Вдигни очи
Илюстрация
Намира се на ул. " Московска " 19, дело е на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и НиколаЮруков. На купола на постройката на остарялата Софийска банка има скулптура на Меркурий – покровител и страж на банката, изобразена е и Горгона Медуза върху прозорците, има орли над главниявход – внушава се, че банката епазена отвред. Пострадалае по време на бомбардировките,но е възобновена и към този момент повечеот 100 години извършва истинската функционалност – все ощее банка
Увеличаване
Намира се на ул. " Московска " 19, дело е на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и НиколаЮруков. На купола на постройката на остарялата Софийска банка има скулптура на Меркурий – покровител и страж на банката, изобразена е и Горгона Медуза върху прозорците, има орли над главниявход – внушава се, че банката епазена отвред. Пострадалае по време на бомбардировките,но е възобновена и към този момент повечеот 100 години извършва истинската функционалност – все ощее банка
Автор: Здравко Петров Смаляване
" Имам другар от Милано, който като пристигна в София, желае все на Ларгото да го повеждам, забавно му е, тъй като под него е римската археология, в близост е сталинската архитектура, а в близост е модернистичната постройка на Народната банка от 30-те години на XX в. дружно със непокътнатата постройка на джамията от XV в. В момента там е Археологическият музей ", разказва пейзажа урбанистът Здравко Петров. Според него това, което прави най-силно усещане в София, е концентрацията на толкоз доста исторически пластове на относително малко пространство. Именно това е главната концепция, когато дружно с Явор Киряков основават " Исторически направления в София " – да проследят другите интервали от развиването на града и да ги показват не поотделно, а в единството на тяхното битие и влияние. Историческите разходки, които води Здравко Петров, са единствено и само на български език, надлежно не са предопределени за задгранични туристи. Тяхната задача е да привлекат вниманието на жителите на София към хубостта на архитектурата в града. " Най-големият късмет за културното завещание на България е, в случай че обществото ни стартира да припознава старите здания като полезност. Ако за болшинството от българите те в действителност са културна полезност, в случай че " културна полезност " не е просто формулировка от законодателството, тогава няма да я има публичната среда, която разрешава старите здания да не се поддържат и да бъдат разрушавани ", споделя Здравко Петров.
Приносът на тяхното начинание е, че описват за остарялата архитектурата на колкото се може повече хора, които на собствен ред описват на свои другари и забелязвайки я, всички стартират да дават по нещо от себе си за опазването на скъпите здания. " Ние, българите, пътуваме из цяла Европа, познаваме доста други градове, само че не познаваме личната си столица " , счита урбанистът.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Здравко Петров, урбанист и лидер на историческите разходки
Увеличаване
Здравко Петров, урбанист и лидер на историческите разходки
Смаляване
Историческите разходки съществуват към този момент от две години, създадени като четири регулярни маршрута. " Софийските " дворци ", " Софийските домове ", " Женски пазар ", а вечерният исторически маршрут съставлява композиция сред " домовете " и " дворците " и се организира през седмицата след работно време.
Обиколката продължава малко над два часа, включват се (задължително с авансово записване) приблизително 15 души. Организаторите пресмятат, че през историческите направления досега са минали повече от 700 души. Идвали са хора на възраст от една до деветдесет години, с всевъзможни специалности. Някои от тях споделят персоналните си истории, свързани със София, и по този начин се получават същински беседи. " Общото сред всички тях, е че идват на маршрутите, с цел да научат освен това за града, в който живеят. Всички те почитат историята и не влизат в разногласия кой исторически интервал е добър или неприятен. Историята би трябвало да се споделя такава, каквото е, а не да се употребява за агитация. А най-лошият метод към една история е тя да не се споделя ", уверен е Здравко Петров.
Стоим на площад " Княз Александър I ", където има няколко образеца за разрушени архитектурни знаци на предходни столетия – мавзолеят на Георги Димитров и Челеби джамия, както и цялата ул. " Търговска ", която се е намирала на мястото на Ларгото. Западното крило на царския замък не е част от остарелия османски конак, а е добавено по време на първата реорганизация по план на австриеца Виктор Румпелмайер на мястото на остарялата Челеби джамия. В него имало огромна бална зала, където при започване на 1883 година се провел обилен бал, зашеметил доста от българските посетители – те се събували преди да влязат в залата, блъскали се в стъклените витрини и прочие
" Ако бяхме тук през 1910 година, щяхме да забележим на мястото на партийния дом началото на улица " Търговска " – там са паднали бомби по време на Втората международна война ", споделя Здравко Петров. Това е интервалът, в който са изумени над 12 000 здания в София, паважната настилка е разрушена, прекратени са системи за водоснабдяване. " Вместо да бъдат възобновени, било издигнато Ларгото – градоустройственият знак на новата комунистическа власт ". На един от туровете участва деветдесетгодишен господин, който си спомня по какъв начин в неговото детство в посока ул. " Търговска " е имало откъс " Св. Никола " с триъгълен квартал вътре, в който постоянно се провеждал вехтошарски базар. В началото на същата улица и наоколо до двореца (конак) се е издигала остаряла часовникова кула. На нейно място сега се намира постройка от 1933 година – добър пример на модернизма и една от ранните жилищни кооперация в столицата.
Илюстрация
Това е една от първите жилищни кооперации, среща се на ъгъла на " Московска " и " Раковска ", издигната е през 20-те години на XX век, на седем етажа, с четири асансьора " Шиндлер ". Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и създател на плана за Националната опера
Увеличаване
Това е една от първите жилищни кооперации, среща се на ъгъла на " Московска " и " Раковска ", издигната е през 20-те години на XX век, на седем етажа, с четири асансьора " Шиндлер ". Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и създател на плана за Националната опера
Автор: Здравко Петров Смаляване
Българска народна банка е друга скъпа страда от 30-те години на ХХ век, издигната е от двама отлични представители на модернизма - Иван Васильов и Димитър Цолов. Нейното хармонично общуване със прилежащия археологически музей е образец за това по какъв начин радикално разнообразни столетия могат да битуват отлично дружно. Архитектите основават равномерен преход в ъгъла на постройката, граничеща с Археологическия музей (помещава се в най-старата джамия в София от XV век). Преливането е съвършено изпълнено - високата част на банката се свързва с по-ниска част, която е с по-старовремска архитектура, има колона, балконче и скулптура на св. Никола, даже цветът се приближава до цвета на музея – " фините елементи омекотяват връзката сред архитектурата на модернизма и постройката от XV в. ".
С този образец Здравко Петров акцентира какъв брой значими са архитектите и по какъв начин постоянно остават в сянка – " като гледаме фасадите, не подозираме какво им е коствало, с цел да ги проектират, построят, постоянно това е бил непреодолим развой и по подигравка на ориста не са дочаквали завършването им ". Съдбата на дамите архитекти в България също не е била лесна, изключително при започване на ХХ век, когато са опитвали да се потвърдят и да получат късмет да работят. Добър образец е архитектката Виктория Ангелова-Винарова, която печели състезанието за Столичната библиотека, тогавашното Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството. Въпреки сполучливо издигнатата постройка при идващия конкурс, който печели, вложителят не й разпорежда задачата, тъй като счита, че е рисково жена да управлява градежа на Дома на правниците. Така задачата е предоставена на арх. Й. Йорданов и арх. С. Овчаров.
Понякога архитектите са вярвали толкоз доста в своя план, че теглели заем и залагали живота си единствено и единствено да го осъществят. Такъв е казусът с кооперация " Палата Св. София " на ъгъла на ул. " Московска " и ул. " Раковски ", която се строи през 20-те години, на седем етажа е, с четири асансьора " Шиндлер ". " Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и създател на плана за Националната опера. След Чирпанското земетресение строителството се оскъпява и кооператорите на " Палата Св. София " отказали да влагат повече пари в градежа, само че той толкоз мощно вярвал в плана си, че изтеглил заем, с цел да го довърши. "
Със Здравко Петров продължаваме по ул. " Московска ", където всяка постройка има история. Оттук минава маршрутът му " Софийските домове ", а разходките няколко пъти са били по-специални, тъй като Столичната община предоставила достъп до своите здания, където интериорите на къщите са непокътнати. Такъв е казусът и с дома на фабриканта Киро Стефанов, който през днешния ден е приемната на общината. " Всеки подробност вътре е произведение на изкуството, къщата е дело на арх. Никола Лазаров от 1921 година Има щастливата орис да се стопанисва от Столичната община и е добре възобновена, доста от останалите остарели здания на София са изгубили интериора си ", споделя Здравко Петров.
Илюстрация
Архитектът не е прочут - може би е Адолф Вацлав Колар или Карл Хайнрих, годинатасъщо не е сигурна 1890 или 1909, среща се на бул. " Княз Александър Дондуков " No13. Днесе банка, постройката е специфична поради ъгловата еркерна кула, чийто изострен връх е " отсечен " и завършен като корона от ковано желязо. По фасадата има декоративни детайли и претекстове. Върху релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави. Къщата е издигната за Георги Гергов - роден във Велес, учил земеделие в Хърватия иЧехия. След Освобождението стартира да работи за развиването на българското земеделие, тойе измежду основателите на първите стопанства в България, търгувал е със сортови семена и е билдиректор на застрахователно сдружение " Ню Йорк "
Увеличаване
Архитектът не е прочут - може би е Адолф Вацлав Колар или Карл Хайнрих, годинатасъщо не е сигурна 1890 или 1909, среща се на бул. " Княз Александър Дондуков " No13. Днесе банка, постройката е специфична поради ъгловата еркерна кула, чийто изострен връх е " отсечен " и завършен като корона от ковано желязо. По фасадата има декоративни детайли и претекстове. Върху релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави. Къщата е издигната за Георги Гергов - роден във Велес, учил земеделие в Хърватия иЧехия. След Освобождението стартира да работи за развиването на българското земеделие, тойе измежду основателите на първите стопанства в България, търгувал е със сортови семена и е билдиректор на застрахователно сдружение " Ню Йорк "
Автор: Здравко Петров Смаляване
И в случай че за постройките на ул. " Московска " има доста сведения, други не са толкоз добре документирани - " за доста от най-красивите здания на София няма безапелационна информация по кое време тъкмо са издигнати и кой е архитектът им ". Пример е " Къщата с коронката " на ул. " Будапеща " и бул. " Дондуков " – красива еркерна кула от ковано желязо. За нея Здравко Петров оставя въпросителна в книгата, която написа, тъй като не се знае дали архитектът е Адолф Вацлав Колек, Вацлав Хайнек или Пeнчо Койчев. Самият той постоянно посещава Държавния списък (който се обитава в постройка, издигната от застрахователно сдружение " Дженерали " през 30-те години на XX век ) и Института за недвижимото културно завещание, където чете досиетата на постройките. Но писането на историческите направления е сложна работа. " София е град с доста столетия, едно е да се споделя за базиликата " Св. София ", друго е за сецесионовите къщи, напълно друго е за Ларгото и сталинската архитектура ", споделя Здравко Петров, който включва и историята на към този момент несъществуващите здания като турската часовникова кула, мавзолея и други. За тази цел урбанистът се обръща към друга литература и източници, всички те са добросъвестно изредени на страницата historicalroutes.bg. Сред тях е и книгата на Мариана Мелнишка и Александър Геров " Къщите приказват " с историите на знакови къщи и техните жители, които, преди да прераснат в книга, излизаха в авторска графа в " Капитал Light ". Освен исторически книги, чертежи и документи Здравко Петров са базира и на мемоарни книги за остаряла София.
За маршрута " Женски пазар " информация се намира извънредно мъчно. " Направихме го по покана на управлението на Женския пазар и самият аз бях песимистичен, само че сега, в който започнах да сътворявам маршрута, открих извънредно забавни неща ", споделя Здравко Петров. Той се рови, с цел да измъкне безусловно изречение отсам и там в обособени документи в Държавния списък, тъй като информация за този архитектурен резерват на остаряла София съвсем няма. Така попада и на историята на проектант Наум Торбов, който е проектирал Халите и други емблематични красиви здания, само че остава необятно незнаен.
Здравко Петров възнамерява нови софийски направления, както и сходни исторически разходки из родния си град Варна. В началото на август ще излезе книгата му " Исторически направления. София " от издателство " Сиела ". Обещава тя да изобилства от фотоси - модерни и исторически, архивни картички и забавни истории към тях.
Точните дати за осъществяване на историческите направления (по няколко пъти в месеца, от пролетта до есента) се афишират на уеб страницата historicalroutes.bg или фейсбук страницата Historical Routes Sofia. Цената за маршрут е 15 лева (10 лева за ученици), а комбинираната цена за софийски домове + " дворци " е 25 лева (15 лева за ученици).
Намира се на ул. " Московска " 19, дело е на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и НиколаЮруков. На купола на постройката на остарялата Софийска банка има скулптура на Меркурий – покровител и страж на банката, изобразена е и Горгона Медуза върху прозорците, има орли над главниявход – внушава се, че банката епазена отвред. Пострадалае по време на бомбардировките,но е възобновена и към този момент повечеот 100 години извършва истинската функционалност – все ощее банка
Увеличаване
Намира се на ул. " Московска " 19, дело е на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и НиколаЮруков. На купола на постройката на остарялата Софийска банка има скулптура на Меркурий – покровител и страж на банката, изобразена е и Горгона Медуза върху прозорците, има орли над главниявход – внушава се, че банката епазена отвред. Пострадалае по време на бомбардировките,но е възобновена и към този момент повечеот 100 години извършва истинската функционалност – все ощее банка
Автор: Здравко Петров Смаляване
" Имам другар от Милано, който като пристигна в София, желае все на Ларгото да го повеждам, забавно му е, тъй като под него е римската археология, в близост е сталинската архитектура, а в близост е модернистичната постройка на Народната банка от 30-те години на XX в. дружно със непокътнатата постройка на джамията от XV в. В момента там е Археологическият музей ", разказва пейзажа урбанистът Здравко Петров. Според него това, което прави най-силно усещане в София, е концентрацията на толкоз доста исторически пластове на относително малко пространство. Именно това е главната концепция, когато дружно с Явор Киряков основават " Исторически направления в София " – да проследят другите интервали от развиването на града и да ги показват не поотделно, а в единството на тяхното битие и влияние. Историческите разходки, които води Здравко Петров, са единствено и само на български език, надлежно не са предопределени за задгранични туристи. Тяхната задача е да привлекат вниманието на жителите на София към хубостта на архитектурата в града. " Най-големият късмет за културното завещание на България е, в случай че обществото ни стартира да припознава старите здания като полезност. Ако за болшинството от българите те в действителност са културна полезност, в случай че " културна полезност " не е просто формулировка от законодателството, тогава няма да я има публичната среда, която разрешава старите здания да не се поддържат и да бъдат разрушавани ", споделя Здравко Петров.
Приносът на тяхното начинание е, че описват за остарялата архитектурата на колкото се може повече хора, които на собствен ред описват на свои другари и забелязвайки я, всички стартират да дават по нещо от себе си за опазването на скъпите здания. " Ние, българите, пътуваме из цяла Европа, познаваме доста други градове, само че не познаваме личната си столица " , счита урбанистът.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Здравко Петров, урбанист и лидер на историческите разходки
Увеличаване
Здравко Петров, урбанист и лидер на историческите разходки
Смаляване
Историческите разходки съществуват към този момент от две години, създадени като четири регулярни маршрута. " Софийските " дворци ", " Софийските домове ", " Женски пазар ", а вечерният исторически маршрут съставлява композиция сред " домовете " и " дворците " и се организира през седмицата след работно време.
Обиколката продължава малко над два часа, включват се (задължително с авансово записване) приблизително 15 души. Организаторите пресмятат, че през историческите направления досега са минали повече от 700 души. Идвали са хора на възраст от една до деветдесет години, с всевъзможни специалности. Някои от тях споделят персоналните си истории, свързани със София, и по този начин се получават същински беседи. " Общото сред всички тях, е че идват на маршрутите, с цел да научат освен това за града, в който живеят. Всички те почитат историята и не влизат в разногласия кой исторически интервал е добър или неприятен. Историята би трябвало да се споделя такава, каквото е, а не да се употребява за агитация. А най-лошият метод към една история е тя да не се споделя ", уверен е Здравко Петров.
Стоим на площад " Княз Александър I ", където има няколко образеца за разрушени архитектурни знаци на предходни столетия – мавзолеят на Георги Димитров и Челеби джамия, както и цялата ул. " Търговска ", която се е намирала на мястото на Ларгото. Западното крило на царския замък не е част от остарелия османски конак, а е добавено по време на първата реорганизация по план на австриеца Виктор Румпелмайер на мястото на остарялата Челеби джамия. В него имало огромна бална зала, където при започване на 1883 година се провел обилен бал, зашеметил доста от българските посетители – те се събували преди да влязат в залата, блъскали се в стъклените витрини и прочие
" Ако бяхме тук през 1910 година, щяхме да забележим на мястото на партийния дом началото на улица " Търговска " – там са паднали бомби по време на Втората международна война ", споделя Здравко Петров. Това е интервалът, в който са изумени над 12 000 здания в София, паважната настилка е разрушена, прекратени са системи за водоснабдяване. " Вместо да бъдат възобновени, било издигнато Ларгото – градоустройственият знак на новата комунистическа власт ". На един от туровете участва деветдесетгодишен господин, който си спомня по какъв начин в неговото детство в посока ул. " Търговска " е имало откъс " Св. Никола " с триъгълен квартал вътре, в който постоянно се провеждал вехтошарски базар. В началото на същата улица и наоколо до двореца (конак) се е издигала остаряла часовникова кула. На нейно място сега се намира постройка от 1933 година – добър пример на модернизма и една от ранните жилищни кооперация в столицата.
Илюстрация
Това е една от първите жилищни кооперации, среща се на ъгъла на " Московска " и " Раковска ", издигната е през 20-те години на XX век, на седем етажа, с четири асансьора " Шиндлер ". Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и създател на плана за Националната опера
Увеличаване
Това е една от първите жилищни кооперации, среща се на ъгъла на " Московска " и " Раковска ", издигната е през 20-те години на XX век, на седем етажа, с четири асансьора " Шиндлер ". Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и създател на плана за Националната опера
Автор: Здравко Петров Смаляване
Българска народна банка е друга скъпа страда от 30-те години на ХХ век, издигната е от двама отлични представители на модернизма - Иван Васильов и Димитър Цолов. Нейното хармонично общуване със прилежащия археологически музей е образец за това по какъв начин радикално разнообразни столетия могат да битуват отлично дружно. Архитектите основават равномерен преход в ъгъла на постройката, граничеща с Археологическия музей (помещава се в най-старата джамия в София от XV век). Преливането е съвършено изпълнено - високата част на банката се свързва с по-ниска част, която е с по-старовремска архитектура, има колона, балконче и скулптура на св. Никола, даже цветът се приближава до цвета на музея – " фините елементи омекотяват връзката сред архитектурата на модернизма и постройката от XV в. ".
С този образец Здравко Петров акцентира какъв брой значими са архитектите и по какъв начин постоянно остават в сянка – " като гледаме фасадите, не подозираме какво им е коствало, с цел да ги проектират, построят, постоянно това е бил непреодолим развой и по подигравка на ориста не са дочаквали завършването им ". Съдбата на дамите архитекти в България също не е била лесна, изключително при започване на ХХ век, когато са опитвали да се потвърдят и да получат късмет да работят. Добър образец е архитектката Виктория Ангелова-Винарова, която печели състезанието за Столичната библиотека, тогавашното Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството. Въпреки сполучливо издигнатата постройка при идващия конкурс, който печели, вложителят не й разпорежда задачата, тъй като счита, че е рисково жена да управлява градежа на Дома на правниците. Така задачата е предоставена на арх. Й. Йорданов и арх. С. Овчаров.
Понякога архитектите са вярвали толкоз доста в своя план, че теглели заем и залагали живота си единствено и единствено да го осъществят. Такъв е казусът с кооперация " Палата Св. София " на ъгъла на ул. " Московска " и ул. " Раковски ", която се строи през 20-те години, на седем етажа е, с четири асансьора " Шиндлер ". " Дело е на архитекта Лазар Парашкеванов, който е и създател на плана за Националната опера. След Чирпанското земетресение строителството се оскъпява и кооператорите на " Палата Св. София " отказали да влагат повече пари в градежа, само че той толкоз мощно вярвал в плана си, че изтеглил заем, с цел да го довърши. "
Със Здравко Петров продължаваме по ул. " Московска ", където всяка постройка има история. Оттук минава маршрутът му " Софийските домове ", а разходките няколко пъти са били по-специални, тъй като Столичната община предоставила достъп до своите здания, където интериорите на къщите са непокътнати. Такъв е казусът и с дома на фабриканта Киро Стефанов, който през днешния ден е приемната на общината. " Всеки подробност вътре е произведение на изкуството, къщата е дело на арх. Никола Лазаров от 1921 година Има щастливата орис да се стопанисва от Столичната община и е добре възобновена, доста от останалите остарели здания на София са изгубили интериора си ", споделя Здравко Петров.
Илюстрация
Архитектът не е прочут - може би е Адолф Вацлав Колар или Карл Хайнрих, годинатасъщо не е сигурна 1890 или 1909, среща се на бул. " Княз Александър Дондуков " No13. Днесе банка, постройката е специфична поради ъгловата еркерна кула, чийто изострен връх е " отсечен " и завършен като корона от ковано желязо. По фасадата има декоративни детайли и претекстове. Върху релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави. Къщата е издигната за Георги Гергов - роден във Велес, учил земеделие в Хърватия иЧехия. След Освобождението стартира да работи за развиването на българското земеделие, тойе измежду основателите на първите стопанства в България, търгувал е със сортови семена и е билдиректор на застрахователно сдружение " Ню Йорк "
Увеличаване
Архитектът не е прочут - може би е Адолф Вацлав Колар или Карл Хайнрих, годинатасъщо не е сигурна 1890 или 1909, среща се на бул. " Княз Александър Дондуков " No13. Днесе банка, постройката е специфична поради ъгловата еркерна кула, чийто изострен връх е " отсечен " и завършен като корона от ковано желязо. По фасадата има декоративни детайли и претекстове. Върху релефните стени се редуват изпъкнали пиластри с коринтски капители и лъвски глави. Къщата е издигната за Георги Гергов - роден във Велес, учил земеделие в Хърватия иЧехия. След Освобождението стартира да работи за развиването на българското земеделие, тойе измежду основателите на първите стопанства в България, търгувал е със сортови семена и е билдиректор на застрахователно сдружение " Ню Йорк "
Автор: Здравко Петров Смаляване
И в случай че за постройките на ул. " Московска " има доста сведения, други не са толкоз добре документирани - " за доста от най-красивите здания на София няма безапелационна информация по кое време тъкмо са издигнати и кой е архитектът им ". Пример е " Къщата с коронката " на ул. " Будапеща " и бул. " Дондуков " – красива еркерна кула от ковано желязо. За нея Здравко Петров оставя въпросителна в книгата, която написа, тъй като не се знае дали архитектът е Адолф Вацлав Колек, Вацлав Хайнек или Пeнчо Койчев. Самият той постоянно посещава Държавния списък (който се обитава в постройка, издигната от застрахователно сдружение " Дженерали " през 30-те години на XX век ) и Института за недвижимото културно завещание, където чете досиетата на постройките. Но писането на историческите направления е сложна работа. " София е град с доста столетия, едно е да се споделя за базиликата " Св. София ", друго е за сецесионовите къщи, напълно друго е за Ларгото и сталинската архитектура ", споделя Здравко Петров, който включва и историята на към този момент несъществуващите здания като турската часовникова кула, мавзолея и други. За тази цел урбанистът се обръща към друга литература и източници, всички те са добросъвестно изредени на страницата historicalroutes.bg. Сред тях е и книгата на Мариана Мелнишка и Александър Геров " Къщите приказват " с историите на знакови къщи и техните жители, които, преди да прераснат в книга, излизаха в авторска графа в " Капитал Light ". Освен исторически книги, чертежи и документи Здравко Петров са базира и на мемоарни книги за остаряла София.
За маршрута " Женски пазар " информация се намира извънредно мъчно. " Направихме го по покана на управлението на Женския пазар и самият аз бях песимистичен, само че сега, в който започнах да сътворявам маршрута, открих извънредно забавни неща ", споделя Здравко Петров. Той се рови, с цел да измъкне безусловно изречение отсам и там в обособени документи в Държавния списък, тъй като информация за този архитектурен резерват на остаряла София съвсем няма. Така попада и на историята на проектант Наум Торбов, който е проектирал Халите и други емблематични красиви здания, само че остава необятно незнаен.
Здравко Петров възнамерява нови софийски направления, както и сходни исторически разходки из родния си град Варна. В началото на август ще излезе книгата му " Исторически направления. София " от издателство " Сиела ". Обещава тя да изобилства от фотоси - модерни и исторически, архивни картички и забавни истории към тях.
Точните дати за осъществяване на историческите направления (по няколко пъти в месеца, от пролетта до есента) се афишират на уеб страницата historicalroutes.bg или фейсбук страницата Historical Routes Sofia. Цената за маршрут е 15 лева (10 лева за ученици), а комбинираната цена за софийски домове + " дворци " е 25 лева (15 лева за ученици).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ