Протестите в Иран отекват и в България
" Далеч сме от нашата татковина и няма какво да създадем, събираме се единствено с цел да знаят дамите там, че не са сами ", " Правят всичко допустимо да не излиза информация отвън страната, нямаме никаква връзка с роднините си, не може да контактуваме ", " Искаме завършек на ислямския режим, който няма морал, убива дами, деца, младежи ", " Искаме независимост в Иран! ".
Това е част от споделеното по време на първия митинг в поддръжка на Иран у нас. Демонстрацията в София се организира на 30 септември до пилоните на НДК. " Жена, живот, независимост ", скандират няколко пъти иранци и кюрди, които живеят у нас - възклик, чийто корени са в женското кюрдско освободително придвижване, почнало през 2006. Възгласите им от време на време се губят поради шума от предизборния концерт на " Продължаваме смяна " по същото време, също до НДК. Единственият миг, когато двете събития влизат в синергия, е, когато всички скандират " Заедно ".
Протестната вълна в Иран избухна след гибелта на 22-годишната Махса Амини (с кюрдистанско име Жина, от " жин " - живот - смисъла на името ѝ също въодушевява мотото). Тя умря на 16 септември, откакто " моралната полиция " в Техеран я арестува за погрешно носене на хиджаб (той би трябвало да покрива изцяло косата). Събитието провокира невиждан по мащаб публичен яд и митинги, които не престават и до през днешния ден са лишили живота на близо двеста души.
Протестни дейности в Иран е имало и преди: талази на публично неодобрение след Ислямската гражданска война от 1979 година се надигат през 1999, 2009, 2017, 2019 и 2020, постоянно последвани от кърваво потушаване. Но този път смесването на няколко казуса в едно - религиозните репресии, концентрирането на власт при аятолаха и полицейската грубост, отнетите права на дамите и постоянно проблематичният статут на кюрдистанците - докара и до засилено интернационално внимание. Публичното ампутиране на косата и отхвърлянето на хиджаба се трансфораха в символни дейности на придвижването.
На 30 септември в София беше проведен първият митинг у нас в поддръжка на протестните придвижвания в Иран след гибелта на Махса Амини Автор: Светослав Тодоров Реклама Движението в поддръжка на Махса Амини сплотява иранците и у нас
" Протестите не престават към този момент над 20 дни. Такова нещо не се е случвало в Иран ", споделя един от уредниците на събитието у нас Мехди Мосадегпур. Демонстрацията под надпис " Свобода за всички, Иран не е самичък " пред НДК беше проведена от него, брачната половинка му, също иранка, още няколко съидейници, и събра над 100 души.
Мехди звучи окуражен: " Въпреки че властта убива, хората не се предават, в символ на митинг някои не вървят на работа. " Според него събитията в този момент носят действителен късмет за смяна в родната му страна в близко бъдеще.
" Трудно е да се приказва за огромна или сплотена иранска общественост в София, по-скоро около митингите започнахме да си приказваме повече ", споделя Мехди, роден в Корадж (четвъртия по величина град в Иран) преди 40 години. Живее на разнообразни места из Иран, преди да се откри в България преди 18 години, у нас развива няколко фамилни бизнеса. Информира се за обстановката в родната си страна най-вече онлайн, от уеб сайтове като, които имат стрийминг към вести и от мястото на събитието.
На митинга у нас се развяха и кюрдски флагове, само че съгласно него казусът за независимостта на кюрдите (най-голямата етническа група в света без страна, с население от близо 10 милиона единствено в Иран) е друга тематика от инициирането на демократични процеси в страната. " За да има същинска смяна, първо всички би трябвало да застанем зад иранския байрак. " Мехди и приятелите му обмислят нов митинг у нас по-късно през есента.
Реклама
Същевременно съгласно реакции в обществените мрежи и профилираните в района медии (Novara Media, The Jerusalem Post, Memri) кюрдите виждат форма на асимилация в това, че се популяризира персийското име (Махса, изписано и на документите ѝ за самоличност) вместо кюрдското (Жина, с което е наричана от фамилията си). В Иран единствените приети публични имена са персийскоезичните.
Ирански и кюрдски флагове се развяха по време на демонстрацията в София Какво може и какво не може да направи протестното придвижване
Людмила Янева, която е от водещите иранисти у нас, е скептична, че смяна в Иран е допустима, най-малко не в размерите, в които хората в Европа или като цяло на Запад си я показват. " Последното, което ще падне в Иран, е хиджабът. Ако той падне, пада цялата ислямска конструкция. "
Тя си спомня Иран отпреди Ислямската гражданска война, защото приключва Техеранския университет в средата на 70-те години, където стартира да учи около работата на татко ѝ, търговски представител. " Беше Париж на Азия. Това е народ, който не стопира да пее и да танцува. Това прави затварянето му в тези правила още по-болезнено и ускорява две действителности на живота в Иран - по-свободният живот у дома и лимитираният живот на открито. "
Янева е преподавала дълги години иранистика в Софийския университет, създател е на учебници по персийски език, превежда у нас ирански създатели още от 80-те години, постоянно е представяла ирански филми у нас (на фона на цензурата в страната иранската " нова вълна " е стабилно събитие в киното през последните 10 години). За нея литературата и киното остават действителен и достоверен извод на живота там. Тя вижда и един абсурд - в по-свободните времена постоянно киното разказва дамите като наивни и " развалени " от огромния град, а макар многото рестрикции сега има извънредно потомство дами режисьори . През 2018 година тя написва книгата " Иран. Жените, които не мълчат ".
Това е част от споделеното по време на първия митинг в поддръжка на Иран у нас. Демонстрацията в София се организира на 30 септември до пилоните на НДК. " Жена, живот, независимост ", скандират няколко пъти иранци и кюрди, които живеят у нас - възклик, чийто корени са в женското кюрдско освободително придвижване, почнало през 2006. Възгласите им от време на време се губят поради шума от предизборния концерт на " Продължаваме смяна " по същото време, също до НДК. Единственият миг, когато двете събития влизат в синергия, е, когато всички скандират " Заедно ".
Протестната вълна в Иран избухна след гибелта на 22-годишната Махса Амини (с кюрдистанско име Жина, от " жин " - живот - смисъла на името ѝ също въодушевява мотото). Тя умря на 16 септември, откакто " моралната полиция " в Техеран я арестува за погрешно носене на хиджаб (той би трябвало да покрива изцяло косата). Събитието провокира невиждан по мащаб публичен яд и митинги, които не престават и до през днешния ден са лишили живота на близо двеста души.
Протестни дейности в Иран е имало и преди: талази на публично неодобрение след Ислямската гражданска война от 1979 година се надигат през 1999, 2009, 2017, 2019 и 2020, постоянно последвани от кърваво потушаване. Но този път смесването на няколко казуса в едно - религиозните репресии, концентрирането на власт при аятолаха и полицейската грубост, отнетите права на дамите и постоянно проблематичният статут на кюрдистанците - докара и до засилено интернационално внимание. Публичното ампутиране на косата и отхвърлянето на хиджаба се трансфораха в символни дейности на придвижването.
На 30 септември в София беше проведен първият митинг у нас в поддръжка на протестните придвижвания в Иран след гибелта на Махса Амини Автор: Светослав Тодоров Реклама Движението в поддръжка на Махса Амини сплотява иранците и у нас
" Протестите не престават към този момент над 20 дни. Такова нещо не се е случвало в Иран ", споделя един от уредниците на събитието у нас Мехди Мосадегпур. Демонстрацията под надпис " Свобода за всички, Иран не е самичък " пред НДК беше проведена от него, брачната половинка му, също иранка, още няколко съидейници, и събра над 100 души.
Мехди звучи окуражен: " Въпреки че властта убива, хората не се предават, в символ на митинг някои не вървят на работа. " Според него събитията в този момент носят действителен късмет за смяна в родната му страна в близко бъдеще.
" Трудно е да се приказва за огромна или сплотена иранска общественост в София, по-скоро около митингите започнахме да си приказваме повече ", споделя Мехди, роден в Корадж (четвъртия по величина град в Иран) преди 40 години. Живее на разнообразни места из Иран, преди да се откри в България преди 18 години, у нас развива няколко фамилни бизнеса. Информира се за обстановката в родната си страна най-вече онлайн, от уеб сайтове като, които имат стрийминг към вести и от мястото на събитието.
На митинга у нас се развяха и кюрдски флагове, само че съгласно него казусът за независимостта на кюрдите (най-голямата етническа група в света без страна, с население от близо 10 милиона единствено в Иран) е друга тематика от инициирането на демократични процеси в страната. " За да има същинска смяна, първо всички би трябвало да застанем зад иранския байрак. " Мехди и приятелите му обмислят нов митинг у нас по-късно през есента.
Реклама
Същевременно съгласно реакции в обществените мрежи и профилираните в района медии (Novara Media, The Jerusalem Post, Memri) кюрдите виждат форма на асимилация в това, че се популяризира персийското име (Махса, изписано и на документите ѝ за самоличност) вместо кюрдското (Жина, с което е наричана от фамилията си). В Иран единствените приети публични имена са персийскоезичните.
Ирански и кюрдски флагове се развяха по време на демонстрацията в София Какво може и какво не може да направи протестното придвижване
Людмила Янева, която е от водещите иранисти у нас, е скептична, че смяна в Иран е допустима, най-малко не в размерите, в които хората в Европа или като цяло на Запад си я показват. " Последното, което ще падне в Иран, е хиджабът. Ако той падне, пада цялата ислямска конструкция. "
Тя си спомня Иран отпреди Ислямската гражданска война, защото приключва Техеранския университет в средата на 70-те години, където стартира да учи около работата на татко ѝ, търговски представител. " Беше Париж на Азия. Това е народ, който не стопира да пее и да танцува. Това прави затварянето му в тези правила още по-болезнено и ускорява две действителности на живота в Иран - по-свободният живот у дома и лимитираният живот на открито. "
Янева е преподавала дълги години иранистика в Софийския университет, създател е на учебници по персийски език, превежда у нас ирански създатели още от 80-те години, постоянно е представяла ирански филми у нас (на фона на цензурата в страната иранската " нова вълна " е стабилно събитие в киното през последните 10 години). За нея литературата и киното остават действителен и достоверен извод на живота там. Тя вижда и един абсурд - в по-свободните времена постоянно киното разказва дамите като наивни и " развалени " от огромния град, а макар многото рестрикции сега има извънредно потомство дами режисьори . През 2018 година тя написва книгата " Иран. Жените, които не мълчат ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ