Просвещението
Има очарователна сцена във кино лентата Interstellar, в която Бранд (Ан Хатауей) споделя, че за петизмерните същества времето е като планини и долини. Можете да продължите напред във времето като нанагорнище на планина. Можете да се върнете обратно във времето, като че ли влизате в котловина.
Тази фраза съдържа напълно нова доктрина за възприемането на физиката като такава. Не е изненадващо, че режисьорът се съветвал с учени, когато работил върху кино лентата.
Времето във физиката постоянно е било спорна субстанция
и се е възприема като нещо приблизително сред философското схващане на действителността и действителната физическа големина.
Какво в действителност е времето, никой не може да каже. На него му се приписвали свойствата на идващото квантово поле като се пробват да го възприемат като физическа субстанция. Те даже са търсили хипотетични хронони.
Но измежду толкоз доста теории се появила една, която дефинира времето като несъществуваща големина. Под това усещане се оказва забавно нещо.
Времето е измерима големина,
съгласно която може да се оцени продължителността на живота на Вселената или на света като подобен. В същото време светът просто по някакъв чудноват метод съществува постоянно. Много е мъчно да се каже, какво е самата безкрайност и по-скоро е доста мъчно да се разбере.
Междувременно този метод не анулира теорията за възникването на Вселената вследствие на Големия гърмеж и други сходни проучвания. Тези концепции нямат доста общо между тях. Ние просто одобряваме обстоятелството, че пространството към момента може да бъде измерено по този метод.
В резултат на това предишното може да се разграничава от бъдещето единствено по това, че в този миг е имало такова положение на материята, а в различен миг то се е трансформирало. Тук стигаме до гореспоменатата кино фраза.
Представете си координатна низина.
Имаме координати x и z и те съществуват постоянно, като свойство на наличното пространство. Пространството може да бъде начертано с безчет измерения. Времето, съгласно тази доктрина, работи като спомагателна координатна низина. Нейното битие е просто свойство на пространството или различен метод за измерването ѝ.
Когато търсим началото или края на времето с тази логичност,
това е същото като да се опитваме да намерим момента на появяването на 3D координатната низина. Може да има начало, само че то несъмнено е оттатък линията на осъзнаване на самото време и пространство.
По тази логичност се оказва, че в случай че има създание, което възприема пространство-времето не като 3+1 измерения, а като пълноценни 4 измерения, то то ще може да се движи във времето по същия метод, както ние се движим отвесно, в 3 + 1 измерения. В същото време пътуването във времето няма да бъде нещо отвън надзор. Това ще бъде най-често срещаната дарба. Съществото просто ще може да отиде във времето от точка А до точка Б.
Този метод слага всичко на мястото му и го подрежда по рафтовете. Ако съпоставим времето с безконечен филм, всичко става още по-актуално. Всъщност всяка точка от координатната низина ще подхожда на някакво положение на пространството. По същия метод всеки кадър на кино лентата подхожда на избран миг от времето.
Айнщайн изразил същата логичност,
само че всичко се усложнява от обстоятелството, че тогава всички наши дейности са към този момент предопределени, като видео игра. Това още повече ни приближава до теорията на симулацията. Времето като такова е безпределно и никакви ланголи не изяждат картината, останала в предишното.
