Проф. Геро Нойгебауер: Ще имаме тройна коалиция в Германия
" Имам копче, диря си балтон " - и по този начин може да се опише следизборната обстановка в Германия . Роберт Хабек, съпредседателят на Зелените, употребява през вчерашния ден друга метафора:
" С либералите се опитваме да завием винта прав, без да го изкривяваме. След това ще да намерим подобаващата гайка ".
Но да се върнем обратно. Парламентарните избори в неделя белязаха поврат в немската политика . В доста връзки. За първи път в следвоенната история на Федералната република не спечелилият ще дефинира канцлера, а третата и четвъртата политическа мощ. Без тях ръководеща коалиция в Берлин е невъзможна. Още в изборната нощ ръководителят на демократичната партия Кристиян Линднер разгласи договаряния първо със Зелените, а по-късно двете по-малки партии ще решат, от коя от двете огромни партии ще си вземат канцлер - Олаф Шолц от социалдемократите или Армин Лашет от консерваторите.
" Със сигурност ще имаме тройна коалиция. Консерваторите са в толкоз тежко положение, че никога няма да влязат в коалиция под управлението на социалдемократите ". Това е късата равносметка на политолога проф. Геро Нойгебауер от Свободния университет в Берлин. Разговаряхме след първите опознавателни договаряния сред Зелените и либералите, сигурните съдружни сътрудници, и преди сондажите им през днешния ден и на следващия ден с двете огромни партии - социалдемократи и консерватори. Една от тях ще излъчи идващия канцлер, по волята на Зелените и либералите. А за тях гласоподаваха младите германци, по този начин нареченото " потомство Меркел ", което в съзнателния си живот не помни различен канцлер.
" Младите гласоподаватели не са доста на брой, само че те зададоха тематиките в предизборната акция - цифровизация, ограничение на бюрокрацията и климат. И защото тези тематики се възприемат като тематиките на бъдещето, в публичното мнение доминира убеждението, че властта би трябвало да се поеме от партиите, които въплъщават бъдещето ".
Това са общите цели на Зелените и либералите. Но сред тях има основни разлики и дебели червени линии.
" В няколко провинции в Германия Зелените и либералите ръководят в разнообразни обединения и се познават добре . Червени линии се чертаят преди избори. Така партиите активизират гласоподавателите си. След изборите тактиката се трансформира. Тогава партиите се стремят към влизане във властта, тъй като другояче не могат да организират политиките си... Всяка партия влиза в съдружни договаряния с задачата хем да резервира идентичността си, хем с цената на нужните взаимни отстъпки да влезе във властта ".
Пропастта сред Зелените и либералите са парите. А когато става дума за пари, намирането на компромис е най-трудно. Либералите държат на строгата финансова дисциплинираност, а Зелените - на държавно финансирана климатична гражданска война. Могат ли да се преодолеят такива разлики?
" Да. И двете партии знаят, че без вложения няма да рестартират Германия, както се заканват . Дори либералите, които не дават и дума да се издума за увеличение на налозите и за поемането на нов дълг, знаят, че без вложения в инфраструктурата и без модернизиране и цифровизация на администрацията бизнесът не може да работи добре ".
Но либералите към момента не се отхвърлят от коалиция, водена от консерваторите, и ще водят диалози с изключение на със социалдемократическата партия и с ХДС/ХСС.
" Либералите нямат различен избор, с изключение на да влязат в коалиция " светофар " под управлението на социалдемократа Шолц . Само този сюжет е реален. Това е обединението на спечелилите в тези избори. В противоположен случай, в случай че предпочетат за канцлер консерватора Лашет, либералите ще се трансфорат в дефибрилатор на християндемократите и ще изгубят утвърждението на болшинството германци. Нека не забравяме, че ХДС/ХСС изгубиха изборите... Либералите няма да посмеят да тръгнат против публичното мнение, което желае ново начало в немската политика ".
Близо 9 % поддръжка загуби консервативният блок ХДС/ХСС. Християндемократите организираха два мъчителни избора за нов ръководител след отдръпването на Ангела Меркел в края на 2018 година. Канцлерската номинация на Армин Лашет закъсня, а оттова и предизборната му акция. Проф. Нойгебауер добавя листата с неточности:
" След неверното решение да се номинира Армин Лашет за канцлерския пост ХДС направи още една неточност - да води акцията си главно против Зелените , които при започване на лятото даже бяха първа политическа мощ в допитванията. По това време социалдемократическата партия изоставаше на трето място с към 15 % поддръжка. Никой не възприемаше нейния претендент Олаф Шолц като сериозен кандидат за канцлерския пост ".
Не по-малко разединена в акцията влезе и спечелилата социалдемократическа партия. Олаф Шолц загуби надпреварата за лидерския пост, напомня политологът.
" Шолц загуби конкуренцията в партията, тъй като въплъщаваше държавното управление на огромната коалиция под управлението на Меркел . Но управлението на партията бързо осъзна, че би трябвало да застане сплотено зад Шолц като кандидат-канцлер, и партията поведе акция, която беше скроена по негов размер. Така той съумя да дръпне партията нагоре и да извлече изгоди от неудачите на конкуренцията... Шолц въпреки всичко е умел политик, прагматик и добър админ, който е потвърдил качествата си като вицеканцлер и финансов министър. В разгара на лятото Олаф Шолц се оказа най-предпочитаният канцлер, който в последна сметка донесе изборната победа за партията си. Но успеха не се дължи на силата на социалдемократите или на силата на Олаф Шолц. Голяма заслуга имат и слабостите на другите две партии - ХДС/ХСС и Зелените ".
Парламентарните избори маркират дълбока смяна в политиката, само че и на обществото в Германия. За първи път в следвоенната история на страната канцлерът ще има толкоз дребна партийна поддръжка в Бундестага - едвам една четвърт. Социалдемократите завоюваха вота в неделя с 25,7 %.
" Вече няма една преобладаваща партия, на която й би трябвало една дребна партия като патерица, с цел да сформира съдружен кабинет. Бившите " огромни " - социалдемократи и консерватори - към този момент са " приблизително огромни ". Тези партии към този момент не могат да предложат стратегия, адресирана до необятните пластове в обществото, както беше до неотдавна ... Обществото се промени. Обществените пластове се трансформираха. Не е наложително, че католикът гласоподава за християндемократите, че профсъюзният активист е гласоподавател на социалдемократическата партия, а лекарите и предприемачите са последователи на либералите... Дори единствено броят на партиите, които участваха в тези избори - цели 47 - приказва за фрагментирането на обществото. А с това доста набъбна и натискът върху партиите, да търсят взаимни отстъпки и да подписват обединения. Избирателите взеха решение изрично, че към този момент не желаят да бъдат ръководени от огромни партии и в случай че някогашните огромни партии решат да си върнат остарялата мощ, мъчително ще схванат, че няма кой да ги поддържа ".
" С либералите се опитваме да завием винта прав, без да го изкривяваме. След това ще да намерим подобаващата гайка ".
Но да се върнем обратно. Парламентарните избори в неделя белязаха поврат в немската политика . В доста връзки. За първи път в следвоенната история на Федералната република не спечелилият ще дефинира канцлера, а третата и четвъртата политическа мощ. Без тях ръководеща коалиция в Берлин е невъзможна. Още в изборната нощ ръководителят на демократичната партия Кристиян Линднер разгласи договаряния първо със Зелените, а по-късно двете по-малки партии ще решат, от коя от двете огромни партии ще си вземат канцлер - Олаф Шолц от социалдемократите или Армин Лашет от консерваторите.
" Със сигурност ще имаме тройна коалиция. Консерваторите са в толкоз тежко положение, че никога няма да влязат в коалиция под управлението на социалдемократите ". Това е късата равносметка на политолога проф. Геро Нойгебауер от Свободния университет в Берлин. Разговаряхме след първите опознавателни договаряния сред Зелените и либералите, сигурните съдружни сътрудници, и преди сондажите им през днешния ден и на следващия ден с двете огромни партии - социалдемократи и консерватори. Една от тях ще излъчи идващия канцлер, по волята на Зелените и либералите. А за тях гласоподаваха младите германци, по този начин нареченото " потомство Меркел ", което в съзнателния си живот не помни различен канцлер.
" Младите гласоподаватели не са доста на брой, само че те зададоха тематиките в предизборната акция - цифровизация, ограничение на бюрокрацията и климат. И защото тези тематики се възприемат като тематиките на бъдещето, в публичното мнение доминира убеждението, че властта би трябвало да се поеме от партиите, които въплъщават бъдещето ".
Това са общите цели на Зелените и либералите. Но сред тях има основни разлики и дебели червени линии.
" В няколко провинции в Германия Зелените и либералите ръководят в разнообразни обединения и се познават добре . Червени линии се чертаят преди избори. Така партиите активизират гласоподавателите си. След изборите тактиката се трансформира. Тогава партиите се стремят към влизане във властта, тъй като другояче не могат да организират политиките си... Всяка партия влиза в съдружни договаряния с задачата хем да резервира идентичността си, хем с цената на нужните взаимни отстъпки да влезе във властта ".
Пропастта сред Зелените и либералите са парите. А когато става дума за пари, намирането на компромис е най-трудно. Либералите държат на строгата финансова дисциплинираност, а Зелените - на държавно финансирана климатична гражданска война. Могат ли да се преодолеят такива разлики?
" Да. И двете партии знаят, че без вложения няма да рестартират Германия, както се заканват . Дори либералите, които не дават и дума да се издума за увеличение на налозите и за поемането на нов дълг, знаят, че без вложения в инфраструктурата и без модернизиране и цифровизация на администрацията бизнесът не може да работи добре ".
Но либералите към момента не се отхвърлят от коалиция, водена от консерваторите, и ще водят диалози с изключение на със социалдемократическата партия и с ХДС/ХСС.
" Либералите нямат различен избор, с изключение на да влязат в коалиция " светофар " под управлението на социалдемократа Шолц . Само този сюжет е реален. Това е обединението на спечелилите в тези избори. В противоположен случай, в случай че предпочетат за канцлер консерватора Лашет, либералите ще се трансфорат в дефибрилатор на християндемократите и ще изгубят утвърждението на болшинството германци. Нека не забравяме, че ХДС/ХСС изгубиха изборите... Либералите няма да посмеят да тръгнат против публичното мнение, което желае ново начало в немската политика ".
Близо 9 % поддръжка загуби консервативният блок ХДС/ХСС. Християндемократите организираха два мъчителни избора за нов ръководител след отдръпването на Ангела Меркел в края на 2018 година. Канцлерската номинация на Армин Лашет закъсня, а оттова и предизборната му акция. Проф. Нойгебауер добавя листата с неточности:
" След неверното решение да се номинира Армин Лашет за канцлерския пост ХДС направи още една неточност - да води акцията си главно против Зелените , които при започване на лятото даже бяха първа политическа мощ в допитванията. По това време социалдемократическата партия изоставаше на трето място с към 15 % поддръжка. Никой не възприемаше нейния претендент Олаф Шолц като сериозен кандидат за канцлерския пост ".
Не по-малко разединена в акцията влезе и спечелилата социалдемократическа партия. Олаф Шолц загуби надпреварата за лидерския пост, напомня политологът.
" Шолц загуби конкуренцията в партията, тъй като въплъщаваше държавното управление на огромната коалиция под управлението на Меркел . Но управлението на партията бързо осъзна, че би трябвало да застане сплотено зад Шолц като кандидат-канцлер, и партията поведе акция, която беше скроена по негов размер. Така той съумя да дръпне партията нагоре и да извлече изгоди от неудачите на конкуренцията... Шолц въпреки всичко е умел политик, прагматик и добър админ, който е потвърдил качествата си като вицеканцлер и финансов министър. В разгара на лятото Олаф Шолц се оказа най-предпочитаният канцлер, който в последна сметка донесе изборната победа за партията си. Но успеха не се дължи на силата на социалдемократите или на силата на Олаф Шолц. Голяма заслуга имат и слабостите на другите две партии - ХДС/ХСС и Зелените ".
Парламентарните избори маркират дълбока смяна в политиката, само че и на обществото в Германия. За първи път в следвоенната история на страната канцлерът ще има толкоз дребна партийна поддръжка в Бундестага - едвам една четвърт. Социалдемократите завоюваха вота в неделя с 25,7 %.
" Вече няма една преобладаваща партия, на която й би трябвало една дребна партия като патерица, с цел да сформира съдружен кабинет. Бившите " огромни " - социалдемократи и консерватори - към този момент са " приблизително огромни ". Тези партии към този момент не могат да предложат стратегия, адресирана до необятните пластове в обществото, както беше до неотдавна ... Обществото се промени. Обществените пластове се трансформираха. Не е наложително, че католикът гласоподава за християндемократите, че профсъюзният активист е гласоподавател на социалдемократическата партия, а лекарите и предприемачите са последователи на либералите... Дори единствено броят на партиите, които участваха в тези избори - цели 47 - приказва за фрагментирането на обществото. А с това доста набъбна и натискът върху партиите, да търсят взаимни отстъпки и да подписват обединения. Избирателите взеха решение изрично, че към този момент не желаят да бъдат ръководени от огромни партии и в случай че някогашните огромни партии решат да си върнат остарялата мощ, мъчително ще схванат, че няма кой да ги поддържа ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ