За боновите книжки и „спящите акции”
Имам ли нещо в боновата брошура? Колко костват акциите, добити преди 20 години? Все въпроси, които си задаваме през последните дни, откакто Министерството на финансите разгласи, че е подготвило идея за възкръсване на „ спящите акции ". Въпреки че всички хрумвания са към момента на равнище разискване, новината за боновите книжки накара стотици да ровят в дрешниците си.
Държавата прави опит да разсъни " спящите акции " в боновите книжки Около 2 милиона българи имат акции за към 2 милиарда лв.
Как да установим „ мъртви” ли са акциите ни, или не?
Боновата брошура може да е изгубена или изгоряла. Това не значи, че са изчезнали и акциите, вписани в нея. Информацията се съхранява в Централния депозитар. Там е и мястото, където би трябвало да се ревизира какво притежаваме. Самата инспекция става единствено по електронен път, в уеб страницата на Депозитара. За да я създадем са нужни ЕГН и личен идентификационен код (ПИК), който се издава от Национална организация за приходите.
ПЪРВА СТЪПКА
Разходка до офис на данъчните, с цел да ни издадат ПИК. Той се получава персонално.
ВТОРА СТЪПКА
В виждаме какъв брой акции притежаваме. Там обаче ще разберем единствено с какви финансови или обезщетителни принадлежности сме се сдобили все още на издаването им.
ТРЕТА СТЪПКА
Каква е цената на акциите през днешния ден и съществуват ли към момента предприятията, продавани след 1996 година? Тези въпроси изискват спомагателна инспекция.
От Централния депозитар акцентират, че тази информация може да се получи посредством консултация с капиталов медиатор. На уеб страницата им има и лист с лицензираните медиатори. Справката се прави против възнаграждение след инспекция на легитимацията на лицето. В дребните градове, където няма офиси на медиатори, инспекцията може да се направи и в банков клон. Повечето трезори оферират услуги, свързани с този вид финансови принадлежности.
След като установим какъв брой акции притежаваме и каква е цената им, стигаме до разумния въпрос – какво да вършим с инвестицията си? Сами не можем да продадем или прехвърлим акциите.
ЧЕТВЪРТА СТЪПКА
Прехвърлянето и продажбата минават през капиталов медиатор или банка и за всичко това се заплащат такси. Избираме капиталов медиатор от листата на Централния депозитар на инцидентен принцип.
Ето и съответен образец:
Проверката демонстрира - имаме 25 акции от сдружение, което съществува. Нашите финансови принадлежности се търгуват на борсата с цена от 0,94 лева на акция. Притежаваме тъкмо 23,50 лева в боновата брошура.
Ако решим да продадем акциите, би трябвало да платим такса за прекачване към капиталов медиатор - 12 лева, а по-късно и комисионна за продажбата им. Комисионната е друга според от това дали продажбата е на гише, или посредством електронната платформата на медиатора, надлежно 20 лева или 3 лева Така в най-хубавия случай, с цел да продадем нашите 23,50 лева, ще би трябвало да платим 15 лева Печалбата ни е 8,50 лева
Можем ли да спечелим от забравените бонови книжки? Много от притежателите им не са наясно имат ли нещо, или не
Ако сме наследили бонова брошура на умрял родител, единственият метод да проверим има ли акции е при медиатор или банка. За да се направи консултацията, е нужно да разполагаме с настоящо уверение за наследници. Таксата, която би трябвало да платим към капиталовия медиатор, с цел да се трансферира собствеността от сметката на умрелия към нашата, с цел да може да оперираме след това с акциите му, е 24 лева
Големият въпрос е какъв брой от притежателите на „ спящите акции " ще положат старания, с цел да ги „ раздвижат”. И ще пожелаят ли да платят всички такси, които може да се окажат по-високи от цената на акциите им?
В концепцията си държавното управление дава едногодишен период акциите да бъдат трансферирани към медиатор. Предвижда се още таксите да бъдат понижени до най-малко. Така нашите акции за 23,50 лева биха могли да ни донесат 20 лева, в случай че таксите паднат до 3,50 лева, да вземем за пример.
Снимка: btvnovinite.bg
Ако обаче в границите на година не се разпоредим с персоналните си сметки, акциите ще се трансферират към специфичен фонд. Ако още 5 години не потърсим вложенията си, те ще бъдат одържавени. Именно това предложение на държавното управление провокира най-сериозни рецензии. Бизнес организации и адвокати изрично се опълчиха на одържавяването на акциите и го дефинираха като национализация.
Снимка: btvnovinite.bg
Поискаха финансовия министър Владислав Горанов да отдръпна цялата идея. Тъй като към момента не е ясно дали концепцията ще проработи, не е ясно и дали ще се стигне до събаряне на таксите.
И това не е всичко. Има заплаха да се окаже, че притежаваме акции във банкрутирали предприятия. Тогава те не са просто „ спящи”, а „ мъртви”. Справка в Централния депозитар демонстрира, че от 1050 сдружения, включени в листата за всеобщата приватизация, през днешния ден съществуват единствено 600.
Държавата прави опит да разсъни " спящите акции " в боновите книжки Около 2 милиона българи имат акции за към 2 милиарда лв.
Как да установим „ мъртви” ли са акциите ни, или не?
Боновата брошура може да е изгубена или изгоряла. Това не значи, че са изчезнали и акциите, вписани в нея. Информацията се съхранява в Централния депозитар. Там е и мястото, където би трябвало да се ревизира какво притежаваме. Самата инспекция става единствено по електронен път, в уеб страницата на Депозитара. За да я създадем са нужни ЕГН и личен идентификационен код (ПИК), който се издава от Национална организация за приходите.
ПЪРВА СТЪПКА
Разходка до офис на данъчните, с цел да ни издадат ПИК. Той се получава персонално.
ВТОРА СТЪПКА
В виждаме какъв брой акции притежаваме. Там обаче ще разберем единствено с какви финансови или обезщетителни принадлежности сме се сдобили все още на издаването им.
ТРЕТА СТЪПКА
Каква е цената на акциите през днешния ден и съществуват ли към момента предприятията, продавани след 1996 година? Тези въпроси изискват спомагателна инспекция.
От Централния депозитар акцентират, че тази информация може да се получи посредством консултация с капиталов медиатор. На уеб страницата им има и лист с лицензираните медиатори. Справката се прави против възнаграждение след инспекция на легитимацията на лицето. В дребните градове, където няма офиси на медиатори, инспекцията може да се направи и в банков клон. Повечето трезори оферират услуги, свързани с този вид финансови принадлежности.
След като установим какъв брой акции притежаваме и каква е цената им, стигаме до разумния въпрос – какво да вършим с инвестицията си? Сами не можем да продадем или прехвърлим акциите.
ЧЕТВЪРТА СТЪПКА
Прехвърлянето и продажбата минават през капиталов медиатор или банка и за всичко това се заплащат такси. Избираме капиталов медиатор от листата на Централния депозитар на инцидентен принцип.
Ето и съответен образец:
Проверката демонстрира - имаме 25 акции от сдружение, което съществува. Нашите финансови принадлежности се търгуват на борсата с цена от 0,94 лева на акция. Притежаваме тъкмо 23,50 лева в боновата брошура.
Ако решим да продадем акциите, би трябвало да платим такса за прекачване към капиталов медиатор - 12 лева, а по-късно и комисионна за продажбата им. Комисионната е друга според от това дали продажбата е на гише, или посредством електронната платформата на медиатора, надлежно 20 лева или 3 лева Така в най-хубавия случай, с цел да продадем нашите 23,50 лева, ще би трябвало да платим 15 лева Печалбата ни е 8,50 лева
Можем ли да спечелим от забравените бонови книжки? Много от притежателите им не са наясно имат ли нещо, или не
Ако сме наследили бонова брошура на умрял родител, единственият метод да проверим има ли акции е при медиатор или банка. За да се направи консултацията, е нужно да разполагаме с настоящо уверение за наследници. Таксата, която би трябвало да платим към капиталовия медиатор, с цел да се трансферира собствеността от сметката на умрелия към нашата, с цел да може да оперираме след това с акциите му, е 24 лева
Големият въпрос е какъв брой от притежателите на „ спящите акции " ще положат старания, с цел да ги „ раздвижат”. И ще пожелаят ли да платят всички такси, които може да се окажат по-високи от цената на акциите им?
В концепцията си държавното управление дава едногодишен период акциите да бъдат трансферирани към медиатор. Предвижда се още таксите да бъдат понижени до най-малко. Така нашите акции за 23,50 лева биха могли да ни донесат 20 лева, в случай че таксите паднат до 3,50 лева, да вземем за пример.
Снимка: btvnovinite.bg
Ако обаче в границите на година не се разпоредим с персоналните си сметки, акциите ще се трансферират към специфичен фонд. Ако още 5 години не потърсим вложенията си, те ще бъдат одържавени. Именно това предложение на държавното управление провокира най-сериозни рецензии. Бизнес организации и адвокати изрично се опълчиха на одържавяването на акциите и го дефинираха като национализация.
Снимка: btvnovinite.bg
Поискаха финансовия министър Владислав Горанов да отдръпна цялата идея. Тъй като към момента не е ясно дали концепцията ще проработи, не е ясно и дали ще се стигне до събаряне на таксите.
И това не е всичко. Има заплаха да се окаже, че притежаваме акции във банкрутирали предприятия. Тогава те не са просто „ спящи”, а „ мъртви”. Справка в Централния депозитар демонстрира, че от 1050 сдружения, включени в листата за всеобщата приватизация, през днешния ден съществуват единствено 600.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ