Има нещо сбъркано в баскетболното общество на България. Допускането с

Има нещо сбъркано в баскетболното общество на България. Допускането с лека ръка на закриване, преименуване, преструктуриране, пререгистриране и въобще замяна, стартира да става присъщо на това „ семейство”. В продължение на 5 месеца на никого не му се стори забавно да повдигне тематиката с това, което се случва в този момент. А точно закриването на най-успешния клуб в страната. При това пристигнало с лека ръка, без никаква борба и предпочитание на някой да промени този противен и печален край. Толкова доста фигури в последните 20 години са били част от Академик София (Лукойл, Правец, както желаете, по този начин го наричайте). Хора с искания да са съществени както в спорта, по този начин и в бизнеса, печелили пари и почитание с помощта на този план. И в този момент, когато ножът опря до кокала – нищо.

След закриването тихомълком на Академик София-Правец ще може да установяваме следващото позорно изгубване на мъжки баскетболен клуб от картата ни. За Локомотив София, притежател на 6 трофеи, е ненужно да приказваме, тъй като към този момент никой не помни, че е имало въобще подобен клуб. Какво стана с ЦСКА? От 2009-а алените, спечелили 12 трофеи, са отвън картата, а опитите на Александър Чакмаков и Роберт Гергов да ги върнат, освен не срещат поддръжка, само че даже по-лошо – опозиция. Сега още 26 трофеи си отиват. Колко станаха – дотук 44 от общо 77. Ако би трябвало да сме педантични, към тях може да прибавим и още 14 на Левски, който управителен от Юлия Боянова няма доста общо с Левски 2014 Лукойл. Да вземем и Спартак София и Славия, отиваме на 65…

Пука ли му на някого обаче? Май не. Именно девалвацията е онази, която е страшната. Ценностите, които са били в основата на най-големите триумфи от предишния век, са тези, които се губят в този момент. А загубим ли тях, ще загубим и баскетбола. В оня му тип, който преди години е изграждал Личностите.
Хари Латифян, " Тема Спорт "