Има опасност от военни действия заради кризата с Украйна, дори

...
Има опасност от военни действия заради кризата с Украйна, дори
Коментари Харесай

Проф. Пламен Павлов: Руските тръби и ядрените ни реактори няма да спрат кремълската агресия, Петков ясно да каже, че Москва е заплаха за страната ни


Има заплаха от военни дейности поради рецесията с Украйна, даже Първата международна война избухва без особена логичност

България и Северна Македония страдат от една и съща болест – неизлекуван комунизъм, споделя пред Faktor.bg историкът

Интервю на Васил Стефанов

- Проф. Павлов, има ли България ясна позиция по отношение на следващата рецесия, която Русия основава в Украйна, ясни ли са съответните планове на държавното управление и Народното събрание?

- В дебатите в Народното събрание се чу ясна позиция, че сме член на НАТО. Имаше обаче неща, които мен искрено ме подразниха. Като да вземем за пример, че изпращането на 7 самолета у нас от други страни не било обвързвано с напрежението в Черно море, а било обвързвано със остарели договорености. От друга страна ясно се видя, че в българския парламент има пета колона на Русия. Това, което прави Костадин Костадинов със своите хора, е безусловно неприлично и няма никаква връзка с национализъм, шовинизъм и с други мантри, за които упорстват. Абсурдно е да се твърди, че би трябвало да излизаме от НАТО и от Европейски Съюз. Тези хора обаче в същото време имат доста мощни канали за въздействие в българското общество. Достатъчно е човек да се „ разноски “ из интернет, с цел да види пропагандата. Тези позиции се споделят и в национални медии. Не споделям несъмнено, че би трябвало да има цензура. Говоря за толерантност. Излиза, че ние не сме в НАТО, а се колебаем дали да влезем, или да изберем някакъв евроазийски съюз, както евентуално мечтаят някои проводници на непознато и безусловно лишено от всевъзможен смисъл въздействие.

- Защо политическият ни хайлайф не заема безапелационна позиция по отношение на Москва?

- Някои хора от петата съветска колона са горди с позицията си и са уверени, че пропагандата им носи авторитет в обществото. На сходни отзиви би трябвало да се дава безапелационен отпор. Направи усещане, че по време на дебатите в Народното събрание се бягаше от съществото на тематиката, с цел да не се обиден русофилите. Първо – по какъв начин може да съществуват изобщо „ русофили “ или „ русофоби “ в България през 21-ви век? В Северна Македония нещата също са трагични. Там виждаме още веднъж ръката на Москва и на Белград с една комбинирана офанзива посредством македонски институции и ръководещия хайлайф. Това, което се пробват да създадат Кирил Петков и сътрудника му Ковачевски, е позитивно. Аз обаче желая да прикани българският министър председател да внимава с вербалните си изяви и да не повтаря мантри на тогавашната агитация. Предполагам, че той искаше да каже, че цяла Европа е била под ботуша на Хитлер и че България е нямало какво да направи. Той обаче го направи толкоз непохватно, че се получи тъкмо противоположният резултат. Освен това, беше наложително дружно с представители на българската общественост в Северна Македония Кирил Петков да отиде пред саркофага на Гоце Делчев по време на визитата си. По същия метод не трябваше да се стопира и филмът по Българска национална телевизия, който дава историческа истина за репресиите на Титова Македония след 9-ти септември. И в България, и в Северна Македония страдаме от една и съща болест – от неизлекуваните контузии на комунизма. Нашият комунизъм сякаш е по-податлив на лекуване, в сравнение с югоносталгията в Северна Македония. За страдание наши политици, публицисти, а и историци демонстрират уязвимост. В западната ни съседка няма българско малцинство, а болшинство и това се вижда от всички статистики и документи от 19-и и 20-и век, в това число и на Централно разузнавателно управление на САЩ. Не би трябвало да се мачкат хората с българско съзнание в Северна Македония, само че виждаме, че това се прави. Беше злоупотребено даже с българския паспорт на кметицата на Скопие. Излиза, че всичко, което е обвързвано със страната ни, е неприятно. Вече в действителност приказваме за език на омразата. Активизирането на връзките по всички вероятни канали е най-хубавата терапия против свещеното налагане на антибългарското в Северна Македония.

- По същия метод българският министър председател и македонският му сътрудник подминаха паметника на цар Самуил в София. Има ли боязън от наша страна да не „ обидим “ западните ни съседи или от някакъв външен напън, за който се приказва от няколко месеца?

- За мен тук има някакви систематични недоглеждания и страхове, които аз не разбирам. Предшественикът на Димитър Ковачевски Зоран Заев се поклони пред паметника на цар Самуил дружно с сътрудника си Бойко Борисов. Мисля, че в това отношение би трябвало да сме доста деликатни и непоколебими. Какво значи да ни натискат извън? Северна Македония, в духа на старите Титови обичаи, провежда едно голямо лоби в Западна Европа за антибългарски пиар. От друга страна ние в действителност не направихме нужното, с цел да разбираем на страните от Европейския съюз и НАТО какви са тъкмо позициите ни. България, с изключение на за репресиите в Титова Югославия, прочее не приказва доста и за Народния съд. Трябва да се противопоставим точно на тези контузии от комунизма. За страдание обаче в доста медии се дава естрада на хора, които злоупотребяват с думи като „ национализъм “ и „ национално самочувствие.

- Пробито ли е европейското лоби у нас?

- В България не би трябвало да има европейско лоби. Нашият народ постоянно е бил насочен да се движи дружно с европейските постижения. Достатъчно е да забележим по какъв начин разсъждават Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Левски и Любен Каравелов, както и останалите представители на Възраждането ни, които са насочени европейски. Ние самите сме в Европа. По-скоро става дума за външни сили на съветската агитация в България. Притеснително е нещо, за което малко се приказва – в страната ни се насажда антиамериканизъм. Кирил Петков беше запитан дали Русия е опасност за страната ни. На негово място бих дал отговор изрично „ да “, изключително в една конюнктура, която мирише на барут, даже това да не е доста дипломатично. Всеки един родолюбец у нас би трябвало това да го осъзнава. Никога български патрон или снаряд не е изстрелван против съветската територия. Нека обаче да напомним по какъв начин Варна и Балчик бяха грубо бомбардирани по време на Първата международна война, а през Втората това се повтори в Добрич, Русе и Стара Загора, очевидно действайки се по неотменена заповед. Оказа се, че разполагането на миночистач в Черно море е някакъв „ голям проблем “ и опасност за Русия, а в това време видяхме по какъв начин Кремъл струпа извънредно доста подводници и военна техника до Крим. Това несъмнено, че е военна опасност за България.

- Коя е най-сериозната опасност за страната ни от Кремъл?

- Русия ни заплашва най-много с манталитета на огромна част от българския хайлайф. Предишното държавно управление хвърли луди пари, с цел да удовлетворява съветските искания у нас. Да напомним единствено за скъпите реактори за Белене, които не използваме, както и за руско-турския поток. Нашите политически елити, дали са леви или десни, са доста податливи на съветския напън поради неизлекуваната от времето на комунизма настройка да не би да разсърдим „ северния брат “. Тези хора би трябвало най-сетне да осъзнаят какво е да си член на НАТО и на Европейския съюз. Това, че сме в лагера на демократичния свят, се приема с терзание какво ще каже Руската федерация. Вместо да се спекулират, от партия „ Възраждане “ могат да попитат по какъв начин се усещат българите в окупирания Крим.

- „ Възраждане “ ли е главният стожер на петата колона в България, бяха ли изместени крила в Българска социалистическа партия, които години наред облъчваха с съветска агитация?

- Това би трябвало да го кажат нашите служби и да вземат ограничения за противопоставяне на обслужването на непознати ползи, които са далечни от нашите. Неслучайно на Костадин Костадинов са му лепнали един прякор… В Българска социалистическа партия също има доста хора, за които съветските ползи са доста по-важни от българските. По време на полемиката за рецесията в Украйна неслучайно най-общите изявления в Народното събрание се вършиха от партията на Корнелия Нинова. Българска социалистическа партия се опита да пробута безпристрастен метод, което е изцяло невероятно в сходна геополитическа обстановка. В същото време чуваме доста оценки, че нямало никакъв спор, а Русия си правела своите маневри. Искам да напомня, че когато избухва Първата международна война, в това също няма особена логичност. И до през днешния ден още историците спорят за какво това се е случило, защото Германия, Франция и Англия, които по-късно леят толкоз кръв, са в напълно човешко партньорство, изключително в културната сфера. Опасност от война има и би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да не се стигне до сходно развиване. Затова страната ни би трябвало да има по-категорична позиция за толкоз значими, освен за нас, а за човечеството въпроси.

- Бойко Борисов се опита да „ успокои “ ситуацията, като установи, че Руската федерация няма да ни посегне, тъй като имаме АЕЦ и тръби от Турски поток. Ще ни избави ли сходна „ инфраструктура “ от съветския ботуш?

- Това, което сподели Бойко Борисов, не е нелогично, само че мисля, че той самият доста добре осъзнава, че в случай че Русия реши да работи нападателно, няма да я спрат нито тръбите, нито реакторите. Много обстоятелства от близкото и не толкоз близкото минало го потвърждават. Той по сходен метод разсъждаваше и за дюнерите и ислямските нападения, само че това са политически изявления. Не желая да атакувам Бойко Борисов, който също има своето място и гласоподаватели в политиката, само че в историята на България, както и в международната, има задоволително образци, в които ползите надвиват над здравия разсъдък и се работи безкомпромисно.
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР