В помощ на ученика: Как учениците да съчиняват истории по-добре
Идеалната цел на часовете по български език и литература е да научи децата да показват мислите си устно и документално по обстоен и занимателен метод, като това дава отговор и на езиковите правила. Функционалната просветеност е тъкмо това преобразяване на знанията и уменията, които усвояваме в учебно заведение, в действителни обстановки и в действителни проблеми, в креативна задача или такава, разчупваща мисленето. Употребата на наученото демонстрира в действителност освен какъв брой децата са научили през годината, уместно оценено в бележника, само че и каква част от него те могат да приложат в обстановка, отвън подтекста тутакси по БЕЛ. Каквито са изпитите, външното оценяване, кандидат-студентските изпити, само че и изявлението за работа, презентациите и други обстановки от живота на възрастните. Всъщност функционалната просветеност се простира и доста по-напред в живота.
Децата се учат най-лесно да се показват посредством историите – първо ги слушат и описват, след това сричат, четат, преразказват, съчиняват сами. В учебно заведение се работи доста с текстове, само че нищо не може да влезе толкоз бързо и трайно в безредните им главици от история с приказни герои. Творческият развой изисква динамичност, експедитивност, възторг, " запалване " - това, в което децата са най-хубави. Така те свързват наученото с страстта, и това го прави стабилно. Но това не важи и единствено за тях – приказката, фикцията, отнесена към действителността, е най-древният метод човек да " смели " света, да го изясни и да съобщи това схващане напред във времето – единственото доказателство на неговото персонално битие. И повярвайте, децата ги взимат приказните истории доста на съществено.
Бях поканена от един клас, от класа на щерка ми, в едно нормално учебно заведение, да обясня на второкласниците по какъв начин се споделя история. Това, в качеството ми на създател и на редактор на Списание Hera.bg. Моите претекстове бяха: След еуфорията на първи клас все по-очевидно излиза неумението на децата да съчиняват сами, да измислят, да подреждат мислите си. Това, несъмнено, се учи тъкмо в учебно заведение и за втори клас не е решаващо умеене. Но като излязоха резултатите от матурите и оценяването след 7-ми клас, и то в частта учениците сами да генерират и интерпретират текст, казусът, се видя, че освен не е решен, а изчерпателен.
“Децата не са глупави, нито мързеливи, те просто не знаят по какъв метод да обличат в думи мислите и концепциите си. ”
Обсъдих урока с класната, госпожа Керина, и се съгласихме какъв брой значимо е един възпитаник да може да измисля самичък забавни истории. Понеже малко учители в горния курс одобряват това за значително, тъй като системата им диктува други ретроградни цели – не им се демонстрира и по какъв начин да го вършат. Резултатите са налице - неприятна статистика на грамотността, всеобщи двойки, " бисери " от писмените им работи, на които всеобщо се подиграваме.
Разбира се, не от всяко дете ще стане добър повествовател на истории, респективно ще развие подарък слово и това даже ще стане специалност. Но умеенето да се споделя нещо по забавен метод е значимо в общуването както посред им, само че и сред родители и деца, тъй като самооценката на детето пораства, то се усеща забавно, разбрано, харесвано, по-лесно намира другари, думата му се дава в диалозите на възрастните и притегля вниманието върху себе си. Важно е и за оценките, да, само че и за надалеч по-важни моменти в живота им като възрастни.
Урокът, като всеки урок, мина доста вълнуващо. Изправяла съм се пред възпитаници и различен път, само че даже и най-опитните учители ще потвърдят, че всеки час крие изненади и непредвидени завои от това, което си мислел да кажеш към това, което към този момент приказваш в действително време.
“Децата са прелестни – свежи, необременени, енергични, занимателни, желаят да вземат участие, да опишат и те, да бъдат въвлечени в нещо забавно. ”
Класната постоянно се включваше, с цел да вкара ред и посока, тъй като тя познава учениците си доста добре и знае по какъв начин да ги върне в тематиката, когато мислите им стартират да бягат във въображението им. Заедно измисляхме, питахме се: " А след това какво следва? ", " Ти по какъв начин би траял тази история? ", " Кое е най-интересното? ". Смяхме се и обсъдихме книги и герои. В края тутакси децата получиха от нас задача за ваканцията да измислят своя приказна история за обичан воин от летния лист с книги. В края на месец септември взехме решение да съберем още веднъж и да прочетем дружно историите им. А кой знае, може и да ги отпечатаме, като на същински писатели.
В тяхна помощ и облекчение за часа приготвих пособие за всяко дете, което отпечатвах и ламинирах, с цел да не пострада от буйните ваканционни игри. От атачмънта можете да свалите това приложение за вашето дете, в случай че го харесвате и учителят по БЕЛ на вашето дете утвърди наличието му. В празното поле след " Чудният свят на историите на: " след принтиране и преди ламиниране напишете името на вашето дете или то единствено да си го напише. Това ще направи помагалото в действителност неповторимо друго.
Нямам претенциите, че е изчерпателно, нито изключително издържано откъм педагогическа и езиковедска позиция, само че на нашите деца доста се хареса и с неспокойствие очаквам да видя техните истории, дали са съобразени с рекомендациите.
С сходно пособие вие можете:
Да ги стимулирате да опишат своя история по стъпки и опорни точки. Изберете за по-малките цветна хартия и други атрактивни детайли.
Сами да контролирате техните писмени работи за най-елементарни неща, като логическа конструкция, поредност и комплектност, герои и единение на място-време,
Ако са в по-горните класове, могат те да се редактират сами и да видят по какъв начин усъвършенстват уменията си по едни и същи критерии.
Заедно да измислите ваши правила, да съчинявате обща история и това да се трансформира в скъпо време за вас. А това даже би ме радвало най-вече.
Ако желаете вашето дете да развие своите умения за изложение, да го накарате да мисли за живота на своите истории и по какъв начин да ги направи по-увлекателни, или просто да не изгуби тренинг за писмени работи през ваканцията – пробвайте да поработите с това пособие. И кой знае, можете по този начин да разберете за гения на своето дете, за възприятието му за комизъм или просто освен това за самото него. Защото от незапомнени времена хората запечатват себе си в историите, които описват.
Децата се учат най-лесно да се показват посредством историите – първо ги слушат и описват, след това сричат, четат, преразказват, съчиняват сами. В учебно заведение се работи доста с текстове, само че нищо не може да влезе толкоз бързо и трайно в безредните им главици от история с приказни герои. Творческият развой изисква динамичност, експедитивност, възторг, " запалване " - това, в което децата са най-хубави. Така те свързват наученото с страстта, и това го прави стабилно. Но това не важи и единствено за тях – приказката, фикцията, отнесена към действителността, е най-древният метод човек да " смели " света, да го изясни и да съобщи това схващане напред във времето – единственото доказателство на неговото персонално битие. И повярвайте, децата ги взимат приказните истории доста на съществено.
Бях поканена от един клас, от класа на щерка ми, в едно нормално учебно заведение, да обясня на второкласниците по какъв начин се споделя история. Това, в качеството ми на създател и на редактор на Списание Hera.bg. Моите претекстове бяха: След еуфорията на първи клас все по-очевидно излиза неумението на децата да съчиняват сами, да измислят, да подреждат мислите си. Това, несъмнено, се учи тъкмо в учебно заведение и за втори клас не е решаващо умеене. Но като излязоха резултатите от матурите и оценяването след 7-ми клас, и то в частта учениците сами да генерират и интерпретират текст, казусът, се видя, че освен не е решен, а изчерпателен.
“Децата не са глупави, нито мързеливи, те просто не знаят по какъв метод да обличат в думи мислите и концепциите си. ”
Обсъдих урока с класната, госпожа Керина, и се съгласихме какъв брой значимо е един възпитаник да може да измисля самичък забавни истории. Понеже малко учители в горния курс одобряват това за значително, тъй като системата им диктува други ретроградни цели – не им се демонстрира и по какъв начин да го вършат. Резултатите са налице - неприятна статистика на грамотността, всеобщи двойки, " бисери " от писмените им работи, на които всеобщо се подиграваме.
Разбира се, не от всяко дете ще стане добър повествовател на истории, респективно ще развие подарък слово и това даже ще стане специалност. Но умеенето да се споделя нещо по забавен метод е значимо в общуването както посред им, само че и сред родители и деца, тъй като самооценката на детето пораства, то се усеща забавно, разбрано, харесвано, по-лесно намира другари, думата му се дава в диалозите на възрастните и притегля вниманието върху себе си. Важно е и за оценките, да, само че и за надалеч по-важни моменти в живота им като възрастни.
Урокът, като всеки урок, мина доста вълнуващо. Изправяла съм се пред възпитаници и различен път, само че даже и най-опитните учители ще потвърдят, че всеки час крие изненади и непредвидени завои от това, което си мислел да кажеш към това, което към този момент приказваш в действително време.
“Децата са прелестни – свежи, необременени, енергични, занимателни, желаят да вземат участие, да опишат и те, да бъдат въвлечени в нещо забавно. ”
Класната постоянно се включваше, с цел да вкара ред и посока, тъй като тя познава учениците си доста добре и знае по какъв начин да ги върне в тематиката, когато мислите им стартират да бягат във въображението им. Заедно измисляхме, питахме се: " А след това какво следва? ", " Ти по какъв начин би траял тази история? ", " Кое е най-интересното? ". Смяхме се и обсъдихме книги и герои. В края тутакси децата получиха от нас задача за ваканцията да измислят своя приказна история за обичан воин от летния лист с книги. В края на месец септември взехме решение да съберем още веднъж и да прочетем дружно историите им. А кой знае, може и да ги отпечатаме, като на същински писатели.
В тяхна помощ и облекчение за часа приготвих пособие за всяко дете, което отпечатвах и ламинирах, с цел да не пострада от буйните ваканционни игри. От атачмънта можете да свалите това приложение за вашето дете, в случай че го харесвате и учителят по БЕЛ на вашето дете утвърди наличието му. В празното поле след " Чудният свят на историите на: " след принтиране и преди ламиниране напишете името на вашето дете или то единствено да си го напише. Това ще направи помагалото в действителност неповторимо друго.
Нямам претенциите, че е изчерпателно, нито изключително издържано откъм педагогическа и езиковедска позиция, само че на нашите деца доста се хареса и с неспокойствие очаквам да видя техните истории, дали са съобразени с рекомендациите.
С сходно пособие вие можете:
Да ги стимулирате да опишат своя история по стъпки и опорни точки. Изберете за по-малките цветна хартия и други атрактивни детайли. Сами да контролирате техните писмени работи за най-елементарни неща, като логическа конструкция, поредност и комплектност, герои и единение на място-време, Ако са в по-горните класове, могат те да се редактират сами и да видят по какъв начин усъвършенстват уменията си по едни и същи критерии. Заедно да измислите ваши правила, да съчинявате обща история и това да се трансформира в скъпо време за вас. А това даже би ме радвало най-вече. Ако желаете вашето дете да развие своите умения за изложение, да го накарате да мисли за живота на своите истории и по какъв начин да ги направи по-увлекателни, или просто да не изгуби тренинг за писмени работи през ваканцията – пробвайте да поработите с това пособие. И кой знае, можете по този начин да разберете за гения на своето дете, за възприятието му за комизъм или просто освен това за самото него. Защото от незапомнени времена хората запечатват себе си в историите, които описват.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ