Многодетните семейства се връщат на мода
Идеалът на от ден на ден българи е за семейство с три деца, до момента в който еднодетният модел в все по-нежелан. Това демонстрират от преброяването на популацията през 2021 година
И през 2021 година двудетният модел на фамилията е репродуктивният блян на дамите на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години у нас (63.3%). На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%), следвано от фамилията с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
Снимка: Национален статистически институт
Репродуктивните идеали и планове на хората доста постоянно се разграничават обаче от фактическия брой деца в фамилиите.
Изключително огромен е делът на лицата, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%), показват от Национален статистически институт.
Същевременно има доста повече хора, които остават с едно дете (31.9%) спрямо тези, които считат това за идеалното семейство (6.9%) и желаят единствено едно дете (13.5%).
Двудетният модел остава идеалът за семейство за болшинството българи (63.3% са избрали тази опция). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца.
Снимка: НСИ
По-силно изразени са разликите в репродуктивните идеали според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи. Докато измежду високообразованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца.
Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният блян е многодетно семейство.
Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Снимка: Национален статистически институт
Интерес съставлява разпределението на лицата според от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за доста по-малка част от ромите (52.0%).
Относителният дял на лицата, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Снимка: Национален статистически институт Причините зад неосъществените стремежи
Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Наблюдават се известни разлики в структурата на аргументите според от възрастта на лицата. Сред младите, на възраст 15 – 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “ (10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори, изчислявани от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на репродуктивните планове.
Сред лицата на възраст 30 – 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е „ Финансови аргументи “ (17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, дали отговор, че нямат сътрудник (14.4%).
За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от персоналните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.
В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11.0%.
И през 2021 година двудетният модел на фамилията е репродуктивният блян на дамите на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години у нас (63.3%). На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%), следвано от фамилията с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
Снимка: Национален статистически институт Репродуктивните идеали и планове на хората доста постоянно се разграничават обаче от фактическия брой деца в фамилиите.
Изключително огромен е делът на лицата, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%), показват от Национален статистически институт.
Същевременно има доста повече хора, които остават с едно дете (31.9%) спрямо тези, които считат това за идеалното семейство (6.9%) и желаят единствено едно дете (13.5%).
Двудетният модел остава идеалът за семейство за болшинството българи (63.3% са избрали тази опция). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца.
Снимка: НСИ По-силно изразени са разликите в репродуктивните идеали според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи. Докато измежду високообразованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца.
Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният блян е многодетно семейство.
Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Снимка: Национален статистически институт Интерес съставлява разпределението на лицата според от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за доста по-малка част от ромите (52.0%).
Относителният дял на лицата, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Снимка: Национален статистически институт Причините зад неосъществените стремежи Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Наблюдават се известни разлики в структурата на аргументите според от възрастта на лицата. Сред младите, на възраст 15 – 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “ (10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори, изчислявани от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на репродуктивните планове.
Сред лицата на възраст 30 – 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е „ Финансови аргументи “ (17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, дали отговор, че нямат сътрудник (14.4%).
За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от персоналните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.
В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11.0%.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ