Не мога да уредя личния си живот
Искам да опиша моята любовна история. Когато бях в десети клас, пристигна ново момиче в девети клас. Видях я в междучасието. Всички момчета от нашия клас се въртяха към Ана.
Не можех да отместя взор от нея. Тя се усмихна благо и се запознахме.
Тя също не беше безразлична към мен, тъй че след уроците я поканих у дома. Започнахме да се срещаме. През лятото също се опитахме да се виждаме допустимо най-често. Един ден Ана ми призна, че е бременна. Бяхме млади, не знаехме какво да вършим, тя се опасяваше да каже на родителите си, аз също. Майка й беше схванала за бременността.
Не знам какъв диалог са водили у дома. Повече не я видях. Разказах на майка ми всичко, помолих я за съвет, споделих, че няма да се откажа от Ана и детето. Мама отиде при родителите й, само че те споделили, че те ще решат какво да вършат. Ана не се върна в учебно заведение. Говореше се, че със фамилията й са напуснали града. Бях печален и по-късно привикнах да не я виждам повече.
Шест месеца по-късно се позвъни на вратата. Мама отвори, а на прага имаше кошница с бебе. Имаше и записка. Пишеше, че момичето се споделя Мария и е моя щерка. Ана ще продължи да учи. И защото аз не се отхвърлих от тях, значи аз ще би трябвало да отгледам щерка си.
Мама беше смутена, не знаеше какво да прави? Казах, че няма да изоставя Мария. След като приключих учебно заведение, започнах работа. Дъщеря ми растеше и потребностите й нарастваха. Първата година беше доста сложна за мен и майка ми. Редувахме се да я разхождаме, даже баба пристигна да живее с нас, с цел да ни оказва помощ.
Вижте още: Останах сама на остарели години
Сега съм на двадесет и една години. Мария върви на детска градина. Всичко е наред, само че не се усещам свободен. Дори не мога да уредя персоналния си живот. Щом девойките схванат, че имам щерка, се отхвърлят да излизат с мен.
Но няма да оставя щерка си при майка ми. Надявам се, че в бъдеще ще срещна жена, която не се опасява, че имам дете.
