Гамбитът на Радев: брани суверенитета, но остава атлантик
Неотдавнашната изборна победа на премиера Румен Радев води до нова визия за защита в България. Въпреки че бяха изразени опасения по отношение на проруските благосклонности на политика, страната наподобява все по-способна да играе градивна роля в Черноморския район. Това написа в публикация за изданието New Eastern Europe Стефан Арок, откривател на политиката в Централна и Източна Европа, с необикновен интерес към актуалните процеси на съгласуваност в Черноморския район и сред Европа и Азия.
Докато огромна част от вниманието на света беше ориентирано към последствията от унгарските избори, в България се случи тиха гражданска война. Румен Радев, някогашен президент на България и някогашен военачалник от Военновъздушните сили, беше определен за министър-председател с нормално парламентарно болшинство. Така беше комплициран завършек на петгодишен интервал на непрекъсната политическа рецесия, през който страната организира осем избора и имаше седем държавни управления - или нежни обединения, или служебни кабинети, назначени от президента.
Предизборната акция на Радев съзнателно избягваше конкретиката, отвън неговия обществен консерватизъм и левите му стопански възгледи. Междувременно неговата партия " Прогресивна България " се концентрира върху тематики, по които има необятен публичен консенсус като битката с корупцията, нуждата от държавни промени и рецензия към мрежите за политическо застъпничество, съществували през предходните десетилетия. За разлика от множеството свои прародители, Радев следваше ясно изразена суверенистка линия. В Брюксел " Летецът " - както от време на време назовават Радев - беше посрещнат с съмнение. Във Вашингтон обаче той би трябвало да бъде обсъждан като натурален сътрудник. През 2010-те години България се радваше на относителна политическа непоклатимост с помощта на преобладаващата роля на дясноцентристката партия ГЕРБ, водена от някогашния министър председател Бойко Борисов.
Въпреки че постоянно разчиташе на съдружни сътрудници, ГЕРБ се радваше на непрекъснато високи електорални резултати. Това разреши на Борисов да остане на власт през цялото десетилетие, като се изключи къс интервал в края на 2013 година и 2014 година ГЕРБ беше необятна политическа групировка, където либерали, центристи и умерени националисти се обединяваха под чадъра на задоволително неразбираем манифест, който все пак беше мощен във външната и европейската си политическа ориентировка. С течение на времето обаче тя се трансформира в мрежа за политическо застъпничество.
Краят на ръководството на Борисов през 2021 година съответства с вълна от антикорупционни митинги, ориентирани най-много против ГЕРБ и мрежата за застъпничество, която тя беше основала в сърцето на българската страна, дружно с другарски настроени бизнес ползи и турската малцинствена партия Движение за права и свободи. Това сложи началото на продължителна политическата рецесия. През това време на българската политическа сцена се появиха доста нови играчи, които дадоха обещание да реформират политиката и да не работят нито с ГЕРБ, нито с Движение за права и свободи, нито с Българската социалистическа партия. Всички нарушиха обещанията си. До 2025 година публичното недоволството и недоверието към този момент не бяха ориентирани единствено към политически партии или фигури, а към самата политическа система като цяло.
Нова вълна от антикорупционни митинги в края на 2025 година докара до рухването на държавното управление, ръководено от ГЕРБ. Малко по-късно президентът Радев разгласи оставката си. Това се случи една година преди края на президентския му мандат, и преди да разгласи кандидатурата си за премиерския пост, отпред на нова партия, която той назова " Прогресивна България ". Тази нова групировка, макар асоциациите, които името ѝ може да е провокирало, беше доста по-близка до партия " Смер " на словашкия министър председател Роберт Фицо, в сравнение с до множеството партии, употребяващи прозвището " Прогресивна " в днешна Европа. Резултатите от изборите надминаха упованията даже на самия Радев.
Никой български министър председател не е разполагал с толкоз огромна парламентарна власт от времето на Симеон Сакскобургготски, някогашният цар, станал министър председател, чието ръководство беляза присъединението на България към НАТО и огромна част от процеса на присъединение към Европейски Съюз.
Политическа партия: Дори в Москва не харесват бюджета на Радев
Искането до президента да наложи несъгласие на Бюджета е подписано от жители от над 440 обитаеми места
Гамбитът на " Летеца " Както във Вашингтон, по този начин и в Брюксел успеха на Радев беше посрещната по-скоро с нерешителност, в сравнение с с оптимизъм. Новият министър председател предизвикаше неразбиране от двете страни на Атлантика по време на деветгодишното си президентство поради хипотетичната си непосредственост до съветските позиции. Много европейски водачи видяха в " Летеца " " нов Виктор Орбан " или най-малко нов Роберт Фицо - метежник, подготвен безгрижно да употребява правото на несъгласие на България по метода, присъщ за някои суверенистки държавни управления в Централна и Източна Европа. В България, сходно на обстановката в Унгария след успеха на Мадяр, както неговите поддръжници, по този начин и съперниците му изпитваха мощна неустановеност.
Политическата рецесия беше приключила; страната щеше да се радва на непоклатимост най-малко четири години. Как щеше да наподобява тази непоклатимост, никой не можеше да каже сигурно. Това не бяха просто избори, а политически скок на вярата в духа на Киркегор. Досега тези " страхове " не съумяха да се оправдаят. Реториката на Радев по отношение на Русия, въпреки ясно да се разграничава от тази на ГЕРБ и изключително от тази на " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ), може по-лесно да бъде обяснена с българската историческа памет и българската история от края на 19-ти век, в сравнение с с действителни модерни политически съображения.
Малко след изборната си победа, самият министър председател разгласява в детайли обръщение в обществените медии, в което излага възгледите си за Русия, базирайки се най-вече на исторически, а не на настоящи политически причини, като в същото време акцентира принадлежността на България както към НАТО, по този начин и към Европейски Съюз. Дори неотдавнашният отвод на България да се причисли към " Коалицията на искащите " за Украйна съставлява по-скоро продължение на политиката на Радев да поддържа дипломатическите решения на интернационалните спорове, в сравнение с израз на съответни геополитически желания.
София също по този начин се стреми да укрепи връзките си с Вашингтон. Радев и министърът на защитата Димитър Стоянов неотдавна оповестиха, че България ще влага 5% от БВП-то си за защита, както изиска президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Оттогава България значително следва ортодоксалната политика на НАТО със суверенистичен привкус. София не се опълчи на последния пакет от наказания против Русия на равнище Европейски Съюз, както мнозина се притесняваха. В същото време тя спря държавните доставки на оръжие за Украйна, като въпреки всичко остави опцията Киев да закупува въоръжение по търговски път. Вместо да докара до сериозна геополитическа смяна, може да се окаже, че успеха на Радев още веднъж слага България в центъра на политиките за сигурност и съгласуваност в Черно море.
Модернизацията на армията е мощно застъпена както в програмата на " Прогресивна България ", по този начин и в обществените изказвания на Радев след избирането му. Българските въоръжени сили към този момент са добре интегрирани както в структурите на НАТО, по този начин и в останалите европейски отбранителни механизми. На фона на навлизането на прилежаща Румъния в интервал на видимо продължителна политическа рецесия, България евентуално ще ускори ролята си на основен състезател както в Източните Балкани, по този начин и на западния фланг на Черно море. По-активната ангажираност на страната с защитата би трябвало да се отрази позитивно и върху инфраструктурата и върху гражданските действия в Черноморския район. Както неотдавна писах, по-активното присъединяване на България в Черно море би довело до присъединение към Средния кулоар, или към сходен търговски маршрут. Фактът, че България към момента не се е включила към сходна самодейност, е по-скоро непряк артикул на политическата рецесия, в сравнение с умишлен избор на някой политик.
" Маркет линкс ": Все по-малко българи имат вяра, че кабинетът " Радев " вкарва ред след хаоса
Доверието към държавното управление и персоналният рейтинг на премиера не престават да падат
С Радев България вижда Брюксел като нужен, въпреки и внимателен сътрудник, а Вашингтон като мощен, само че от време на време отдалечен съдружник. Обявеното от премиера нарастване на разноските за защита и мощните задължения с НАТО още при започване на мандата му са по-скоро проява на смисъла, което някогашният авиатор отдава на сигурността, в сравнение с за готовността му да се ангажира с Вашингтон при изискванията, показани от администрацията на Тръмп. С изборното проваляне на Виктор Орбан през април и постоянно несигурния геополитически баланс на Фицо, България може да се трансформира в един от главните политически и стратегически съдружници на Вашингтон на източния фланг на Европейски Съюз.
Радев, както и множеството членове на неговото държавно управление, има атлантически опит, само че все пак се придържа към прагматичен суверенистичен метод към интернационалните спорове, а не към нападателната политика на някои западноевропейски държавни управления.
Премиерският мандат на Радев към този момент е важен единствено с това, че постави завършек на траялата с години политическа рецесия в България. За множеството от западните му сътрудници, суверенистката ориентировка на новото държавно управление до момента изпращаше смесени сигнали. От една страна, тя допуска съвпадане на ползите във връзка с вложенията в защитата, превъоръжаването и някои споделени идеологически позиции. От друга страна, първичната неизясненост във външната политика надви над огромна част от първичния възторг. В Брюксел нежеланието на България да се съгласи с прибавянето на избрани лица към последния пакет от наказания против Русия докара до възобновено, даже засилено съмнение към " действителните планове " на новия министър председател, изключително измежду " по-ястребски " настроените среди на европейската администрация. Въпреки това би било неправилно България да се третира като враждебна страна или като обезсърчителен сътрудник в НАТО единствено въз основа на тези политически решения.
Начинът на ръководство на Радев е прагматичен до степен на явно несъгласие - самобитен баланс сред ярка изразителност и неуловима идеологическа основа. И въпреки всичко, в случай че има една област, където контурите и нюансите на този светоглед се обрисуват най-ясно, това е в отбранителната политика. С новия подтик за рационализация на армията, възобновената политическа непоклатимост и удобните си геостратегически преимущества София би трябвало да се стреми да се трансформира в пътеводна звезда в Черно море - както в процеса на взимане на решения в Брюксел, по този начин и посредством развиването на личните си черноморски пристанища.
Докато огромна част от вниманието на света беше ориентирано към последствията от унгарските избори, в България се случи тиха гражданска война. Румен Радев, някогашен президент на България и някогашен военачалник от Военновъздушните сили, беше определен за министър-председател с нормално парламентарно болшинство. Така беше комплициран завършек на петгодишен интервал на непрекъсната политическа рецесия, през който страната организира осем избора и имаше седем държавни управления - или нежни обединения, или служебни кабинети, назначени от президента.
Предизборната акция на Радев съзнателно избягваше конкретиката, отвън неговия обществен консерватизъм и левите му стопански възгледи. Междувременно неговата партия " Прогресивна България " се концентрира върху тематики, по които има необятен публичен консенсус като битката с корупцията, нуждата от държавни промени и рецензия към мрежите за политическо застъпничество, съществували през предходните десетилетия. За разлика от множеството свои прародители, Радев следваше ясно изразена суверенистка линия. В Брюксел " Летецът " - както от време на време назовават Радев - беше посрещнат с съмнение. Във Вашингтон обаче той би трябвало да бъде обсъждан като натурален сътрудник. През 2010-те години България се радваше на относителна политическа непоклатимост с помощта на преобладаващата роля на дясноцентристката партия ГЕРБ, водена от някогашния министър председател Бойко Борисов.
Въпреки че постоянно разчиташе на съдружни сътрудници, ГЕРБ се радваше на непрекъснато високи електорални резултати. Това разреши на Борисов да остане на власт през цялото десетилетие, като се изключи къс интервал в края на 2013 година и 2014 година ГЕРБ беше необятна политическа групировка, където либерали, центристи и умерени националисти се обединяваха под чадъра на задоволително неразбираем манифест, който все пак беше мощен във външната и европейската си политическа ориентировка. С течение на времето обаче тя се трансформира в мрежа за политическо застъпничество.
Краят на ръководството на Борисов през 2021 година съответства с вълна от антикорупционни митинги, ориентирани най-много против ГЕРБ и мрежата за застъпничество, която тя беше основала в сърцето на българската страна, дружно с другарски настроени бизнес ползи и турската малцинствена партия Движение за права и свободи. Това сложи началото на продължителна политическата рецесия. През това време на българската политическа сцена се появиха доста нови играчи, които дадоха обещание да реформират политиката и да не работят нито с ГЕРБ, нито с Движение за права и свободи, нито с Българската социалистическа партия. Всички нарушиха обещанията си. До 2025 година публичното недоволството и недоверието към този момент не бяха ориентирани единствено към политически партии или фигури, а към самата политическа система като цяло.
Нова вълна от антикорупционни митинги в края на 2025 година докара до рухването на държавното управление, ръководено от ГЕРБ. Малко по-късно президентът Радев разгласи оставката си. Това се случи една година преди края на президентския му мандат, и преди да разгласи кандидатурата си за премиерския пост, отпред на нова партия, която той назова " Прогресивна България ". Тази нова групировка, макар асоциациите, които името ѝ може да е провокирало, беше доста по-близка до партия " Смер " на словашкия министър председател Роберт Фицо, в сравнение с до множеството партии, употребяващи прозвището " Прогресивна " в днешна Европа. Резултатите от изборите надминаха упованията даже на самия Радев.
Никой български министър председател не е разполагал с толкоз огромна парламентарна власт от времето на Симеон Сакскобургготски, някогашният цар, станал министър председател, чието ръководство беляза присъединението на България към НАТО и огромна част от процеса на присъединение към Европейски Съюз.
Политическа партия: Дори в Москва не харесват бюджета на Радев
Искането до президента да наложи несъгласие на Бюджета е подписано от жители от над 440 обитаеми места
Гамбитът на " Летеца " Както във Вашингтон, по този начин и в Брюксел успеха на Радев беше посрещната по-скоро с нерешителност, в сравнение с с оптимизъм. Новият министър председател предизвикаше неразбиране от двете страни на Атлантика по време на деветгодишното си президентство поради хипотетичната си непосредственост до съветските позиции. Много европейски водачи видяха в " Летеца " " нов Виктор Орбан " или най-малко нов Роберт Фицо - метежник, подготвен безгрижно да употребява правото на несъгласие на България по метода, присъщ за някои суверенистки държавни управления в Централна и Източна Европа. В България, сходно на обстановката в Унгария след успеха на Мадяр, както неговите поддръжници, по този начин и съперниците му изпитваха мощна неустановеност.
Политическата рецесия беше приключила; страната щеше да се радва на непоклатимост най-малко четири години. Как щеше да наподобява тази непоклатимост, никой не можеше да каже сигурно. Това не бяха просто избори, а политически скок на вярата в духа на Киркегор. Досега тези " страхове " не съумяха да се оправдаят. Реториката на Радев по отношение на Русия, въпреки ясно да се разграничава от тази на ГЕРБ и изключително от тази на " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ), може по-лесно да бъде обяснена с българската историческа памет и българската история от края на 19-ти век, в сравнение с с действителни модерни политически съображения.
Малко след изборната си победа, самият министър председател разгласява в детайли обръщение в обществените медии, в което излага възгледите си за Русия, базирайки се най-вече на исторически, а не на настоящи политически причини, като в същото време акцентира принадлежността на България както към НАТО, по този начин и към Европейски Съюз. Дори неотдавнашният отвод на България да се причисли към " Коалицията на искащите " за Украйна съставлява по-скоро продължение на политиката на Радев да поддържа дипломатическите решения на интернационалните спорове, в сравнение с израз на съответни геополитически желания.
София също по този начин се стреми да укрепи връзките си с Вашингтон. Радев и министърът на защитата Димитър Стоянов неотдавна оповестиха, че България ще влага 5% от БВП-то си за защита, както изиска президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Оттогава България значително следва ортодоксалната политика на НАТО със суверенистичен привкус. София не се опълчи на последния пакет от наказания против Русия на равнище Европейски Съюз, както мнозина се притесняваха. В същото време тя спря държавните доставки на оръжие за Украйна, като въпреки всичко остави опцията Киев да закупува въоръжение по търговски път. Вместо да докара до сериозна геополитическа смяна, може да се окаже, че успеха на Радев още веднъж слага България в центъра на политиките за сигурност и съгласуваност в Черно море.
Модернизацията на армията е мощно застъпена както в програмата на " Прогресивна България ", по този начин и в обществените изказвания на Радев след избирането му. Българските въоръжени сили към този момент са добре интегрирани както в структурите на НАТО, по този начин и в останалите европейски отбранителни механизми. На фона на навлизането на прилежаща Румъния в интервал на видимо продължителна политическа рецесия, България евентуално ще ускори ролята си на основен състезател както в Източните Балкани, по този начин и на западния фланг на Черно море. По-активната ангажираност на страната с защитата би трябвало да се отрази позитивно и върху инфраструктурата и върху гражданските действия в Черноморския район. Както неотдавна писах, по-активното присъединяване на България в Черно море би довело до присъединение към Средния кулоар, или към сходен търговски маршрут. Фактът, че България към момента не се е включила към сходна самодейност, е по-скоро непряк артикул на политическата рецесия, в сравнение с умишлен избор на някой политик.
" Маркет линкс ": Все по-малко българи имат вяра, че кабинетът " Радев " вкарва ред след хаоса
Доверието към държавното управление и персоналният рейтинг на премиера не престават да падат
С Радев България вижда Брюксел като нужен, въпреки и внимателен сътрудник, а Вашингтон като мощен, само че от време на време отдалечен съдружник. Обявеното от премиера нарастване на разноските за защита и мощните задължения с НАТО още при започване на мандата му са по-скоро проява на смисъла, което някогашният авиатор отдава на сигурността, в сравнение с за готовността му да се ангажира с Вашингтон при изискванията, показани от администрацията на Тръмп. С изборното проваляне на Виктор Орбан през април и постоянно несигурния геополитически баланс на Фицо, България може да се трансформира в един от главните политически и стратегически съдружници на Вашингтон на източния фланг на Европейски Съюз.
Радев, както и множеството членове на неговото държавно управление, има атлантически опит, само че все пак се придържа към прагматичен суверенистичен метод към интернационалните спорове, а не към нападателната политика на някои западноевропейски държавни управления.
Премиерският мандат на Радев към този момент е важен единствено с това, че постави завършек на траялата с години политическа рецесия в България. За множеството от западните му сътрудници, суверенистката ориентировка на новото държавно управление до момента изпращаше смесени сигнали. От една страна, тя допуска съвпадане на ползите във връзка с вложенията в защитата, превъоръжаването и някои споделени идеологически позиции. От друга страна, първичната неизясненост във външната политика надви над огромна част от първичния възторг. В Брюксел нежеланието на България да се съгласи с прибавянето на избрани лица към последния пакет от наказания против Русия докара до възобновено, даже засилено съмнение към " действителните планове " на новия министър председател, изключително измежду " по-ястребски " настроените среди на европейската администрация. Въпреки това би било неправилно България да се третира като враждебна страна или като обезсърчителен сътрудник в НАТО единствено въз основа на тези политически решения.
Начинът на ръководство на Радев е прагматичен до степен на явно несъгласие - самобитен баланс сред ярка изразителност и неуловима идеологическа основа. И въпреки всичко, в случай че има една област, където контурите и нюансите на този светоглед се обрисуват най-ясно, това е в отбранителната политика. С новия подтик за рационализация на армията, възобновената политическа непоклатимост и удобните си геостратегически преимущества София би трябвало да се стреми да се трансформира в пътеводна звезда в Черно море - както в процеса на взимане на решения в Брюксел, по този начин и посредством развиването на личните си черноморски пристанища.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ