Путин и децата. Какво идва след заповедта за арест на руския президент
Има вести, които звучат бомбастично, само че в действителност са заричане за нещо още по-невероятно. Такава вест е заповедта за арест на Путин, издадена от съда в Хага. След нея идват дефинитивна изолираност на съветския президент, нови обвинявания, а специалисти виждат и риск за живота му, подбуден от нравите в Кремъл.
Петък по здрач, 17 март, опозиционният съветски канал „ Ходорковски лайв “ в Ютюб. Водещата интервюира следващия посетител, само че внезапно го прекъсва: „ Току-що пристигна вест, че Международният углавен съд е издал заповед за арест на Владимир Владимирович Путин. Вие вярвате ли? Как ви наподобява тази мярка? Всъщност даже не мога да си дефинирам въпроса. Арест на Владимир Путин? “
Не минава минута и тя даже се усъмнява, че новината може да е подправена. Редакторите й споделят, че известието е публично. „ Не мога да допускам “, споделя тя и с това обрисува общата реакция на съветските медии – знаели са, че Путин е разследван, само че когато новината идва, тя звучи нереално. Путин е отпред на Русия от 23 години.
" Това е огромен завой. Западът демонстрира, че е завършил със страха си от Путин и от Русия ", обобщи главното значение на новината съветникът на президентската администрация в Киев Михайло Подоляк.
Ще го арестуват ли в действителност
Откакто в петък излезе на Путин, съветският президент може да се усеща в относителна сигурност единствено в някои от страните, с които поддържа положителни контакти. Това са Китай, Индия, Иран, Турция, Северна Корея и Еритрея. Останалите имат формалното обвързване да го предадат на правораздаването по силата на един или различен документ, който са утвърдили.
Първата опция за арест: страни, които признават МНС
Международният углавен съд (МНС) няма своя полиция. Ако би трябвало да арестува някого, той разчита на управляващите на, които са утвърдили документа за основаване на съда, плюс на още няколко страни, които са оповестили, че ще сътрудничат с МНС.
Но в света има близо 200 страни и Путин има връзки с тъкмо тези от тях, които не са част от съглашението за МНС – да вземем за пример с Беларус, Китай, Индия, Турция, Сирия, Иран, Куба, Северна Корея, Еритрея. Той поддържа връзка интензивно и с страните от Централна Азия, които – с едно изключение – също не признават съда. (Изключението е Таджикистан.)
Ако теглим чертата дотук, би излязло, че „ приятелският свят “ си остава наличен за Путин – официално там „ няма да има кой да го хване “ и да го съобщи в Хага. Но има и втора, по-неизвестна опция.
Втората опция за арест: страни, утвърдили Женевските конвенции
Путин (заедно с втори обвинен, само че за него – по-нататък) е проверяван за две военни закононарушения, свързани с депортиране на украински деца. Думата „ деца “, упомената в подтекста на боен спор, препраща към интернационален документ, утвърден от 196 страни – това е от 12 август 1949 година По нея е страна и самата Русия.
Един от текстовете, по които Путин се ревизира за военни закононарушения, е категорично посочен като учреден точно на Женевските конвенции (чл. 8 т. 2 (а) от Устава на МНС).
174 страни (включително Русия и Беларус) са утвърдили и, в който написа, че страните ще си сътрудничат по въпросите на изгонването на нарушителите в границите на наказателно произвеждане. Сред тези страни има няколко, с които Кремъл поддържа връзка.
Да теглим чертата и тук – измежду страните, които Путин счита за другарски, има 6, които не са утвърдили нито документа, учредил МНС, нито по Първия протокол към Женевските конвенции: Китай, Индия, Иран, Турция, Северна Корея и Еритрея .
Ако не го арестуват, какво следва за Путин
Откакто беше оповестена новината за заповедта за арест, пред Путин има три затворени пътя: да пътува безвредно в чужбина, да се усеща сигурен в личната си страна и да договаря с Украйна, Европейски Съюз или НАТО.
Никой към този момент не може да ни приканва да преговаряме с Путин, сподели в петък съветникът на украинската президентска администрация Михайло Подоляк . Той добави, че с Путин към този момент не би преговарял и никой различен от цивилизования свят.
За подобен извод има исторически образец: водачите на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич не бяха позволени до договарянията за мир в Босна през ноември 1995 година в това число и тъй като няколко месеца по-рано те бяха към този момент обвинени на изключителния Трибунал за някогашна Югославия. Техните ползи бяха представлявани от сръбския президент Слободан Милошевич, който стана обвинен едвам 4 години по-късно.
Тогава Съединени американски щати дадоха обещание премия от 5 млн. $ за залавянето на Караджич и Младич, които се укриваха от правораздаването над десетилетие. Това е инструмент, който към този момент се разисква в украинските рускоезични медии във връзка с съветския президент.
Що се отнася до сигурността на Путин в личната му страна, тя се разяснява като разтърсена от месеци. Заповедта за арест единствено ускорява това състояние.
Путин няма проект „ Б “Абас Галямов
„ Представям си какво става в Кремъл, откакто всички схващат, че Русия е натикана в ъгъла, а Путин няма проект „ Б “, сподели още през декември 2022 година съветският политолог в заточение Абас Галямов , който преди да стане опозиционер пишеше речите на Путин. „ Според метода на другарство в тези среди, доближените би трябвало да кажат на президента: „ Ако нямаш проект „ Б “, уточни правоприемник. Ако нямаш, ние ще ти предложим “. В петък Галямов се върна към тази прогноза и подсети, че в съветската история отстраняването на диктатори от власт е обвързвано освен със загуба на пост, само че и с разлъка с живота.
„ След заповедта за арест следва това, че Украйна ще получи и овладее новото оръжие и ще си върне Крим – перлата в короната на Путин “, сподели някогашният консултант в украинското президентство Олексий Арестович . Според него Путин знае това и регистрира единствено два изхода за себе си – да провокира „ нова ескалация, което значи да използва нуклеарно оръжие, или да откри някаква неистина, с която да оправдае изтеглянето си от Украйна “. Арестович счита, че и в двата случая Путин би рискувал живота си.
Ще има и други обвинявания към Путин
Никой не е виждал самата заповед за арест на Путин, а единствено, че такава заповед е издадена. И второ конкретизиране: в информацията на МНС написа, че заповедите за арест са секретни, с цел да се предпазят ходът на следствието, жертвите и очевидците. Но в тази ситуация е било решено да се направи обществена заповедта за арест, тъй като това би могло да предотврати по-нататъшни закононарушения.
От тези два обстоятелството – че няма оповестена заповед и че такива заповеди са по изискване секретни – следва минимум един извод: че не е ясно дали оповестеното следствие на Путин е единственото даже и за сегашния миг.
Не е ясно дали Путин и сега не е обвинен и за други закононарушения
Що се отнася до бъдещите седмици и месеци, МНС би могъл да повдигне и други обвинявания, както и да разшири обвиняването, обвързвано със самото депортиране на деца. В момента МНС твърди, че Путин е обвинен за преместването на деца като военно закононарушение. Но същият акт, с спомагателни доказателства, би могъл да съставлява закононарушение против човечеството и/или геноцид. Украйна да вземем за пример преглежда случая с отведените в Русия деца точно като акт на геноцид.
Ще има и други съдилища
МНС е единствено едно от местата, където ще има правосъдни каузи, против Путин в това число. Михайло Подоляк припомня, че следствия протичат в няколко страни, в самата Украйна, в Международния съд на Организация на обединените нации, който също е основан в Хага, а също така се чака и основаването на ексклузивен арбитражен съд, който да преглежда закононарушението експанзия.
Украйна и няколко нейни съдружници през цялото време упорстваха да се образува напълно нов правосъден орган, който да преглежда всички каузи, свързани с закононарушения от войната. Един от причините беше, че МНС гледа делата си прекомерно постепенно а постоянно и неубедително, че има тромава процедура, която ще забави така и така комплицираните процеси.
От месеци обаче Европейски Съюз приказва за ексклузивен, а в този момент, когато МНС към този момент дефинира двама " свои " обвинени, излиза наяве, че концепцията на Украйна няма да се състои. Няма да има едно съдилище за всички закононарушения. МНС ще гледа делата, свързани с военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, а бъдещият арбитражен съд ще се занимава единствено с експанзията на Русия.
Децата. Какво се проверява публично сега
Накратко, Путин е разследван от МНС за това, че не е изпратил украинските деца без родители в неутрална на спора страна, не е обезпечил образованието им в сходна културна традиция, не е сложил медальон или различен знак за идентичността на децата, че нелегално ги е депортирал или преместил, или задържал. Схематично казано, това би било военно закононарушение.
Прокурорът на МНС е подал молба за издаване на заповед за арест на 22 февруари 2023 година Само 6 дни по-рано, на 16 февруари, Владимир Путин се среща с дамата, която дава отговор за правата на децата към президентската администрация – Мария Лвова-Белова . Видеото е качено на уеб страницата на Кремъл. Двамата разискват положителния живот на украинските деца, дадени за осиновяване на съветски фамилии. Жената споделя, че е осиновила дете от украинския Мариупол с помощта на Путин.
от съветските сили в продължение на три месеца, след които останаха над 90% изцяло или отчасти унищожени здания, десетки всеобщи гробове и незнайно и до през днешния ден количество убити цивилни.
Думите на Лвова-Белова идват след доста известия за украински деца, отведени от съветските окупационни управляващи към територии, завзети от Русия.
Телевизионното самопризнание на Путин и Лвова-Белова обезпечи на прокурорите в МНС непосредствено доказателство за ролята на двамата в депортацията.
За дребното адвокати, коментирали до момента заповедта за арест на Путин и Лвова-Белова, обвиняването във военни закононарушения поради депортирането на децата е релативно елементарно, плътно и добре фокусирано. То няма нищо общо с многочислените и всестранни обвинявания, повдигани на сръбския президент Слободан Милошевич и е надалеч от зле подплатеното обвиняване на президента на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо , който беше оневинен от МНС след тригодишен развой за закононарушения против човечеството.
Децата. Може ли депортирането да еволюира в обвиняване в геноцид
Насилственото предаване на деца от една (национална или етническа) група на друга (национална или етническа) група е една от петте вероятни прояви на. С две значими условия – в случай че това е осъществено „ с желание да бъде унищожена напълно или частично една национална, етническа, расова или религиозна група като такава “.
В делата за геноцид, водени в интернационалните съдилища, най-трудният за доказване детайл е това, което на български е публично преведено като „ желание “ (intent). Второ по компликация е условието, затворено в думите „ като такава “ (as such).
Камерите и уеб сайтът на Кремъл, формалните съветски документи и изказванията на очевидци дават информация, покриваща и двете компликации: децата са отведени в съветски територии и дадени за осиновяване с друга идентичност (в съветската версия те се връщат към съветските си корени), тяхната еднаквост е сменена с съветска, издават им се в ексклузивен порядък, сменена е културната им среда, пресечен е контактът им с близки и познати, на апелите на украински родственици и управляващи да върне децата.
Но делата за геноцид са най-трудните, най-дългите и с нерешителен излаз, тъй като стандартът на доказване е доста по-висок даже и от задоволително сложното военно закононарушение.
Путин и децата
„ Можеха да го обвинят, че е избил хиляди цивилни, че е разрушил градове, че води война за заличаване, само че го упрекват в нещо, което се оказва още по-страшно – че е откраднал деца “, сподели в събота Олексий Арестович. За него това обвиняване поставя финалната точка за репутацията на Путин даже и в очите на поддръжниците на Кремъл. „ Даже от етикета „ палач “ човек някак може да се откачи, само че по какъв начин да избягаш от клеймото „ апаш на деца “? – попита реторично той.
От Втората международна война до през днешния ден има най-малко седем държавни водачи, заставали пред интернационален съд. Само един от тях е наказан за закононарушения, свързани с деца. Това е някогашният президент на Либерия Чарлз Тейлър , приет за отговорен в това число и за превръщането на деца под 15-годишна възраст във бойци. Сега идва ред на Путин.
Петък по здрач, 17 март, опозиционният съветски канал „ Ходорковски лайв “ в Ютюб. Водещата интервюира следващия посетител, само че внезапно го прекъсва: „ Току-що пристигна вест, че Международният углавен съд е издал заповед за арест на Владимир Владимирович Путин. Вие вярвате ли? Как ви наподобява тази мярка? Всъщност даже не мога да си дефинирам въпроса. Арест на Владимир Путин? “
Не минава минута и тя даже се усъмнява, че новината може да е подправена. Редакторите й споделят, че известието е публично. „ Не мога да допускам “, споделя тя и с това обрисува общата реакция на съветските медии – знаели са, че Путин е разследван, само че когато новината идва, тя звучи нереално. Путин е отпред на Русия от 23 години.
" Това е огромен завой. Западът демонстрира, че е завършил със страха си от Путин и от Русия ", обобщи главното значение на новината съветникът на президентската администрация в Киев Михайло Подоляк.
Ще го арестуват ли в действителност
Откакто в петък излезе на Путин, съветският президент може да се усеща в относителна сигурност единствено в някои от страните, с които поддържа положителни контакти. Това са Китай, Индия, Иран, Турция, Северна Корея и Еритрея. Останалите имат формалното обвързване да го предадат на правораздаването по силата на един или различен документ, който са утвърдили.
Първата опция за арест: страни, които признават МНС
Международният углавен съд (МНС) няма своя полиция. Ако би трябвало да арестува някого, той разчита на управляващите на, които са утвърдили документа за основаване на съда, плюс на още няколко страни, които са оповестили, че ще сътрудничат с МНС.
Но в света има близо 200 страни и Путин има връзки с тъкмо тези от тях, които не са част от съглашението за МНС – да вземем за пример с Беларус, Китай, Индия, Турция, Сирия, Иран, Куба, Северна Корея, Еритрея. Той поддържа връзка интензивно и с страните от Централна Азия, които – с едно изключение – също не признават съда. (Изключението е Таджикистан.)
Ако теглим чертата дотук, би излязло, че „ приятелският свят “ си остава наличен за Путин – официално там „ няма да има кой да го хване “ и да го съобщи в Хага. Но има и втора, по-неизвестна опция.
Втората опция за арест: страни, утвърдили Женевските конвенции
Путин (заедно с втори обвинен, само че за него – по-нататък) е проверяван за две военни закононарушения, свързани с депортиране на украински деца. Думата „ деца “, упомената в подтекста на боен спор, препраща към интернационален документ, утвърден от 196 страни – това е от 12 август 1949 година По нея е страна и самата Русия.
Един от текстовете, по които Путин се ревизира за военни закононарушения, е категорично посочен като учреден точно на Женевските конвенции (чл. 8 т. 2 (а) от Устава на МНС).
174 страни (включително Русия и Беларус) са утвърдили и, в който написа, че страните ще си сътрудничат по въпросите на изгонването на нарушителите в границите на наказателно произвеждане. Сред тези страни има няколко, с които Кремъл поддържа връзка.
Да теглим чертата и тук – измежду страните, които Путин счита за другарски, има 6, които не са утвърдили нито документа, учредил МНС, нито по Първия протокол към Женевските конвенции: Китай, Индия, Иран, Турция, Северна Корея и Еритрея .
Ако не го арестуват, какво следва за Путин
Откакто беше оповестена новината за заповедта за арест, пред Путин има три затворени пътя: да пътува безвредно в чужбина, да се усеща сигурен в личната си страна и да договаря с Украйна, Европейски Съюз или НАТО.
Никой към този момент не може да ни приканва да преговаряме с Путин, сподели в петък съветникът на украинската президентска администрация Михайло Подоляк . Той добави, че с Путин към този момент не би преговарял и никой различен от цивилизования свят.
За подобен извод има исторически образец: водачите на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич не бяха позволени до договарянията за мир в Босна през ноември 1995 година в това число и тъй като няколко месеца по-рано те бяха към този момент обвинени на изключителния Трибунал за някогашна Югославия. Техните ползи бяха представлявани от сръбския президент Слободан Милошевич, който стана обвинен едвам 4 години по-късно.
Тогава Съединени американски щати дадоха обещание премия от 5 млн. $ за залавянето на Караджич и Младич, които се укриваха от правораздаването над десетилетие. Това е инструмент, който към този момент се разисква в украинските рускоезични медии във връзка с съветския президент.
Що се отнася до сигурността на Путин в личната му страна, тя се разяснява като разтърсена от месеци. Заповедта за арест единствено ускорява това състояние.
Путин няма проект „ Б “Абас Галямов
„ Представям си какво става в Кремъл, откакто всички схващат, че Русия е натикана в ъгъла, а Путин няма проект „ Б “, сподели още през декември 2022 година съветският политолог в заточение Абас Галямов , който преди да стане опозиционер пишеше речите на Путин. „ Според метода на другарство в тези среди, доближените би трябвало да кажат на президента: „ Ако нямаш проект „ Б “, уточни правоприемник. Ако нямаш, ние ще ти предложим “. В петък Галямов се върна към тази прогноза и подсети, че в съветската история отстраняването на диктатори от власт е обвързвано освен със загуба на пост, само че и с разлъка с живота.
„ След заповедта за арест следва това, че Украйна ще получи и овладее новото оръжие и ще си върне Крим – перлата в короната на Путин “, сподели някогашният консултант в украинското президентство Олексий Арестович . Според него Путин знае това и регистрира единствено два изхода за себе си – да провокира „ нова ескалация, което значи да използва нуклеарно оръжие, или да откри някаква неистина, с която да оправдае изтеглянето си от Украйна “. Арестович счита, че и в двата случая Путин би рискувал живота си.
Ще има и други обвинявания към Путин
Никой не е виждал самата заповед за арест на Путин, а единствено, че такава заповед е издадена. И второ конкретизиране: в информацията на МНС написа, че заповедите за арест са секретни, с цел да се предпазят ходът на следствието, жертвите и очевидците. Но в тази ситуация е било решено да се направи обществена заповедта за арест, тъй като това би могло да предотврати по-нататъшни закононарушения.
От тези два обстоятелството – че няма оповестена заповед и че такива заповеди са по изискване секретни – следва минимум един извод: че не е ясно дали оповестеното следствие на Путин е единственото даже и за сегашния миг.
Не е ясно дали Путин и сега не е обвинен и за други закононарушения
Що се отнася до бъдещите седмици и месеци, МНС би могъл да повдигне и други обвинявания, както и да разшири обвиняването, обвързвано със самото депортиране на деца. В момента МНС твърди, че Путин е обвинен за преместването на деца като военно закононарушение. Но същият акт, с спомагателни доказателства, би могъл да съставлява закононарушение против човечеството и/или геноцид. Украйна да вземем за пример преглежда случая с отведените в Русия деца точно като акт на геноцид.
Ще има и други съдилища
МНС е единствено едно от местата, където ще има правосъдни каузи, против Путин в това число. Михайло Подоляк припомня, че следствия протичат в няколко страни, в самата Украйна, в Международния съд на Организация на обединените нации, който също е основан в Хага, а също така се чака и основаването на ексклузивен арбитражен съд, който да преглежда закононарушението експанзия.
Украйна и няколко нейни съдружници през цялото време упорстваха да се образува напълно нов правосъден орган, който да преглежда всички каузи, свързани с закононарушения от войната. Един от причините беше, че МНС гледа делата си прекомерно постепенно а постоянно и неубедително, че има тромава процедура, която ще забави така и така комплицираните процеси.
От месеци обаче Европейски Съюз приказва за ексклузивен, а в този момент, когато МНС към този момент дефинира двама " свои " обвинени, излиза наяве, че концепцията на Украйна няма да се състои. Няма да има едно съдилище за всички закононарушения. МНС ще гледа делата, свързани с военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, а бъдещият арбитражен съд ще се занимава единствено с експанзията на Русия.
Децата. Какво се проверява публично сега
Накратко, Путин е разследван от МНС за това, че не е изпратил украинските деца без родители в неутрална на спора страна, не е обезпечил образованието им в сходна културна традиция, не е сложил медальон или различен знак за идентичността на децата, че нелегално ги е депортирал или преместил, или задържал. Схематично казано, това би било военно закононарушение.
Прокурорът на МНС е подал молба за издаване на заповед за арест на 22 февруари 2023 година Само 6 дни по-рано, на 16 февруари, Владимир Путин се среща с дамата, която дава отговор за правата на децата към президентската администрация – Мария Лвова-Белова . Видеото е качено на уеб страницата на Кремъл. Двамата разискват положителния живот на украинските деца, дадени за осиновяване на съветски фамилии. Жената споделя, че е осиновила дете от украинския Мариупол с помощта на Путин.
от съветските сили в продължение на три месеца, след които останаха над 90% изцяло или отчасти унищожени здания, десетки всеобщи гробове и незнайно и до през днешния ден количество убити цивилни.
Думите на Лвова-Белова идват след доста известия за украински деца, отведени от съветските окупационни управляващи към територии, завзети от Русия.
Телевизионното самопризнание на Путин и Лвова-Белова обезпечи на прокурорите в МНС непосредствено доказателство за ролята на двамата в депортацията.
За дребното адвокати, коментирали до момента заповедта за арест на Путин и Лвова-Белова, обвиняването във военни закононарушения поради депортирането на децата е релативно елементарно, плътно и добре фокусирано. То няма нищо общо с многочислените и всестранни обвинявания, повдигани на сръбския президент Слободан Милошевич и е надалеч от зле подплатеното обвиняване на президента на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо , който беше оневинен от МНС след тригодишен развой за закононарушения против човечеството.
Децата. Може ли депортирането да еволюира в обвиняване в геноцид
Насилственото предаване на деца от една (национална или етническа) група на друга (национална или етническа) група е една от петте вероятни прояви на. С две значими условия – в случай че това е осъществено „ с желание да бъде унищожена напълно или частично една национална, етническа, расова или религиозна група като такава “.
В делата за геноцид, водени в интернационалните съдилища, най-трудният за доказване детайл е това, което на български е публично преведено като „ желание “ (intent). Второ по компликация е условието, затворено в думите „ като такава “ (as such).
Камерите и уеб сайтът на Кремъл, формалните съветски документи и изказванията на очевидци дават информация, покриваща и двете компликации: децата са отведени в съветски територии и дадени за осиновяване с друга идентичност (в съветската версия те се връщат към съветските си корени), тяхната еднаквост е сменена с съветска, издават им се в ексклузивен порядък, сменена е културната им среда, пресечен е контактът им с близки и познати, на апелите на украински родственици и управляващи да върне децата.
Но делата за геноцид са най-трудните, най-дългите и с нерешителен излаз, тъй като стандартът на доказване е доста по-висок даже и от задоволително сложното военно закононарушение.
Путин и децата
„ Можеха да го обвинят, че е избил хиляди цивилни, че е разрушил градове, че води война за заличаване, само че го упрекват в нещо, което се оказва още по-страшно – че е откраднал деца “, сподели в събота Олексий Арестович. За него това обвиняване поставя финалната точка за репутацията на Путин даже и в очите на поддръжниците на Кремъл. „ Даже от етикета „ палач “ човек някак може да се откачи, само че по какъв начин да избягаш от клеймото „ апаш на деца “? – попита реторично той.
От Втората международна война до през днешния ден има най-малко седем държавни водачи, заставали пред интернационален съд. Само един от тях е наказан за закононарушения, свързани с деца. Това е някогашният президент на Либерия Чарлз Тейлър , приет за отговорен в това число и за превръщането на деца под 15-годишна възраст във бойци. Сега идва ред на Путин.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ