Кой се страхува от хардкор сцената и скейтърите?
Ценностите на субкултурата на хардкора и скейтърите се трансформират в мейнстрийм Наблюдаваме нова вълна на интерес от младежи към скейтборда и хардкор сцената Новият документален филм " Свобода на ръба " споделя за двете субкултури
" За пръв път научих за веган вълната, за дейна позиция против расизма, както и за смяната на климата и опазването на околната среда от хардкор американски групи като Shelter и Earth Crisis още в края на 90-те ", споделя Борал Шен, който свири в българската група Recoil и се занимава с цифров маркетинг. Активизмът и визионерските посланията не са непознати на хардкор и пънк-рок сцената като цяло: от по този начин нареченото стрейтедж (straight edge) течение, което е за възпиране от алкохол и опиати до текстовете на песни срещу расизма и хомофобията.
Новият документален филм " Свобода на ръба " наблюдава по какъв начин доста от концепциите в субкултурата на пънк-рок, хардкор и скейтбординг от екзотични или маргинални са се трансформирали част от мейнстрийм трендовете и даже от актуалния ни метод на живот. Днес те звучат като полезностите на милениълите и младежите - даже като обществено виновните политики на цели корпорации. Групата, в която свири Борал Шен - Recoil, e определена от режисьора Никул Георгиев, с цел да показа средата и културата, приемствеността и надигащата се нова вълна от млади почитатели, наред с Last Hope, Expectations, C4, Muddy, Vendetta и други Зад работата по кино лентата стои изобретателният екип " Лампа Колектив ", а без присъединяване на скейтъри като Христо Христов (El Freegano), Венелин Иванов и единадесетгодишния Камен Калчев мъчно би могло да се разбере симбиозата и срещата на двете култури.
Реклама
Музикално и идеологически скейтърите и хардкор почитателите са съюзяват още през 80-те, с появяването на групи като Sucidal Tendencies, а чисто географски в София, ръбчетата по които се кара скейт пред паметника в Княжеската градина, е мястото, на което постоянно се събират и хората от хардкор ъндърграунда. Оттам идва и името на кино лентата - " кръстих го по този начин, тъй като приказваме за свободата от всевъзможни зависимости и предубеждения, a и в интервала, в който се събирахме на " Ръба " в парка, бяхме сякаш по-свободни ", споделя Никул Георгиев.
Именно тук се срещаме, седнали на ръба, Борал, Никул (и двамата на 38 години) и скейтърът програмист Любомир Денчев (34 г.) се съгласяват да ме позволен малко повече до скрития живот на тяхната субкултура, само че не напълно - " адреса на тайния бар не го споделяме ", въпреки всичко множеството места събития като Grindhouse или концертите в клуб Mixtape 5 са известни.
Те акцентират, че с изключение на музиката има една съществена и значима концепция, която ги сплотява " при нас скейтърите също като в хардкор и пънк-роксцената всички са поканени и признати: няма никакво значение каква раса,пол и или занятие имат, стига да обичат да карат скейт ", споделя Любо. Смее се, че даже плоскоземците са добре пристигнали. Ралица Чимширова е на 33 години и е скейтбордистка повече от половината си живот, а през последните години е и основен помощник по химия. Според нея идеалът за независимост и рискът са неразривно свързани с D.I.Y. (направи си сам), пънк рок, хардкор, хип хоп, графити и доста други рискови и улични спортове и култури. " Това значи, че карането на скейт е обществено демократично начинание, което разрешава на хората свободно да вземат участие в построяването на неповторими стилове, практики и идентичности ", акцентира Ралица. Никул добавя, че за пънк и хардкор обществото, формирано от толкоз разнородни и забавни хора от разнообразни сфери на живота, свободата да бъдеш това, което си избрал, е основно. " Другото основно е да уважаваш свободата на другия ", акцентира режисьорът.
Най-сплотената общественост в България
Ако последните изследвания за качеството на живот и за щастието са правилни, а точно, че хората са най-щастливи, когато се усещат признати в общественост, то хората от субкултурата на хардкора и скейта, би трябвало да са щастливците на ъндърграунда. Те освен усещат, че принадлежат към една общественост, само че дори се дефинират като " най-сплотената " такава.
Реклама
" Попаднах в хардкор сцената, тъй като тя беше единствената просвета в България, която беше в действителност сплотена ", споделя Георги Хранов от групата Muddy във кино лентата. Александър Бояджиев-Чиката, от една от най-концертиращите български групи по целия свят, Last Hope, е безапелационен - " за мен общността, която намира избавление и духовна отбрана от заобикалящия свят, е била постоянно най-важният аспект на тази сцена ".
Още през цялото време в текстовете на Last Hope, които към този момент свирят над 25 години, са заложени посланията за взаимопомощ и взаимност, в прорез със мощния индивидуализъм, от който е белязан българският преход. Най-интересното е, че когато хардкор сцената и скейтбордингът си подават ръка, разбираме, че да помагаш на останалите, не значи да си подвластен от тях.
" Преобладаващите полезности в тази субкултура са творчеството,смелостта, поемането на риск и независимостта " , споделя Ралица. Същевременно неналичието на конкуренция също е израз на сплотена общественост, младата химичка скейтърка e удовлетворена, че няма потребност да се съревновава непременно - " конкуренцията даже е индикация, че не си достоверен скейтър ". Според нея скейтърите ценят устрема си да дадат най-хубавото от себе си, а не да се съпоставят непосредствено с другите, вярвайки, че тази поощряваща среда предизвиква повече наслаждение.
Скейтбордистката Ралица Чимширова Фотограф: Велико Балабанов Straight edgeсрещу зависимостите
Идеята за кино лентата " Свобода на ръба " изкристилизира няколко години, само че моментът назрява, когато по време на пандемията Никул се усеща, че седенето у дома го подхлъзва да пие повече. И осъзнава, че би трябвало да спре в точния момент, да стартира терапия и да се върне и към корените и приятелите си от хардкор сцената и най-много към стрейтеджърите, които знаят по какъв начин да се забавляват и въодушевяват без алкохол. " Бях минал от другата страна на ръба ".
" За пръв път научих за веган вълната, за дейна позиция против расизма, както и за смяната на климата и опазването на околната среда от хардкор американски групи като Shelter и Earth Crisis още в края на 90-те ", споделя Борал Шен, който свири в българската група Recoil и се занимава с цифров маркетинг. Активизмът и визионерските посланията не са непознати на хардкор и пънк-рок сцената като цяло: от по този начин нареченото стрейтедж (straight edge) течение, което е за възпиране от алкохол и опиати до текстовете на песни срещу расизма и хомофобията.
Новият документален филм " Свобода на ръба " наблюдава по какъв начин доста от концепциите в субкултурата на пънк-рок, хардкор и скейтбординг от екзотични или маргинални са се трансформирали част от мейнстрийм трендовете и даже от актуалния ни метод на живот. Днес те звучат като полезностите на милениълите и младежите - даже като обществено виновните политики на цели корпорации. Групата, в която свири Борал Шен - Recoil, e определена от режисьора Никул Георгиев, с цел да показа средата и културата, приемствеността и надигащата се нова вълна от млади почитатели, наред с Last Hope, Expectations, C4, Muddy, Vendetta и други Зад работата по кино лентата стои изобретателният екип " Лампа Колектив ", а без присъединяване на скейтъри като Христо Христов (El Freegano), Венелин Иванов и единадесетгодишния Камен Калчев мъчно би могло да се разбере симбиозата и срещата на двете култури.
Реклама
Музикално и идеологически скейтърите и хардкор почитателите са съюзяват още през 80-те, с появяването на групи като Sucidal Tendencies, а чисто географски в София, ръбчетата по които се кара скейт пред паметника в Княжеската градина, е мястото, на което постоянно се събират и хората от хардкор ъндърграунда. Оттам идва и името на кино лентата - " кръстих го по този начин, тъй като приказваме за свободата от всевъзможни зависимости и предубеждения, a и в интервала, в който се събирахме на " Ръба " в парка, бяхме сякаш по-свободни ", споделя Никул Георгиев.
Именно тук се срещаме, седнали на ръба, Борал, Никул (и двамата на 38 години) и скейтърът програмист Любомир Денчев (34 г.) се съгласяват да ме позволен малко повече до скрития живот на тяхната субкултура, само че не напълно - " адреса на тайния бар не го споделяме ", въпреки всичко множеството места събития като Grindhouse или концертите в клуб Mixtape 5 са известни.
Те акцентират, че с изключение на музиката има една съществена и значима концепция, която ги сплотява " при нас скейтърите също като в хардкор и пънк-роксцената всички са поканени и признати: няма никакво значение каква раса,пол и или занятие имат, стига да обичат да карат скейт ", споделя Любо. Смее се, че даже плоскоземците са добре пристигнали. Ралица Чимширова е на 33 години и е скейтбордистка повече от половината си живот, а през последните години е и основен помощник по химия. Според нея идеалът за независимост и рискът са неразривно свързани с D.I.Y. (направи си сам), пънк рок, хардкор, хип хоп, графити и доста други рискови и улични спортове и култури. " Това значи, че карането на скейт е обществено демократично начинание, което разрешава на хората свободно да вземат участие в построяването на неповторими стилове, практики и идентичности ", акцентира Ралица. Никул добавя, че за пънк и хардкор обществото, формирано от толкоз разнородни и забавни хора от разнообразни сфери на живота, свободата да бъдеш това, което си избрал, е основно. " Другото основно е да уважаваш свободата на другия ", акцентира режисьорът.
Най-сплотената общественост в България
Ако последните изследвания за качеството на живот и за щастието са правилни, а точно, че хората са най-щастливи, когато се усещат признати в общественост, то хората от субкултурата на хардкора и скейта, би трябвало да са щастливците на ъндърграунда. Те освен усещат, че принадлежат към една общественост, само че дори се дефинират като " най-сплотената " такава.
Реклама
" Попаднах в хардкор сцената, тъй като тя беше единствената просвета в България, която беше в действителност сплотена ", споделя Георги Хранов от групата Muddy във кино лентата. Александър Бояджиев-Чиката, от една от най-концертиращите български групи по целия свят, Last Hope, е безапелационен - " за мен общността, която намира избавление и духовна отбрана от заобикалящия свят, е била постоянно най-важният аспект на тази сцена ".
Още през цялото време в текстовете на Last Hope, които към този момент свирят над 25 години, са заложени посланията за взаимопомощ и взаимност, в прорез със мощния индивидуализъм, от който е белязан българският преход. Най-интересното е, че когато хардкор сцената и скейтбордингът си подават ръка, разбираме, че да помагаш на останалите, не значи да си подвластен от тях.
" Преобладаващите полезности в тази субкултура са творчеството,смелостта, поемането на риск и независимостта " , споделя Ралица. Същевременно неналичието на конкуренция също е израз на сплотена общественост, младата химичка скейтърка e удовлетворена, че няма потребност да се съревновава непременно - " конкуренцията даже е индикация, че не си достоверен скейтър ". Според нея скейтърите ценят устрема си да дадат най-хубавото от себе си, а не да се съпоставят непосредствено с другите, вярвайки, че тази поощряваща среда предизвиква повече наслаждение.
Скейтбордистката Ралица Чимширова Фотограф: Велико Балабанов Straight edgeсрещу зависимостите
Идеята за кино лентата " Свобода на ръба " изкристилизира няколко години, само че моментът назрява, когато по време на пандемията Никул се усеща, че седенето у дома го подхлъзва да пие повече. И осъзнава, че би трябвало да спре в точния момент, да стартира терапия и да се върне и към корените и приятелите си от хардкор сцената и най-много към стрейтеджърите, които знаят по какъв начин да се забавляват и въодушевяват без алкохол. " Бях минал от другата страна на ръба ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ