Има изстрели в историята, които отекват задълго, превръщайки престъплението в

Има изстрели в историята, които отекват задълго, трансформирайки закононарушението в " ускорена проекция " на събитията. Така да вземем за пример атентатът в Сараево (28 юни 1914 г.) е имал съгласно замисъла на Гаврило Принцип (и на сръбските националисти) една цел, само че се трансформира в " спусъка ", който задейства " кървавото начало " на ХХ век: две международни войни, две тоталитарни диктатури (на комунизма и на нацизма) и последвали талази от принуждение. Убийството на Джон Ф. Кенеди (22 ноември 1963 г.) пък трайно попарва очакванията за " политическо разведряване " по време на " Студената война ". По същия метод изстрелите против папа Йоан Павел II на площад " Св. Петър " в Рим (13 май 1981 г.) – с чудовищността на самото това действие и спасението по знамение на полския папа (независимо от персоналната мотивация на Мехмед Али Агджа и хората зад него) – станаха " ускорител " на процеси, довели осем години по-късно до рухването на Берлинската стена и края на комунистическия тоталитаризъм в Европа.

" Какво са 100 години, какво са хиляда години, когато единствено един момент ги заличава? " – пита в една от фамозните си проповеди през XVII в. свещеник Босюе. Не е ли един от тези " мигове " и атентатът на площад " Св. Петър " в Рим, когато светът покъртен вижда нещо небивало в историята: по какъв начин кръвта обагря белите одежди на римския първосвещеник, на " индивида на вярата ", който три години по-рано от същото това място се обръща към хората по света с фамозните думи: " Не се опасявайте! " … " Миг ", който промени света, и то в посока, която евентуално въобще не дава отговор на желанията на тези, които са замислили покушението против папата.

Четири десетилетия по-късно над " ядрото на събитието " – атентатът против папа Йоан Павел II – към момента витае тайнственост и то продължава да тъне във всевъзможни " следи " – " турска диря ", " българска диря ", " руска диря ", " италианска диря ", че даже и " иранска диря " (ако се има вяра на последната книга на Агджа)… Стотици томове с следствия, голям брой документални филми, хиляди журналистически публикации, безчет книги и свидетелства на главните настоящи лица, множеството от които към този момент не са измежду живите. И в последна сметка какво? Отново сме в " нулевата точка " на цялата тази история.

Може би по тази причина тези дни италианският вестник " Кориере каузи Сера " си разреши да излезе със следното резюме: " Човекът, който стреля против папата, е Али Агджа. Но кои са били поръчителите? Каква е била задачата им да забележим по какъв начин римският първосвещеник рухва след пистолетните изстрели? Четиридесет години по-късно атентатът против Карол Войтила си остава в основата си изцяло неразгадан ".

Ето за какво ми се желае – в няколко поредни текста – да проследя хронологията и логиката на тези събития. Доколкото ми разрешават силите и въз основа на множеството оповестени свидетелства, които съм прочел през годините; на срещите ми с " ватиканисти " и публицисти, писали за процеса, които насочиха вниманието ми към значими детайли; с хора, чиито имена по някакъв метод са били намесени в " българската диря " ; с високопоставени представители на Св. Престол, с които имах опцията да беседвам през март-април 2002 година като съветник на един документален филм, излъчен по Българска национална телевизия, директно преди историческото посещаване на папа Йоан Павел II в България (23–26 май 2002 г.). И най-после, само че не на последно място: двете ми персонални срещи с Йоан Павел II в Рим (1993, 1999 г.) и тежките премеждия, които той понесе в края на дните си, неведнъж са ме карали да си задавам тези въпроси, които и през днешния ден си остават без отговор: къде стартират и къде свършват лъжите на Агджа? Кой в действителност стои зад атентата? Има ли я " българската диря " и каква би могла да е намесата на Народна република България във всичко това?