Как Кольо Фичето спасил катедралата Света Богородица в Париж
Интересна история, обвързвана с премеждията на великия български проектант Кольо Фичето във Франция, разказал в миналото игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги. Словата на стареца, непокътнати от краеведи, са достигнали през днешния ден до нас.
През 1866 година за смут на цяла Франция един от знаците на страната – катедралата Света Богородица в Париж, почнал да се разрушава. Стената на столетния храм се пропукала и хората със боязън очаквали величествената сграда да рухне. Десетки приети от целия свят специалисти пристигнали да видят катедралата и да схванат по какъв начин могат да извърнат процеса, само че всички се провалили.
В отчаянието си френските управляващи почнали да търсят помощ на всички места с обещания за премия. Така новината достигнала и до българските земи, тогава в рамките на Османската империя. Русенските земи в тези времена били ръководени от Митхад паша. Той бил френски ученик и се интересувал какво става във Франция и поддържал топли връзки с държавното управление на страната.
Като чул за неволите им, той откликнал и заречен, че ще изпрати на помощ най-хубавия проектант в цялата Османска империя, разпростряла се тогава на три континента. Това бил не какъв да е, а самият Кольо Фичето. Славата на българина от дълго време била излязла от границите на империята.
Така родният проектант се озовал във влака за Париж. Пристигайки в тълпата на парижката гара, той не можал да откри посрещачите си. Те също не го видели в множеството. Чак когато народът се разотишъл, всеки по своя път, французите видели архитекта. Те не повярвали, че непретенциозно облеченият човек пред тях е известният в цяла Европа Кольо Фичето.
Домакините предложили да го настанят и почерпят, само че българинът отказал. Пожелал незабавно да отиде и види катедралата. На момента почнал своите изследвания. Само за няколко дни разкрил и казуса – дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата на открито, каптирал я и даже построил една дребна чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възобновена.
Французите не могли да повярват какъв брой бързо българинът съумял да се оправи с казуса и да избави Парижката света Богородица. Поканили го да остане във Франция, само че той отказал. Имал работа. По това време строял Беленския мост, поради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал още веднъж деликатно катедралата и откакто се убедил, че заплахата е отминала, поел назад за родината си.
