си, е известно на всички. Патриарх Даниил не е съдействал и една хилядна по отношение на това. И всички към него да се съберат – също.

Още при избирането му за патриарх понечих да се махна от БПЦ, защото счетох – и смятам – това за изключително мерзостно закононарушение по отношение на православната религия и по отношение на българския народ. Ще видите, че с времето всички ще се съгласите с мен. Явих се на диалог с него, само че той ме задържа с лъжливи обещания, че сме щели да работим с него за положителното на БПЦ. И съвсем незабавно стартира подмолна административна война против мен и против братството на Църногорския манастир.

Преди година и половина, както се поставя по Устав, аз се отдръпнах от игуменството на манастира, с цел да мога да получа отпусно от БПЦ и да се потрудя другаде на Божията равнища. Патриарх Даниил презря волята на манастирското приятелство и не съблюдава Устава на БПЦ.

Оттогава и ние го презряхме.

Игумените на Дивотинския и Бистришкия манастир получиха отпусни писма в границите на 24 часа. Аз очаквам близо 550 пъти по 24 часа – това в случай че не е дискриминация, какво е?

Напомням на патриарх Даниил, че църковната дисциплинираност се основава не на насилване, а на любов и на нравствен престиж. Поради тази причина аз няма по какъв начин по съвест да бъда негов клирик, нито да демонстрирам и най-малкото “послушание ” по отношение на него, защото:

същият не е потвърдил несъмнено, както изискват каноните, че няма отношение към убийството на духовник Стефан Камберов преди 24 години. Аз не мога да върша смирение към наклеветен в съучастничество в убийство;същият неведнъж оправдава незаконното съветско нахлуване над Украйна, до момента не е показал и капка съчувствие на дело към страдащия украински народ и неговите деца. След като през есента приехме група украински деца в манастира бях извикан в митрополията и ме наказаха с “аргос ”. Вчера изпратихме втора група деца и – още веднъж ме викат в митрополията. Случайност? Не мисля. Аз нямам дял с тези хора;същият даде обещание, само че отхвърли да се срещне с юноша, който искаше персонално да му свидетелства за вероятни педофилски попълзновения в манастир под негово управление. Аз не мога по съвест да имам смирение към епископи, които отхвърлят да проверяват до дъно сходни сигнали;същият вместо да работи за консолидацията на нашето общество, за възцаряването в него на дух на толерантност, съчувствие, самообладание и обич, предизвиква и взе участие в прояви, които насаждат непоносимост и злостна ненавист към цели групи от обществото. За мен това е замяна на православната вяра;същият не се е отрекъл обществено от ереста на “руския свят ” и “православния шахидизъм ”, които със своите дейности още като митрополит е потвърдил, че поддържа. Докато не се отхвърли обществено от тези ереси, аз не мога да го приема за православен патриарх и не мога да послужвам под негов омофор;нарече избора на един непознат президент “завръщане на нормалността ”, само че аз не мога да приема за обикновено да не се оказва поддръжка на нападнатия по-слаб и да се основават нови военни спорове по земята. “Нормалното ” за патриарх Даниил не е обикновено за мен и заради това не мога да имам нищо общо с него и иже с ним.

Този лист може да бъде удължен до безспир, тъй като се попълня ежедневно. Още са пресни самочинните му, без съответно решение на Св.Синод, намеси в работата на светската власт у нас и на самостоятелния съд в Украйна.
Считам, че обикновено мислещ, душевен и морално здрав човек, не може да служи по едно и също време на Христос и под омофора на патриарх Даниил. Поради това от година и половина очаквам отпусно писмо.

Вместо това Атанас Трендафилов, играещ го “патриарх ”, си е внушил, че има някаква власт над мен.

Е, с актуалното му декларирам, че няма никаква!

Нещо повече.

Давам му финален късмет да ми подпише отпусно писмо и да се разделим поживо, поздраво. Не мислете, че ми е доста занимателно да се занимавам единствено с неговите нелепости.

Реши ли отново да ме “наказва ” и така нататък, този път няма да си играя на черква и ще го подцени.

Поисках самичък да си потегли от Църногорския манастир – не рачи. Остана ли, обаче, ще би трябвало да ме изведе от там мъртъв! Зная, че той има опит в тези работи, само че пък мен не ме е боязън!

Ако Бог ме е призовал да се опитам да запазя и да послужвам на евангелската проповед в

България в благословено “непослушание ” към Атанас Трендафилов, ще вървя след този апел свише без съмнение! Още повече, че доста наши сънародници стопираха да посещават храмовете след неговия “избор ” – и за тях някой би трябвало да се погрижи да не остават без духовно окормление.

Преди 180 години българският народ стартира привидно обречена битка срещу фанариотството, което беше трансформирало Църквата в оръжие против българщината, срещу неговата еднаквост и национална свяст.

Днес в ръцете на Атанас Трендафилов – “патриарх Даниил ”, Църквата още веднъж е зложелател на своя народ и работи срещу ползите на тези, които я устоят материално, бидейки пленена и заробена, вкарана в демоничните кремълски коловози.

Отново сме призвани към църковно-народна битка, в случай че желаеме да имаме същински православна и същински национална черква, за каквато се бореха нашите възрожденски будители, а не тъпо сходство на черква – прислужник на съветския империализъм!

Време е така наречен “патриарх Даниил ” да си върви!

*Текстът е оповестен от фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ