Новият научен кампус на биотехнологичния център в Пловдив ще заработи догодина
Haberlea rhodopensis, познато още като Орфеево цвете или родопски силивряк, е забавно растение. За разлика от себеподобните си, когато е подложено на стресови фактори (засушаване, затъмняване или застудяване), то не умира. Цветето хибернира, следи се мъртвило на физиологичните му функционалности, само че откакто бъде върнато в естествени условия, се възвръща изцяло.
Как и за какво се случва това и може ли тези качества да бъдат " пренесени " и на други растения като домати и пипер, тъй че да бъдат по-адаптивни на неподходящи условия и по-лесни за произвеждане и развъждане? На тези и други въпроси търсят отговор учените от Центъра по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив.
Центърът в града под тепетата е относително млад теоретичен институт, който е първият и единствен за момента подобен в България. Той е водещ сътрудник в плана PlantaSYST, в границите на който се реализираа центърът. Финансирането в размер на 60 млн.лв. идва по едно и също време по стратегия " Хоризонт 2020 " и по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " (ОП НОИР).
Целта на плана е научно съдействие и създадаването на клъстер в областта на растителната биология, в който да бъде единен капацитета и да бъде построен мост сред университетските организации и бизнеса. Проектът с изключение на верните съидейници, си намира и точното място - Пловдив, където е ситуирана агро-индустрията, както и редица одобрени организации в тази устременост.
Реклама
За разлика от началото преди 7 години, центърът към този момент е съумял да се откри като водещ институт по растителни науки с висока научна работливост и интернационална видимост ", безапелационен е Васил Колев, управител на плана.
Новата постройка на научния център е ситуирана в кв. Тракия върху терен, преотстъпен на института напълно безплатно от община Пловдив. Фотограф: Димитър Марков
От основаването си до през днешния ден Центърът краткотрайно се обитава в реновирана и пригодена за задачите на проучванията постройка в покрайнините на Пловдив. Това следва скоро да се промени и институтът да бъде изместен в новия теоретичен кампус, построен напълно за задачите на неговата активност. Дългият път на Центъра В началото на 2015 година Европейската комисия в границите на програмата " Хоризонт 2020 ", започва самодейност за основаването и модернизирането на центрове за върхови достижения и свързването на научните среди в страни с по-ниско равнище на нововъведения с тези от по-развитите страни. Това се оказва идеална опция за PlantaSYST.
Настоящият шеф проф. доктор Цанко Гечев съумява да притегли две немски университетски институции - Институтът по растителни науки " Макс Планк " и факултетът по растителна биология на Потсдамския университет и да ги сплоти към концепцията да основат този център за върхови достижения, дружно с Института по микробиология " Стефан Ангелов " към Българска академия на науките, Институт по зеленчукови култури (ИЗК) " Марица " и Институт по микробиология в Пловдив.
PlantaSYST печели финансиране в размер на 15 млн.евро. за период от 7 години. Наред с това, еквивалентът на тази сума в българска валута - 30 млн.лв. планът получава от Оперативна програма НОИР, защото по програмата на Европейска комисия е заложено ко-финансиране от държавното управление.
Реклама
По думите на управител Васил Колев парите, които получават от Европейска комисия са само за така наречен меки ограничения - привличане на учени и административно създаване на самия център, до момента в който средствата, получени по оперативната стратегия са за създаване на новата постройката (20 млн.лв.) и закупуване на инсталация (9 млн.лв.). По думите на Васил Колев инвестицията на страната в подобен вид центрове не е самоцелна, а е израз на цялостна политика за насърчаване на научната общественост в страната. Био магьосниците в Пловдив Към центъра има общо 11 отдела, осем от които - проучвателен. Гергана Захманова е специалист в отдел " Технологичен трансфер и ръководство на интелектуалната благосъстоятелност ". Тя точно е индивидът, който се занимава с оценка на генерираните разработки и техния теоретичен капацитет за приложение.
По думите ѝ работата с растенията е динамична - учените се пробват по едно и също време да отговорят на климатичните промени, които към този момент са факт, само че и да изпреварят идните такива. Ето за какво, от една страна, интензивно се създават нови сортове - по-високодобивни, по-вкусни, по-богати на потребни субстанции. " Съвместно с ИЗК Марица записваме 4 нови сорта домати и 2 нови сорта пипер, които скоро ще излязат на пазара ", споделя Захманова. От друга страна, в центъра се изследват разнообразни технологии, които биха подкрепили растенията да се приспособяват по-лесно към непрекъснато изменящите се условия на околната среда.
Листата на растението са напръскни с артикул на ирландската компаания BioAtlantis, който се извлича от кафяви водорасли и по думите на екипа включва естествените защитни механизми на растенията като ги " предизвестява ", че следва да бъдат изложени на даден стресов фактор, само че учените търсят по какъв метод точно се случва това. Фотограф: Димитър Марков
Наред с адаптирането и откриването на нови по-устойчиви културни сортове, в центъра се изследват всички метаболити, които имат значение за фундаменталните процеси (узряване, стареене) от развиването на дадени растения, тъй че те да бъдат добре познати на откривателите. В същото време се вършат проби и на необятният набор метаболити с евентуални потребни за индивида дейности, които растенията синтезират, и тяхното вероятно приложение в медицината и фармацията. " Идентифицират се растителни метаболити, които повлияват на метаболитни разстройства като затлъстяване или на процеси като фотостареенето на кожата ", изяснява Гергана Захманова. Собствено размножаване За задачите на проучванията в Центъра са основани благоприятни условия за развъждане на растения в стерилни, ин витро условия.
От една страна, това се прави с цел да могат учените да трансформират съставените елементи на растенията посредством смяна на изискванията, в които се отглежда растението. От друга страна, ин витро развъждане на растения основава опция за работа с типове, които са предпазени и отнемането им от природата би уязвило еко системата. Такъв образец е хаберлеята - растение, което провокира сериозен теоретичен интерес, само че се среща рядко и не трябва да се взима в огромни количества.
Как и за какво се случва това и може ли тези качества да бъдат " пренесени " и на други растения като домати и пипер, тъй че да бъдат по-адаптивни на неподходящи условия и по-лесни за произвеждане и развъждане? На тези и други въпроси търсят отговор учените от Центъра по растителна систематична биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив.
Центърът в града под тепетата е относително млад теоретичен институт, който е първият и единствен за момента подобен в България. Той е водещ сътрудник в плана PlantaSYST, в границите на който се реализираа центърът. Финансирането в размер на 60 млн.лв. идва по едно и също време по стратегия " Хоризонт 2020 " и по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " (ОП НОИР).
Целта на плана е научно съдействие и създадаването на клъстер в областта на растителната биология, в който да бъде единен капацитета и да бъде построен мост сред университетските организации и бизнеса. Проектът с изключение на верните съидейници, си намира и точното място - Пловдив, където е ситуирана агро-индустрията, както и редица одобрени организации в тази устременост.
Реклама
За разлика от началото преди 7 години, центърът към този момент е съумял да се откри като водещ институт по растителни науки с висока научна работливост и интернационална видимост ", безапелационен е Васил Колев, управител на плана.
Новата постройка на научния център е ситуирана в кв. Тракия върху терен, преотстъпен на института напълно безплатно от община Пловдив. Фотограф: Димитър Марков
От основаването си до през днешния ден Центърът краткотрайно се обитава в реновирана и пригодена за задачите на проучванията постройка в покрайнините на Пловдив. Това следва скоро да се промени и институтът да бъде изместен в новия теоретичен кампус, построен напълно за задачите на неговата активност. Дългият път на Центъра В началото на 2015 година Европейската комисия в границите на програмата " Хоризонт 2020 ", започва самодейност за основаването и модернизирането на центрове за върхови достижения и свързването на научните среди в страни с по-ниско равнище на нововъведения с тези от по-развитите страни. Това се оказва идеална опция за PlantaSYST.
Настоящият шеф проф. доктор Цанко Гечев съумява да притегли две немски университетски институции - Институтът по растителни науки " Макс Планк " и факултетът по растителна биология на Потсдамския университет и да ги сплоти към концепцията да основат този център за върхови достижения, дружно с Института по микробиология " Стефан Ангелов " към Българска академия на науките, Институт по зеленчукови култури (ИЗК) " Марица " и Институт по микробиология в Пловдив.
PlantaSYST печели финансиране в размер на 15 млн.евро. за период от 7 години. Наред с това, еквивалентът на тази сума в българска валута - 30 млн.лв. планът получава от Оперативна програма НОИР, защото по програмата на Европейска комисия е заложено ко-финансиране от държавното управление.
Реклама
По думите на управител Васил Колев парите, които получават от Европейска комисия са само за така наречен меки ограничения - привличане на учени и административно създаване на самия център, до момента в който средствата, получени по оперативната стратегия са за създаване на новата постройката (20 млн.лв.) и закупуване на инсталация (9 млн.лв.). По думите на Васил Колев инвестицията на страната в подобен вид центрове не е самоцелна, а е израз на цялостна политика за насърчаване на научната общественост в страната. Био магьосниците в Пловдив Към центъра има общо 11 отдела, осем от които - проучвателен. Гергана Захманова е специалист в отдел " Технологичен трансфер и ръководство на интелектуалната благосъстоятелност ". Тя точно е индивидът, който се занимава с оценка на генерираните разработки и техния теоретичен капацитет за приложение.
По думите ѝ работата с растенията е динамична - учените се пробват по едно и също време да отговорят на климатичните промени, които към този момент са факт, само че и да изпреварят идните такива. Ето за какво, от една страна, интензивно се създават нови сортове - по-високодобивни, по-вкусни, по-богати на потребни субстанции. " Съвместно с ИЗК Марица записваме 4 нови сорта домати и 2 нови сорта пипер, които скоро ще излязат на пазара ", споделя Захманова. От друга страна, в центъра се изследват разнообразни технологии, които биха подкрепили растенията да се приспособяват по-лесно към непрекъснато изменящите се условия на околната среда.
Листата на растението са напръскни с артикул на ирландската компаания BioAtlantis, който се извлича от кафяви водорасли и по думите на екипа включва естествените защитни механизми на растенията като ги " предизвестява ", че следва да бъдат изложени на даден стресов фактор, само че учените търсят по какъв метод точно се случва това. Фотограф: Димитър Марков
Наред с адаптирането и откриването на нови по-устойчиви културни сортове, в центъра се изследват всички метаболити, които имат значение за фундаменталните процеси (узряване, стареене) от развиването на дадени растения, тъй че те да бъдат добре познати на откривателите. В същото време се вършат проби и на необятният набор метаболити с евентуални потребни за индивида дейности, които растенията синтезират, и тяхното вероятно приложение в медицината и фармацията. " Идентифицират се растителни метаболити, които повлияват на метаболитни разстройства като затлъстяване или на процеси като фотостареенето на кожата ", изяснява Гергана Захманова. Собствено размножаване За задачите на проучванията в Центъра са основани благоприятни условия за развъждане на растения в стерилни, ин витро условия.
От една страна, това се прави с цел да могат учените да трансформират съставените елементи на растенията посредством смяна на изискванията, в които се отглежда растението. От друга страна, ин витро развъждане на растения основава опция за работа с типове, които са предпазени и отнемането им от природата би уязвило еко системата. Такъв образец е хаберлеята - растение, което провокира сериозен теоретичен интерес, само че се среща рядко и не трябва да се взима в огромни количества.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ