Пътуване във време-пространството - какво казва науката?
Идеята за пътешестване във времето от дълго време разпалва въображението на хората. Дали е допустимо на процедура да се придвижим надалеч в бъдещето? Ако можем да се движим покрай скоростта на светлината, или наоколо до черна дупка, времето би се забавило, което ще ни разреши да пътуваме надалеч в бъдещето.
Можем ли обаче да се върнем в предишното? Това ще бъде доста по-трудно, а евентуално и невероятно. Така счита научната общност, която се вълнува от тези вероятности пред човечеството. Да разгледаме доводите.
Когато през 1915 година Айнщайн разгласява своята Теория на относителността, той отваря вратите пред цялата Вселена, обяснявайки феномени като Големия гърмеж, черните дупки и гравитационните талази. Това обаче, което вълнува най-силно, е опцията да се сътвори машина на времето, с която да се пътува през време пространството.
Всичко се свежда до един факт - в теорията на гениалния физик времето не е безспорна големина, то е релативно. Това неповторимо качество се дължи на свойствата на скоростта на светлината. Айнщайн схваща, че нищо от познатото ни не може да се движи по-бързо от светлината и тя се явява галактическото ограничаване на понятието скорост в нашата Вселена.
Ученът открива, че времето и пространството могат да се огъват като гума, когато през тях минава обект с огромна маса. Това значи, че всичко се мери по отношение на скоростта на лъч светлина, без значение на посоката, в която той се движи.
Ако някой премине край нас със скорост към 300 хиляди километра в секунда, неговият часовник ще се движи по-бавно от нашия. Ако той доближи скоростта на светлината, то времето ще спре изцяло. Материално тяло не може да доближи скоростта на светлината, само че е изцяло допустимо за парченце без маса като фотона примерно.
Какви са опциите да се сътвори машина на времето за пътешестване на материални обекти във време пространството?
Според теорията на относителността времето тече с друга скорост при друга гравитация. За машина на времето са нужни два региона с идентична гравитация, които просто да се свържат.
Ако на Земята има място, където времето тече с естествена скорост, то край някоя черна дупка то ще тече по-бавно поради голямата гравитация там. Така, в случай че се включи часовник едновременно на двете места, примерно в понеделник, то когато на Земята е петък, на черната дупка ще е сряда. На доктрина, в случай че се пътува от Земята до черната дупка, пътуващият ще се върне от петък в сряда.
Подобен способ е препоръчан и с червеева дупка. Тя се явява директен път през време пространството. Ако Земята и черната дупка могат да се свържат с червеева дупка, ще се получи машина на времето. Проблемът на тези дупки е, че те в един миг се затварят и с цел да ги поддържаме отворени, е нужна противоположна гравитация.
Тъмната сила има такава гравитация, само че тя е доста слаба и не може да държи червеевата дупка непрекъснато отворена. Нужна е толкоз сила, колкото излъчват всички звезди от нашата вселена и то до края на живота си, с цел да се задържи червеевата дупка отворена.
Всички тези теоретични модели, разработвани от учени като Торн и Хокинг потвърждават, че природата на процедура не разрешава времевите цикли. Така тя ни пази от парадокси, които биха се получили при пътешестване в предишното. Най-известният от тях е парадоксът на дядото, когато пасажерът във времето се връща в предишното и убива своя дядо. Това трансформира хода на историята му и този странник не може да съществува, тъй като не би бил роден. Природата без подозрения е прекомерно интелигентна, с цел да разреши намеси, които основават невъзможни проблеми.
