Инстаграм Тя може би е най-големият фен на националния отбор

Инстаграм Тя може би е най-големият почитател на националния тим на Иран по волейбол. Самата тя играе волейбол. Завършила е право в Лондон и е измежду водещите деятели за правата на дамите в Иран, а една от главните й борби е иранските дами да бъдат допускани до стадионите и залите, с цел да гледат онлайн спортни събития. Името й е Амелия Асади. 

Тя пътува по света като почитател, с цел да поддържа националния тим на страната си, а паралелно с това се бори и за задачите си. Така стигна и до България, до Пловдив. Иран игра в града под тепетата мачовете си от петата седмица от постоянната фаза на Волейболната лига на нациите за мъже. Сред хилядите фенове в пловдивската зала “Колодрума " е и Амелия Асади. 

Дошла за първи път у нас, тръгваща си с прелестни усещания, най-много от българите. “Първо желая да кажа огромно благодаря на хората в България, на хората в Пловдив, бяха невероятни и постоянно подготвени да оказват помощ. Имате също невероятна храна - пробвах толкоз доста неща и съм впечатлена от българската храна. Като цяло беше необикновено преживяване за мен. За първи път съм в България и съм в действителност впечатлена. По време на първия мач от Волейболната лига на нациите в Пловдив - Иран - Сърбия, валеше проливен дъжд.

След мача се пробвах да си хвана такси, само че за жалост, дъждът беше толкоз мощен, че беше мъчно, да не кажа - невероятно за мен. Като споделям, че хората тук са доста гостоприемни и общителни, желая да ви опиша и това - хора от защитата отвън залата бяха на телефоните си 15-20 минути, пробвайки се да се свържат и да ми извикат такси. Не знам какъв брой пъти им се наложи да звънят, с какъв брой компании, с цел да намерят свободна кола, само че не стопираха, до момента в който не откриха такси, което да ме закара до хотела. Благодаря ви, благи хора ", споделя усещания с усмивка Амелия. 

“Иранските почитатели поддържат националния тим по волейбол доста горещо. Иран - Сърбия беше доста добър мач, с който си осигурихме класирането измежду най-хубавите шест в Лигата на нациите и борбата за медалите. Иран - България - това беше грандиозно преживяване, залата беше претъпкана, имаше подобен звук от трибуните през целия мач, страхотна атмосфера. Наистина скърбя, че вие загубихте, само че пък съм доста по-щастлива, че Иран завоюва. Генерално за мен беше необикновено преживяване в България. Накрая имаше отчаяние у мен, че загубихме мача със Съединени американски щати, само че - хей, това е просто игра и някой би трябвало да завоюва. Да се надяваме, че ще ги победим по време на финалите на Волейболната лига на нациите в Чикаго ", продължи с позитивизъм Амелия Асади. 

Независимо от напрежението на политическо равнище сред Съединени американски щати и Иран тя е на мнение, че спортът би трябвало да е мост към положително и всички би трябвало да са съотборници в тази идея. Затова след края на волейболната среща отиде при американските звезди. “Помолих ги за фланелка с подписи на американските национали, която да дам на търг в поддръжка на ирански деца, чиито фамилии живеят в доста тежки условия ", изясни Амелия. 

Докато живее Англия, приключилата право в Лондон иранка тренира волейбол  в “Полония " - полупрофесионален тим, който се състезава в London League Premier division и приготвя състезатели за тимове от Суперлигата. Волейболът е нейната суперстраст, само че своите “суперсили " насочва в друго. “Аз съм деятел за правата на дамите ", споделя гордо тя и добавя огромната си болежка: “Жените не са допускани до стадионите в Иран. "  

В края на 2018 година, след близо 40-годишна възбрана, на иранските дами беше разрешено да гледат футболен мач онлайн, а стотици се осмелиха и участваха на финала на Азиатската шампионска лига в Техеран. Президентът на ФИФА Джани Инфантино бе персонално на мача с министъра на спорта на Иран. 8 месеца по-рано 35 иранки бяха арестувани, откакто пробваха да влязат на футболен дуел. 

Пред света това може и да наподобява като първата огромна крачка към разрешаване на този проблем, само че очевидно следва още дълъг път. Поне съгласно Амелия Асади, която от години върви по него. “Нищо не е елементарно, само че постоянно има светлина в края на тунела. Светлината е надалеч, само че ние ще стигнем до нея. Жените би трябвало да бъдат допускани до стадионите ", приключи тя, представена от " Спортал ". И потегли от Пловдив и България през Лондон към други градове и страни, към други зали и игрища, само че със същите страсти и същата цел.