Млада компания иска да добива метали на Луната
Има много скъпи първични материали в сивия, прахообразен реголит, който покрива цялата повърхнина на Луната, твърди една млада компания от Хюстън. Lunar Resources създава технология за добиване на желязо, алуминий, магнезий и силиций от прахообразния лекомислен пласт на земния сателит. Тези материали от своя страна ще бъдат употребявани за производството на артикули на Луната, написа уеб сайтът technews.bg.
„ Има толкоз доста скъпи метали на Луната, можем да ги вземем”, споделя Елиът Карол, основен изпълнителен шеф на Lunar Resources, представен от Arstechnica. Той има опит като управител на хедж-фондове и бизнес с галактическата промишленост едвам през последните пет години. Възможността за индустриализиране на повърхността на Луната е прекомерно изкушаваща, с цел да бъде заобиколена, споделя Карол.
Звучи налудничаво? Но зад концепцията стоят много пари. В допълнение към частния капитал, набран досега, компанията е привлякла от Националната научна фондация и НАСА към 3 милиона $ финансиране. То е нужно за създаване на първообраз на реактор, който да може да бъде изпратен на Луната за демонстрационен тест. Карол твърди, че демонстрационният реактор ще бъде подготвен да отлети „ преди” 2024 година
Технологията за добиване на метали също не е нова небивалица, тя води своето начало от НАСА. Нарича се електролиза на разтопен реголит. При този развой лунният реголит се нагрява до температура от 1600 градуса Целзий, разтопява се и по-късно се електролизира за приемане на О2, метали като желязо и силиций.
Въпреки че съставът варира съгласно местоположението, лунната почва се състои от към 40 до 45% О2, 20% силиций и 10% алуминий, има по-малки количества желязо и исполин.
В дълготраен проект проектът на компанията е да добива такива метали и да ги употребява за произвеждане на енергийни системи на Луната, споделя Карол. Налице са всички материали за произвеждане на силициеви слънчеви кафези, кабели за транспорт на сила и данни, акумулиране на сила и доста други действия. Всички те могат да обезпечат електричество на лунните селища през 14-дневната лунна нощ, счита предприемачът.
Според проекта, първият реактор на компанията ще има размери от 1 метър в диаметър и височина. Ще обработва дребни количества лунен реголит, доставян от дребен роувър. Целта е да се преработват до 100 кг лунен реголит за 24-часов интервал.
В момента Lunar Resources договаря с НАСА за „ извозване” на реактора до Луната. Демонстрационният модул е много по-тежък от научно-изследователското съоръжение, което се транспортира в космоса – въпрос, за който е забавно по какъв начин ще бъде решен.
„ Има толкоз доста скъпи метали на Луната, можем да ги вземем”, споделя Елиът Карол, основен изпълнителен шеф на Lunar Resources, представен от Arstechnica. Той има опит като управител на хедж-фондове и бизнес с галактическата промишленост едвам през последните пет години. Възможността за индустриализиране на повърхността на Луната е прекомерно изкушаваща, с цел да бъде заобиколена, споделя Карол.
Звучи налудничаво? Но зад концепцията стоят много пари. В допълнение към частния капитал, набран досега, компанията е привлякла от Националната научна фондация и НАСА към 3 милиона $ финансиране. То е нужно за създаване на първообраз на реактор, който да може да бъде изпратен на Луната за демонстрационен тест. Карол твърди, че демонстрационният реактор ще бъде подготвен да отлети „ преди” 2024 година
Технологията за добиване на метали също не е нова небивалица, тя води своето начало от НАСА. Нарича се електролиза на разтопен реголит. При този развой лунният реголит се нагрява до температура от 1600 градуса Целзий, разтопява се и по-късно се електролизира за приемане на О2, метали като желязо и силиций.
Въпреки че съставът варира съгласно местоположението, лунната почва се състои от към 40 до 45% О2, 20% силиций и 10% алуминий, има по-малки количества желязо и исполин.
В дълготраен проект проектът на компанията е да добива такива метали и да ги употребява за произвеждане на енергийни системи на Луната, споделя Карол. Налице са всички материали за произвеждане на силициеви слънчеви кафези, кабели за транспорт на сила и данни, акумулиране на сила и доста други действия. Всички те могат да обезпечат електричество на лунните селища през 14-дневната лунна нощ, счита предприемачът.
Според проекта, първият реактор на компанията ще има размери от 1 метър в диаметър и височина. Ще обработва дребни количества лунен реголит, доставян от дребен роувър. Целта е да се преработват до 100 кг лунен реголит за 24-часов интервал.
В момента Lunar Resources договаря с НАСА за „ извозване” на реактора до Луната. Демонстрационният модул е много по-тежък от научно-изследователското съоръжение, което се транспортира в космоса – въпрос, за който е забавно по какъв начин ще бъде решен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ