Ще подарите ли хегемония на Радев?
Вече е напълно ясно какво съставляват " Прогресивна България " и държавното управление й - " многопластов " риск за България - стопански, политически, интернационален. Държавен надзор върху цените, бюджет с недостиг два пъти над маастрихтския таван, набъбващ обществен дълг, никакви промени, двулична външна и европейска политика, равнена по съветските ползи, в това число и на терминологично равнище - няма война, а " специфична военна интервенция ". Такова връщане в предишното не помним от пагубното ръководство на някогашните комунисти през 1994-97 г.
Също толкоз ясна е причината партия като " Прогресивна България " да има днешното мнозинство - дискредитирането на номинално продемократичните и проевропейските сили през последните 15 + години. ГЕРБ се дискредитира в тандема си с Делян Пеевски, а Политическа партия и Демократична България - първо с поддръжката си за Радев, по-късно - в " сглобката " си с ГЕРБ.
Всякакво по-нататъшно " чесане на езиците " по горните две тематики е пукотевица по лесни цели и загуба на време.
А време няма. Президентските избори идват. Те са последният късмет пътят на ПБ към надмощие да бъде кръстосан и да бъде изменена политическата конюнктура в страната. Единственият логичен диалог през днешния ден е по какъв начин това да стане.
Имаме опита от 1997 година - с реформаторското болшинство към Съюз на демократичните сили и с декларацията за национално единодушие.
От една страна те извадиха България от най-тежката й (досега) икономическа и политическа рецесия след рухването на комунизма. От друга - направиха това, откакто държавното управление на Жан Виденов към този момент беше нанесло тежки вреди на страната - хиперинфлация, 16 банкрутирали банки, заличени пожизнени спестявания, валутен ръб, т.е. загуба на паричен суверенитет. Затова излизането от рецесията имаше висока обществена, а оттова - и политическа цена за реформаторите.
Това не трябва да се позволява отново. Правителството и болшинството на Радев доста припомнят Виденовите по ретроградността си. Затова мандатът им би трябвало да бъде съкратен, а вредите от него - минимизирани. Първата стъпка към това могат да станат президентските избори.
Не имам вяра, че разпокъсаните и скарани опозиционни партии ще се спогодят за общ претендент преди първия им тур. Реалистичната цел обаче е опозиционен претендент да стигне до балотаж и при него да бъде построен, в случай че би трябвало - " с омерзение " и " свидлив нос " - обединен фронт против кандидатката на ПБ.
Това е международният и в частност френският опит. Разумно е да го следваме. На първия тур гласуваш " за ", на втория - " срещу ". Неразумно е занапред да откриваме колелото и топлата вода.
Радев, държавното управление и партията му са наказани да се провалят. Те нямат връзка с действителността - вътрешна и интернационална. В политическото пространство те са надалеч на изток от Европа, в политическото време - надалеч обратно в предишното. Техният режим е опит да върнат развиването обратно. Такива опити за обречени. Ако имаме зрял европейски политически хайлайф, той би трябвало да осъзнава, че в днешния свят това е екзистенциална опасност не за този или оня интерес, не за тази или онази политическа мощ, а за всички нас, за България - за наличието ни в богатия, сигурния, цивилизования свят.
Досегашната градска демократична гнусливост докара на първо време до втория мандат на Радев като президент, а по-късно - и до парламентарното му болшинство и до изпълнителната му власт. Още един подобен детски подарък би бил пагубен за България. В най-оптимистичния сюжет, той би върнал страната ни там, където е през днешния ден Унгария - след 16-те години ръководство на Виктор Орбан. Но има и по-лошо. Всичко, което прави и има намерение да прави днешната власт, ще бъде платено от децата ни. Фискалните дефицити и дългът са единствено част от него.
От здравия разсъдък и националната отговорност на опозиционните партии зависи дали Радев и ПБ ще се провалят, откакто към този момент са нанесли оптимални вреди на България и са трансформирали своя неуспех в народен, или когато вредите от ръководството им са към момента управляеми, ограничими и поправими.
Затова няма да се уморя да дублирам констатацията си от 2017 година:
...и апела си от 2019 година:
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Също толкоз ясна е причината партия като " Прогресивна България " да има днешното мнозинство - дискредитирането на номинално продемократичните и проевропейските сили през последните 15 + години. ГЕРБ се дискредитира в тандема си с Делян Пеевски, а Политическа партия и Демократична България - първо с поддръжката си за Радев, по-късно - в " сглобката " си с ГЕРБ.
Всякакво по-нататъшно " чесане на езиците " по горните две тематики е пукотевица по лесни цели и загуба на време.
А време няма. Президентските избори идват. Те са последният късмет пътят на ПБ към надмощие да бъде кръстосан и да бъде изменена политическата конюнктура в страната. Единственият логичен диалог през днешния ден е по какъв начин това да стане.
Имаме опита от 1997 година - с реформаторското болшинство към Съюз на демократичните сили и с декларацията за национално единодушие.
От една страна те извадиха България от най-тежката й (досега) икономическа и политическа рецесия след рухването на комунизма. От друга - направиха това, откакто държавното управление на Жан Виденов към този момент беше нанесло тежки вреди на страната - хиперинфлация, 16 банкрутирали банки, заличени пожизнени спестявания, валутен ръб, т.е. загуба на паричен суверенитет. Затова излизането от рецесията имаше висока обществена, а оттова - и политическа цена за реформаторите.
Това не трябва да се позволява отново. Правителството и болшинството на Радев доста припомнят Виденовите по ретроградността си. Затова мандатът им би трябвало да бъде съкратен, а вредите от него - минимизирани. Първата стъпка към това могат да станат президентските избори.
Не имам вяра, че разпокъсаните и скарани опозиционни партии ще се спогодят за общ претендент преди първия им тур. Реалистичната цел обаче е опозиционен претендент да стигне до балотаж и при него да бъде построен, в случай че би трябвало - " с омерзение " и " свидлив нос " - обединен фронт против кандидатката на ПБ.
Това е международният и в частност френският опит. Разумно е да го следваме. На първия тур гласуваш " за ", на втория - " срещу ". Неразумно е занапред да откриваме колелото и топлата вода.
Радев, държавното управление и партията му са наказани да се провалят. Те нямат връзка с действителността - вътрешна и интернационална. В политическото пространство те са надалеч на изток от Европа, в политическото време - надалеч обратно в предишното. Техният режим е опит да върнат развиването обратно. Такива опити за обречени. Ако имаме зрял европейски политически хайлайф, той би трябвало да осъзнава, че в днешния свят това е екзистенциална опасност не за този или оня интерес, не за тази или онази политическа мощ, а за всички нас, за България - за наличието ни в богатия, сигурния, цивилизования свят.
Досегашната градска демократична гнусливост докара на първо време до втория мандат на Радев като президент, а по-късно - и до парламентарното му болшинство и до изпълнителната му власт. Още един подобен детски подарък би бил пагубен за България. В най-оптимистичния сюжет, той би върнал страната ни там, където е през днешния ден Унгария - след 16-те години ръководство на Виктор Орбан. Но има и по-лошо. Всичко, което прави и има намерение да прави днешната власт, ще бъде платено от децата ни. Фискалните дефицити и дългът са единствено част от него.
От здравия разсъдък и националната отговорност на опозиционните партии зависи дали Радев и ПБ ще се провалят, откакто към този момент са нанесли оптимални вреди на България и са трансформирали своя неуспех в народен, или когато вредите от ръководството им са към момента управляеми, ограничими и поправими.
Затова няма да се уморя да дублирам констатацията си от 2017 година:
...и апела си от 2019 година:
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ