Чудо в Стария град - Свети Георги блесна от царевична шума
Икона на Богородица и Свети Георги от царевична шума събра погледите на първия пленер за работа с този материал на Улицата на занаятите на празниците на Стария град . Тя бе открита с родопски песни и гайди.
На нея тази година ще забележим 50 български майстори, както и седем украинки, които работят главно с цветна вълна.
Акцентът обаче е пленерът до Лапидариума, където няколко наши майсторки демонстрират какво може да се прави от царевична шума.
„ Това е съвсем мъртъв поминък – опитваме да покажем какъв брой доста неща предлага ”, напомни ръководителят на камарата на занаятчиите Тони Симидчиева.
Впечатляваща композиция от царевична шума и керамика сподели Кина Хицова от Севлиево. Тя е приключила учебното заведение в Троян и през цялата година показва занаята си по фестивали.
Кина е една от звездите на тридневния Празник на тиквата, който стартира в Севлиево в средата на октомври.
„ Габровци ни викат Тиквенбург и ние обърнахме тази засегнатост в огромен фестивал. Бяхме в Словакия и се похвалихме, че сме столицата на тиквите. Това не е доста за похвала, предизвести ни екскурзоводът. Защо пък да не се хвалим - горди сме, че сме столица на тиквата ”, смее се Кина Хицова.
Другата звезда на пленера е Маргирата Момчилова от Куртово Конаре. Нейните икони от шума бяха показани на папа Франциск и към този момент са били окачвани в катедралата във Франкуфрт.
„ Пантофите от шума са доста здравословни – обуват се на босо и масажират петите ”, сподели майсторката. Всички дами, които работят този на ниска цена материал се оплакват, че откогато са основани новите кооперации едвам намират материал за занаята си.
„ Налага се да вървим от двор на двор и да се молим. На някои места желаят пари за царевичната шума ”, оплака се Снежана Златарска от Горна Оряховица.
Тя е една от дребното майсторки, които боядисват шума с багра за яйца или вълна. Получава се дълготраен и мек пастелен цвят.
Голямата оригиналност към работата с царевична шума са тиймбилдингите , които доста компании вършат за чиновниците си. Така хората, които прекарват по през целия ден зад бюро разпускат.
За това ново събитие описа Пенко Николова от Габрово. „ На Етъра цяла година вършим тиймбилдинги и работилници за деца. Покрай тях идват и майстори от Румъния и Украйна ”, споделя тя.
Днес в 11 часа на Лапидариума ще стартира безвъзмезден уъркшоп за деца.
На него 7-е майсторки на царевична шума ще покажат какво многообразие от красиви предмети може да се вършат от нея.
Туристите със стиснатите кесии
Десетки чужденци гледаха откриването на Улицата на занаятите. Те вършиха фотоси, възхищаваха се, само че не си купиха и една гризина от ръж с босилек за 1 лев. Пестеливостта на туристите направи мощно усещане на майсторите на национални занаяти.
На откриването на улицата шефът на ОИ „ Старинен Пловдив ” Йордан Илиев акцентира, че най-естественото място за този фестивал са улиците на Стария град.
Една от атракциите за туристите бе богато украсена женска носия направена от занаятчия Стоян Илиев. Тя бе в ямболски и новозагорски жанр и е единствената от този тип у нас. „ В бродирането ми оказа помощ една баба мераклийка ”, призна Стоян.
Преди това 12 носии от този тип отишли за отбор „ Мартеница ” в Будапеща. Той гостува в Пловдив преди година. Майстор Стоян получил поръчка за още дузина женски и мъжки носии. Всичките ще заминат за Унгария.
Плъстена вълна от Украйна
Майсторката от Украйна Валентина Качура пристигна за първи път в Пловдив и към този момент е влюбена в града. Тя сподели забавна сбирка от чанти, шалове и шапки от рисувана плъстена вълна. Тя е от град Бориспол, който е на 30 километра от Киев. В него е интернационалното летище на столицата.
Работата с плъстена вълна в Украйна назовават „ Валяние ”. Думата идва от „ валенки ” – вълнените ботуши, които се поставят през зимата. У нас материалът се обработва по същия метод. „ Всичко е ръчна направа! На ръка вършим и рисунките по чантите ”, изясни Валентина.
На нея тази година ще забележим 50 български майстори, както и седем украинки, които работят главно с цветна вълна.
Акцентът обаче е пленерът до Лапидариума, където няколко наши майсторки демонстрират какво може да се прави от царевична шума.
„ Това е съвсем мъртъв поминък – опитваме да покажем какъв брой доста неща предлага ”, напомни ръководителят на камарата на занаятчиите Тони Симидчиева.
Впечатляваща композиция от царевична шума и керамика сподели Кина Хицова от Севлиево. Тя е приключила учебното заведение в Троян и през цялата година показва занаята си по фестивали.
Кина е една от звездите на тридневния Празник на тиквата, който стартира в Севлиево в средата на октомври.
„ Габровци ни викат Тиквенбург и ние обърнахме тази засегнатост в огромен фестивал. Бяхме в Словакия и се похвалихме, че сме столицата на тиквите. Това не е доста за похвала, предизвести ни екскурзоводът. Защо пък да не се хвалим - горди сме, че сме столица на тиквата ”, смее се Кина Хицова.
Другата звезда на пленера е Маргирата Момчилова от Куртово Конаре. Нейните икони от шума бяха показани на папа Франциск и към този момент са били окачвани в катедралата във Франкуфрт.
„ Пантофите от шума са доста здравословни – обуват се на босо и масажират петите ”, сподели майсторката. Всички дами, които работят този на ниска цена материал се оплакват, че откогато са основани новите кооперации едвам намират материал за занаята си.
„ Налага се да вървим от двор на двор и да се молим. На някои места желаят пари за царевичната шума ”, оплака се Снежана Златарска от Горна Оряховица.
Тя е една от дребното майсторки, които боядисват шума с багра за яйца или вълна. Получава се дълготраен и мек пастелен цвят.
Голямата оригиналност към работата с царевична шума са тиймбилдингите , които доста компании вършат за чиновниците си. Така хората, които прекарват по през целия ден зад бюро разпускат.
За това ново събитие описа Пенко Николова от Габрово. „ На Етъра цяла година вършим тиймбилдинги и работилници за деца. Покрай тях идват и майстори от Румъния и Украйна ”, споделя тя.
Днес в 11 часа на Лапидариума ще стартира безвъзмезден уъркшоп за деца.
На него 7-е майсторки на царевична шума ще покажат какво многообразие от красиви предмети може да се вършат от нея.
Туристите със стиснатите кесии
Десетки чужденци гледаха откриването на Улицата на занаятите. Те вършиха фотоси, възхищаваха се, само че не си купиха и една гризина от ръж с босилек за 1 лев. Пестеливостта на туристите направи мощно усещане на майсторите на национални занаяти.
На откриването на улицата шефът на ОИ „ Старинен Пловдив ” Йордан Илиев акцентира, че най-естественото място за този фестивал са улиците на Стария град.
Една от атракциите за туристите бе богато украсена женска носия направена от занаятчия Стоян Илиев. Тя бе в ямболски и новозагорски жанр и е единствената от този тип у нас. „ В бродирането ми оказа помощ една баба мераклийка ”, призна Стоян.
Преди това 12 носии от този тип отишли за отбор „ Мартеница ” в Будапеща. Той гостува в Пловдив преди година. Майстор Стоян получил поръчка за още дузина женски и мъжки носии. Всичките ще заминат за Унгария.
Плъстена вълна от Украйна
Майсторката от Украйна Валентина Качура пристигна за първи път в Пловдив и към този момент е влюбена в града. Тя сподели забавна сбирка от чанти, шалове и шапки от рисувана плъстена вълна. Тя е от град Бориспол, който е на 30 километра от Киев. В него е интернационалното летище на столицата.
Работата с плъстена вълна в Украйна назовават „ Валяние ”. Думата идва от „ валенки ” – вълнените ботуши, които се поставят през зимата. У нас материалът се обработва по същия метод. „ Всичко е ръчна направа! На ръка вършим и рисунките по чантите ”, изясни Валентина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ