Просвещението
Има теории, че черните дупки са портали, през които можете да попаднете в други пространствено-времеви измерения. Но дали това са единствено теории? Може би такива пътувания са се провеждали от дълго време и то на публично равнище?
Wardenclyffe – избави президента
Вероятно мнозина са чели романа на Стивън Кинг “11/22/63 ”, чийто воин отива в предишното, с цел да избави Джон Ф. Кенеди от гибелта. В реалност, това съвсем се е било случило, единствено че се пробвали да спасят различен американски президент – Ейбрахам Линкълн. С тази задача са се заели двама съществени учени – Никола Тесла и Херман Холерит.
Тесла и Холерит са работили дружно по плана Wardenclyffe. В същото време Холерит въобще не бил физик, като неговия сателит. Той влезнал в историята като основател на електрическата таблична система. Именно на него изискуем изобретяването на перфокартите за компютри и оборудването за работа с тях. Холерит основава Tabulating Machine Company през 1896 година, която по-късно става IBM. Той измислил и първото мото на тази компания – “Хората би трябвало да мислят, машините би трябвало да работят. “
По природа Херман Холерит бил авантюрист и се интересувал от концепцията на Никола Тесла за пътешестване във времето. Така се ражда плана Wardenclyffe. Холерит освен, че взел участие в плана, само че вложил не малко пари в него. Той мечтаел да усъвършенства света и не желал да дели славата с никого.
В последна сметка сглобили устройство, способно да генерира… черни дупки! Последните трябвало да служат като портали към предишното. Пътуването в бъдещето занапред щяло да се разисква. Холерит нарекъл машината “перфоратор на времето “.
Работата по устройството била приключена през есента на 1903 година
Тогава Херман решил да отиде първи в предишното. Това се случило на 17 декември 1903 година Холерит пътувал до мезозоя и се завръща. Цялото пътешестване му лишило четвърт час.
Другото пътешестване, било решено да бъде през април 1865 година Сега откривателите имали съответна задача – да предотвратят гибелта на президента Линкълн. За да получат нужната сила за новото пътешестване, съдружниците се свързали нелегално с електропровода на прилежащото село. В селото спряло електричеството и Херман се озова в театъра на Форд, където Линкълн дошъл, с цел да гледа пиесата “Моят американски братовчед “.
След завръщането си Холерит с възторг разказал, по какъв начин хвърлил бутилка уиски по килъра Джон Бут и пробил черепа му. Въпреки това, когато Холерит и Тесла посетили библиотеката на идващия ден, с цел да преразгледат биографията на Линкълн, се оказало, че тя е непроменена. Датата на гибелта на президента е същата – 15 април 1865 година, а килърът е артистът Джон Буут.
През идващите три години приятелите провели още няколко опита, само че резултатът останал същият. В последна сметка Тесла заподозрял Холерит в обикновена неистина, че той просто си измислял историите за пътуването във времето?
Холерит в никакъв случай повече не се върнал към плана.
Тесла обаче стигнал до извода, че когато се опитваме да променяме предишното, действителността се раздвоява. Но с течение на времето “клоновете ” стартират да се стремят към еднаквост, и стартират да се “синхронизират ” между тях.
По един или различен метод планът Wardenclyffe се провалил. Почти цялата документи по него е унищожена при пожар в лабораторията на Тесла (най-вероятно умишлено).
Порталът на Марс
Според Майкъл Релфи (той е работил за Централно разузнавателно управление на САЩ и е взел участие в експерименти), няколко години поред той бил телепортиран на Марс благодарение на портал, който бил построен с помощта на чертежите на Тесла. Там с изключение на него са били изпращани и други хора. Тяхната задача е била да построят колония на Червената планета.
Друг „ свидетел “, доктор Басяго, споделя, че даже възпитаници са взели участие в класифицирания план за „ телепортиране на Марс “. Правителството на Съединени американски щати вярвало, че колонизацията на Марс ще даде на страната политическо предимство над другите страни.
Странни изгубвания
Наскоро Дейвид Паулидес, който до 2009 година е служил в полицейския сектор в Сан Хосе, обърнал изключително внимание на чудноват модел, който бил обвързван с изгубванията в Северна Америка. След като анализирал повече от две хиляди случая, той открил, че хората изчезват на избрани места, като най-често това се случвало край водоеми в паркове.
Ако хората са открити живи, множеството от тях са имали загуба на паметта. Ако били открити трупове, повода за гибелта била сложна за установяване. В същото време хората или труповете постоянно се озовавали на мъчно налични места или са били открити на територия, която преди този момент била деликатно претърсена.
Намерените хора постоянно нямали облекла и обувки, а кучетата, не можели да уловят никакви следи. В други случаи хрътките се държали много необичайно, като обикаляли към хипотетичното място на изгубване в кръг и по-късно просто сядали на земята.
Мъже във водата
В случаите, когато хора са били намирани мъртви, телата постоянно са намирани да лежат във водата. Така се случило и с 24-годишният студент Джелани Брисън, който напуснал къщата на приятелите си късно вечерта на 17 април 2009 година Няколко дни по-късно тялото му било намерено в езеро на голф игрище в Анока, Минесота. В един от близките дворове намерили каскета му, а в различен – ботушите. Въпреки че игрището било опръскано с тиня от дъжда, чорапите на Брайсън били изцяло чисти. Медицинска експертиза посочила, че повода за гибелта не е удавяне. Между другото, имало и други сходни случаи в региона.
В книгата си Missing: Strange Coincidences Паулидес преглежда феномена на изгубването на млади мъже, които нормално изчезват в градски региони покрай водата. Повечето от тези произшествия се случили в щатите Минесота и Уисконсин. Всички изгубвания се случвали по еднакъв сюжет – индивидът пиел в бар с другари, и никой не си спомнял, по какъв начин е напуснал бара. Няколко дни по-късно изчезналият бил открит мъртъв във водата.
В същото време експертизата показвала,
че тялото е лежало във водата единствено ден или два, до момента в който от момента на изгубването до откриването е минало доста повече време.
Но какво ще стане, в случай че приемем, че всички тези хора са станали свободни или неволни участници в опити за отваряне на портали в пространство-времето? Може ли това да изясни цялата “странност ” на тези мистериозни изгубвания.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
