Исоп /Hyssopus/ познат още като калам и хисоп, е род

Исоп

Исоп /Hyssopus/ прочут още като калам и хисоп, е жанр от 10-12 типа тревисти растения или полухрасти, които принадлежат към семейство Устоцветни. Исопът е публикуван в региона от източното Средиземноморие до Централна Азия.

Исоп е ароматно растение с изправени разклонени стъбла, които доближават височина до 1 метър. Покрити са с фини власинки по самите върхове. Листата на исопа са тесни и продълговати.

Цветовете му са дребни и сини, ситуирани в горната част на разклоненията. Цъфтят през лятото. Най-известният тип от този жанр е лечебният исоп, който е необятно отглеждан отвън родните си области.

Състав на исоп

Билката съдържа към 1% етерично масло, чиито основни съставки са пинокамфон и пинен, цинеол, сесквитерпени и камфен. Исопът съдържа дъбилни субстанции, урзолова и олеанолова киселина, розмаринова киселина, минерални соли, смоли, захари, органични киселини и други

Коренището на исоп има прелестен, лек мирис и едва лютив привкус. Изсушеното коренище съдържа 3.5% етерично масло, горчиви и полифенолни субстанции, антибиотични съставки и полизахариди.

Отглеждане на исоп

Исоп обича леките, само че щедро наторени почви. Сее се рано през пролетта на редове с разстояние 30 см сред тях. Когато се развъжда вегетативно, през есента туфите се изваждат и се разделят на части. След това се засаждат на разстояние 50-60 см в редовете. Семената на исопа могат да се засяват и през есента.

Най-добрите резултати се получават, когато се засеят в редове на дистанции 3.5 см един от различен. Покриват се торопочвена примес. На идната година напролет, когато растенията са задоволително порасли, с цел да отидат на непрекъснато място, и когато времето е уместно, исопът се засява на бразди. За да се прихване сполучливо, първоначално е належащо по-често поливане.

Исопът се бере няколко пъти. Клонките, които ще се употребяват за свежа фалшификация, се прибират по няколко пъти, когато доближат височина 12-20 см. Отрязаните клончета се връзват на връзки и се оставят за сушене. Ако надземната част би трябвало да се употребява за етерично масло от исоп, тя би трябвало да се изреже преди цъфтежа. Исопът цъфти на втората година след сеитбата.

Събиране и предпазване на исоп

По време на разцвет се изрязват единствено филизите, на няколко сантиметра под долните цветове. За брането би трябвало да се избере изсъхнало и слънчево време. Събраните елементи се почистват от инцидентно попаднали примеси и се изсушават в проветриви помещеня на сянка.

Трябва да се завържат на китки, окачени върху пирони или други подобаващи за задачата съоръжения. Правилно изсушените стръкове исоп би трябвало да са запазили своя натурален тип, само че се позволява леко избледняване на цветовете. Изсушеният исоп се съхранява в сухи и проветриви пространства.

Готвене с исоп

В средиземноморската и ориенталската кухня се употребяват листата на исоп. В нашата кухня билката не е доста публикувана, само че тя може да се употребява за овкусяване на сирена, млечни дипове, супи, фасул, картофи, месни пастети.

Исоп може да се употребява като сурогат на салвията. Вкусът на исопа е леко горчив, а ароматът е доста тънък. При сушене обаче съвсем напълно се губи. За да се резервира приятният мирис, от растението се откъсва тъкмо колкото би трябвало и се поставя непосредствено в ястието. За задачата обаче исопът би трябвало да се отглежда в саксия.

Исоп придава лют привкус на кайми, печено телешко. Отива си с подправки като копър, майорана, босилек, магданоз и риган. След като се постави към ястията, те не трябва да се покриват с похлупак.

Ползи от исоп

От исоп се извлича скъпо етерично масло, което е относително скъпо, само че за сметка на това доста дейно. Използва се за лекуване на проблеми с дихателните пътища, освобождение на насъбраната слуз и бронхиалните конвулсии.

Ароматът на маслото подтиква апетита и усъвършенства храносмилането. Исопът е доста добър тоник за хора, претърпели тежко боледуване, тъй като основава чувство за бодрост.

Етеричното масло от исоп се употребява за масаж върху навехнати места. Освен това масажът с маслото успокоява нервно напрежение, бодърствуване на нервна основа, мигрена, ревматични болки, мускулни и менструални болки, нередовна менструация и високо кръвно налягане, грип, възпалено гърло и други Исопът има лаксативно деяние.

Исоп се употребява при хронични възпалителни болести на стомашно-чревния тракт, запек и диспепсия. Билката може да се употребява външно за промивки на рани и язви, за плакнене на устата при възпалителни процеси в устната празнина и гърлото.

Народна медицина с исоп

В националната медицина исоп се използва под формата на отвара при малокръвие, храносмилателни разстройства, астма и ревматизъм. Употребява се при ангина, за налагане на кожни екземи и скрофули.

За да се направи отвара, са нужни 2 ч.л. изсушен исоп, които се заливат с 1 ч.ч. вряща вода, и след изстиване се прецежда. Това е доза за един ден.