Ваня Станева е българка, която живее в Лондон. Тя е

Ваня Станева е българка, която живее в Лондон. Тя е ясновидка, занимава се с предсказание, логика на психиката, тетахилиг. Родена е в Карлово. Тринадесет години работи като преподавател по изобразяване.

На 14 октомври 1995 потегля за Англия, с цел да оказва помощ на щерка си, която учи там. Не знае дума британски. На летището в английската столица е скована от боязън. Чуди се, на кой свят се намира. Започва тежкия й емигрантски живот..

От тогава са минали 27 години, време в което придобива известност, изключително измежду рускоезичното население на Острова. Седмичните й сеанси по фейсбук и срещите й с хора, търсещи помощ, се радват на забележителен интерес.

През 2016 година на конкурс за екстрасенси в Украйна, в който вземат участие 450 индивида, е класирана измежду първите дванадесет. Авторитети настояват, че тя най-вече е заслужавала успеха.

– Г-жо Станева, какво е тетахилинг?

– Метод на лекуване. Работи се на подсъзнателно равнище. Позволява да се преборят боязън, тревога, проблеми в любовта, с сътрудниците, парите, пристрастяването към храна, алкохол, цигари, хазарт.

– Вие твърдите, че лекувате, предсказвате, виждате сегашното и бъдещето, сканирате проблемите на хората. От по кое време имате тези качества и по какъв начин ги открихте?

– Преди години Ванга посредством познати три пъти ме вика при себе си. Не отивах. Притеснявах се, а и нямах причина. Накрая в съня си чух гласа й: Утре те очаквам! Говорихме 15 минути. Каза ми: „ Керко ти си тук на земята, с цел да помагаш на хората. “ Предсказа, че за мен ще се приказва, доста хора ще идват да ме видят.

– Имали сте тежко приключение и тя ви е избавила?

– Преживях страшна злополука. Лекарите споделиха, че ми остава доста малко живот- 2-3 месеца. Уплаших се. Вървях и падах. Тогава Ванга стартира да ми споделя какво да върша, какви ритуали, какви молебствия да чета, къде да се апелирам. Следвах препоръките й и се спасих.

На планината над „ Рупите “ видях моето извънземно. Има тип на железен човек. На 125 години. Дейвид. В началото контактувахме с писане. Ръката ми го правеше сама. Сега ми предава мислите си и по този начин виждам неща, които се оказват истина.

– Бихте ли дали образци?

– Във влака видях човек с интервенция на сърцето. Казах му. Това беше първата ми предсказване. Семейство пристигна за някакъв проблем на брачна половинка. Детето им беше с тях. Казах, че има заболяване на бъбреците. Те отхвърлиха, твърдяха, че момчето е крепко. Вечерта поради бъбречна рецесия по неотложност го отвели в болничното заведение.

– Как успяхте да накарате хората в Лондон да повярват в качествата си?

– Имах приятелки рускини. Една от тях ми показа, че ходила при някакъв локален вещател да й предскаже нещо. Аз й споделих, че ще се случи напълно друго. Така и стана. Тя изиска да ми заплати. Отказах.

Двадесет години в България в никакъв случай не съм вземала пари за предсказанията си. Живеех с учителската си заплата. За признателност приятелката ми пусна публикация във вестника. Започнаха да ме търсят.

Едно момиче пристигна разплакано. Брат и умрял в Русия, заминаваше да разбере по какъв начин е станало. Имаше и билет за самолета, куфарите й били подготвени. Казах й, че не я виждам да пътува. На другия ден тя нещо объркала и хванала влака в друга посока. Виждах всичко като на кино.

– За какви проблеми ви търсят пациенти ви?

– Най към този момент проблеми в семейство, алкохолизъм, нямат деца. За унищожаване на отрицателна сила, в това число и в жилищата. Такива са най-много проблемите на емигрантите от Източна Европа.

– А англичаните?

– Те по принцип не имат вяра доста в вълшебства. На тях повече давам препоръки за бизнеса. На един му споделих, че с цел да завоюва значимо дело, би трябвало да смени юристите си. Така и стана.

Писател, англичанин, наследник на доктор, пристигна при мен след интервенция на ръката, която аз му предложих да направи. Оказа се сполучлива, само че докторите му споделили, че ще оздравее изцяло чак след година. Направих му няколко сеанса и той съвсем възвърне подвижността й единствено за месец. Докторите бяха сюрпризирани. Попитали го: Как става? Отвърнал: Няма да ви кажа, тъй като не вярвате.

– Англия към този момент не е част от Европейския съюз. Как се приема това?

– Ръководството на страната, партиите, считат, че са постъпили вярно, само че народът- не. Но нали тъкмо народът изиска и гласоподава за брекзита.

Така е, само че никой не изясни ясно какво ще се случи по-късно. Че от нова година, с цел да пътуваме из Европа би трябвало да имаме визи, да вземем за пример. Вече се чуват гласове, които питат: Дали няма да можем да подадем молба и още веднъж да ни одобряват в Европейски Съюз?

– Споменахте Нова година. Какво да чакаме от 2023-та. Светът е наежен, вървим към самоизтребление. Така ли ще е и отсега нататък?

– Още не сме стигнали дъното. Две години ще вървим надолу. После ще стартира оживление към положително. Това ще зависи от Китай, Русия, Съединени американски щати. Нещо ще се случи в Америка и ще обърне нещата в позитивна посока.

– Да се надяват ли българите на по-добри дни?

– България е страна, която, в случай че попадне в положителни ръце, може да се мери с най-напредналите. Виждам, че до осемнадесет месеца ще имаме устойчиво държавно управление и страната ни ще тръгне нагоре. Ще стартираме да произвеждаме повече. Много хора, ще идват тук.

– Ще има ли естествени катаклизми?

– Когато стартира да се приказва за ковид, споделих, че това ще продължи три години. Съпругът ми Ричард твърдеше, че такова нещо не е допустимо. Че това е проблем единствено на Китай. Видяхме следствията.

И отсега нататък ще има заболявания, епидемии, естествени бедствия, само че всичко ще идва и ще си отива. Климатът у нас ще се промени. Ще стане по-топло и ще има условия да отглеждаме някои тропически култури. България ще бъде доста по-добре.

– Къде хората да търсят спасението?

Ние сме в интервал на чистка, на смяна. Време е да спрем да се ядосваме, да се караме, това ни разрушава.. Трябва да се прочистим от неприятни мисли, да станем положителни и щастливи. Колко пъти се усмихва човек дневно? Все сме умислени, забързани, мислим за пари, карира, е не за здраве обич и благополучие. Тези три неща сме ги не запомнили.

Интервю на Исак Гозес