Просвещението
Иконите на Христофор „ с глава на куче “, дружно с някои други „ спорни “ иконографски тематики, били публично неразрешени със заповедта на Синода през 1722 година като „ в прорез с природата, историята и самата истина “. Но би било наивно да се допусна, че тази фигура се е появила „ по простъпка “…
Това е най-мистериозният от всички светии, а иконите с неговия облик към момента са в прорез с църквата. Те изобразявали Свети Христофор с кучешка глава. Това може да наподобява като осквернение за някои нации. Но гърците, създавайки тези икони, даже не са и помисляли да оскверняват светите усеща. Именно такива хора разказват светият деятел Андрей Първозвани след мисионерското си пътешестване през земите, където в този момент се намира пакистанско-иранската граница.
В църковната литература
има доста препратки към живота на този необикновен светец с глава на куче. Според тях свети Христофор изглеждал толкоз яростен, че римският император Деций Траян, който управлявал през 250-те години, откакто го видял за първи път, паднал от трона си защото го хванало боязън. Джорджи Александру, гръцки публицист, събиращ обстоятелства за живота на светия деятел Андрей Първозвани, за който е написал книгата „ Вдигнал кръста в лед “, намерил доста препратки към циноцефалия, племе, към което можел да принадлежи свети Христофор.
Както твърди писателят, деятел Андрей е посетил североизточната част на Пакистан. Там той срещнал хора с необикновен и даже отблъскващ външен тип. Пътешественикът Марко Поло също споменавал тези племена. Той ги нарекъл циноцефали. Описвайки тези същества, той споделил, че те наподобяват на кучета мастифи. Твърди се, че са постигнали плашещ външен тип, като са отрязали бузите си, и са си наточили зъбите и ушите. За бебетата те издърпвали черепите им по подобен метод, че да придобият удължена форма. И всичко това за заплашване на враговете.
Имало разнообразни версии, по какъв начин Христофор с кучешка глава се е трансформирал в светец. Според една легенда се казвало, че по времето на император Деций Траян той бил войник и бандит с великански растеж, който ужасявал цяла Палестина. Христофор споделил, че ще се съгласи да служи на оня, който е бил по-ужасен и по-мощен от него. Тогава той схванал, че на света няма по-страшен от дявола и решил да му се поклони. Обаче, откакто научил, че дяволът се опасява от Исус и бягал от кръстния знак, той го напуснал и станал ревнив божи чиновник, като се обърнал към християнството.
Според друга версия колосът Христофор се съгласил да придвижи Христос през реката и бил сюрпризиран от неговата суровост и споделил, че носи всичките тежести на света. Какво обаче убедило Христофор, че на света няма по-могъщ от Христос?
Опитвайки се да покръсти популацията
на Ликия, Христофор срещнал гневна опозиция и умира. Църквата го почитала като великомъченик. Вярно е, че през 1722 година Светият синод взема решение повече да не го рисува с кучешка глава…
Няма обаче единодушие за родното място на свети Христофор измежду античните и модерни историци. Средновековният летописец Павел Дякон пишел, че немското племе лангобарди, което е известно с първите кръстоносни походи, е имало другарски връзки с киноцефалното племе. Защо се страхували от кучешки глави? Казвало се, че убивайки, това племе алчно падало до враговете си и започвало да пие кръв от раните им.
Изследователят Адам Бременски изложил и друга легендата, че циноцефалите са били деца на амазонките, чиито татковци са били някои незнайни чудовища, живели на север. За тях има доста митове, някои от които са разказани от поета Низами в стихотворението „ Искандер-Нам “.
В него се споделя, че племената на русите,
воювали с армията на Александър Велики, като пуснали в борба страшилище, което откъснало ръцете и главите на вражеските воиници и даже отрязало хобота на военен слон. Според Низами чудовището не се различавало от елементарния висок човек. От общата маса се отличавало единствено с рога на челото и голяма мощ. Низами нарекъл родното място на чудовищата планините по пътя към безконечния мрак – полярната нощ. Възможно ли е това да е актуалният субполярен Урал.
До 18 век северът на Русия е бил резерват за същества, познати на останалия свят единствено от легендите и митовете. Николай Карамзин загатнал, че те обичали да приказват за мистериозните планини на Москва през 16 век. Освен това измежду жителите на Полярния север московчани споменавали хора с кучешки глави. А пътешественикът Херберщайн, оставил свидетелствата си в съветската пътна книга от 17 век, като пишел, че в горното течение на река Об живеят хора с кучешки глави.
През 20 век река Об се загатва
от френския мъдрец Рене Генон. Освен това очевидците, които виждали песоглавците, ги наричали жители на планинските региони. Но тези райони също се смятат за местообитание на Bigfoot. Вярно е, че когато го разказват, те споделят, че той е по-скоро като маймуна и по-специално бабуин. Междувременно бабуините в Египет са били наричани циноцефални, т.е. песоглавци, заради сходството на главите им с главите на огромните кучета. И по този начин, племето, от което излезнал Свети Христофор, можело да е племето на снежните индивиди?
Но Христофор имал различен образ-близнак в египетският Анубис, богът на гибелта и прераждането на всички живи същества. Анубис също е бил изобразяван с кучешка глава и най-важното в ръцете му, тъкмо като Христофор държал разцъфтял личен състав. Това е била успеха на пролетта над зимата и на живота над гибелта, която се следила всяка година от всички фермери. Зърното, което е било изсъхнало и мъртво, заровено във влажната земя, възкръсвало по същия метод като жезъла на Анубис, или като тоягата на Репрев, Оферо или Христофор. Тези алегории са извънредно тясно свързани с концепцията за Възкресението на Исус.
Остава да разберем какво общо има кучето
с него и в Евразия? Кучето е табу от най-големите религии, като едно от лицата на Нечистия. Отговорът е бил непокътнат от ацтеките. Кучето от тяхната позиция е отличен лидер за идващия свят и до момента в който душата, изхвърчала от тялото, тя трепери, без да знае какво да прави. Тук идва и ролята на кучето, което я води душата тъкмо до пещерата на своите предшественици. Затова индианците постоянно убивали и слагали куче в погребението. Общите корени на културите са изключително забележими тук. Под прикритието на цивилизования Христофор се криело малко по-древен Харон, а по-късно още по-древен Анубис. В християнството денят за почитането на Христофор Песоглавеца е 25 юли или деня „ отвън времето “ съгласно календара на маите. Това се водело денят на прехода от един времеви интервал в различен, началото на Новата година, в действителност е Портата на прехода. В Египет пазителя на тази Преходна врата е бил Анубис.
Главата на Христофор, апропо, се пази в един от храмовете на Франция. В случай, че главата е кучешка, реликвата трябвало да е остаряла, преди промяната от 17-18 век.
Всички църкви добре осъзнавали свещеното значение на кучето. Според мен кучето е знак на възкресението, знак на новия живот, който се разсънва в ръцете на Анубис всяка пролет, и в Църквата на Исус на всяка Цветница. Кучешкият Христофор е настойник на хора с рискови специалности, в това число и на служителите на реда.
