Просвещението
Идеята, че някъде под Долината на гибелта в Калифорния може би има под земята град на възраст 5000 години е вълнуваща. Хората, които посредством подземните тунели са проникнали и са посетили това чудно място, описват, че в миналото този град е населяван от незнайна раса. Днес, хиляди години по- късно, това място е изоставено, само че са останали любопитни артефакти и страшнии мумии…
Пътешествие в страната на мъртвите
Възможно ли е в недрата на Долината на гибелта да съществува подобен загадачен под земята свят? Къде се намира? Що за раса го е обитавала? Дали пък това не са били змийските хора…
Индианците от племето паюти предават от уста на уста легенда, описваща това необикновено място. Историята споделя, по какъв начин преди няколко хиляди години великият водач на паютите изгубва жена си. Покосен от тъга и уверен, че няма смисъл да живее без нея, той си пренесъл земното тяло в страната на духовете.
Пътешествието му в света на мъртвите е било дълго тестване. Той минал през под земята проход по следите на храбрите индиански духове, заобиколен от свирепи зверове и зли демони. Той слизал по каменен мост в зелените полета на страната на мъртвите – велико кралство, ръководено от Шино – ав. Една от дъщерите на владетеля го хванала за ръката и го отвела в голям амфитеатър – място където хиляди мъртви и щастливи юти танцували в кръг.
Вождът му бил споделил, че желае да види жена си. Дъщерята на Шино-ав го предиздвикала да обещае, че щом хване брачната половинка си, двамата бързо ще изоставен долината без да се обръщат обратно. Вождът чакал няколко дни и нощти, до момента в който най-после забелязъл жена си. Заедно те тичали през долината към каменната арка, която се издигала над бездънна бездна. Тази арка била свързвала земята на Шиво – ав с дълга пещера (света на човешкия живот).
Тогава вожда на паютите не запомнил обещанието си да не се обръща и за финален път хвърлил взор към долината на гибелта. В същият момент жена му се била изпарила във въздуха и той останал самичък. След като изгубил още веднъж жена си вожда се прибрал при племето си и прекарал остатъка от живота си, описвайки хубостта и разкоша на земята на Шино-ав.
Удивителната находка
За античното скрито подземно царство Шин-ау-ау е известно малко. Индианският гид през 20-те години на предишния век Томас Уилсън твърдял, че дядо му е разкрил подземни катакомби в този регион. Натъкнал се на град, населяван от странни хора. Те говорили на чужд език и били облечени в кожени облекла.
Битували и истории за двама мъже – Уайт и Томасон, които твърдели, че са се натънали на подземия, откакто единия от тях пропаднал в остаряла изоставена мина в прохода Уингейт, югозападно от Долината на гибелта. Проходът Уингейт е бил остарял маршрут, по който каруци с мулета извозвали боракс от Долината на гибелта при започване на XIX век.
Двамата Томасон и Уайт, настояват, че се били озовали в естествена подземна пещера, която съгласно тях се простирала на към 30 км на север, в самото сърце на планините Панаминт. За тяхно учудване, те се оказали в голям под земята град пещера!
Разказвали, че са разкрили в града няколко прелестно непокътнати “мумии ”, облечени в тънка кожа, с дебели златни превръзки на ръцете и със златни копия.
Градът, явно е бил зарязан в продължение на епохи, в случай че не се броят мумиите. И цялата подземна система изглеждала доста, доста антична. Двалата открили, че евентуално в миналото е бил осветлен благодарение на истинска система за осветяване, захранвана с подземни газове.
Мъжете твърдяли, че са виждали огромна полирана кръгла маса, която наподобява като част от антична съвещателна зала. Имало и великански скулптури от чисто злато, каменни сводове и сандъци, цялостни със златни свитаци и разнообразни скъпоценни камъни, тежки каменни талиги, които били идеално уравновесени и издигнати, от научна позиция, тъй че и дете би могло да ги ръководи. Изумителни били големите каменни порти, съвсем идеално уравновесени с противотежести. Имало и други любопитни забележителности.
Липса на доказателстава
Томасон и Уайт донесли част от съкровищата от пещерите и се пробвали да ги продадат, в това число и на учени, с цел да получат помощ за проучване и реклама на града като едно от чудесата на света. Но напъните им приключват с отчаяние, когато техният “приятел ” Томас Уилсън открадва съкровището (едно от доказателствата им). Така, че учените не повярвали на разказите им и ги отпратили, когато не съумели да открият входа към “мината “. Мъжете твърдели, че неотдавнашният проливен дъжд е трансформирал местността и целият пейзаж…
