Зрялата любов
„ И заживели дълго и щастливо.... “ - по този начин приключват приказките за принцеси, които дребните момиченца обичат. А същински забавно е какво става по-късно, тъй като точно по-късно финално изречение стартира напълно нова, друга приказка. В живота е невероятно достигането на някакво идилично, безпроблемно-щастливо положение. Той е пътешестване, през което срещаш низ от проблеми - преодоляваш едни, следват други и тук-таме има къси почивки.
Живеем наситено, съсредоточено, със съзнанието, че в една и съща минута се случват милиарди неща и най-малко 100 от тях можем персонално да забележим и чуем посредством опциите на технологиите. Живеем със съзнанието, че в живота си срещаме низ от любови, всяка значима, възкресяваща ни, раняваща и носеща следващата порция мъдрост, откакто сме я надживели. Тази осъзната фрагментарност на битието е много друга от християнската визия за една обич, един брак – вечно. И в това време всеки живее с сантименталната фантазия да срещне огромната обич, която го прави жив, цялостен, придава смисъл и стойност на най-дребното нещо, оставя чувството, че не си живял на вятъра. Всеки го желае, надява се, позволява, че въпреки всичко може чудото да се случи таман на него – осъзнато или не, без значение дали си го признава или не. Защото всеки желае да бъде обичан, одобряван подобен какъвто е, желае другарство без секрети и недомлъвки, желае религия и доверие в друго човешко създание.
За да живееш в обич, не стига шансът да я срещнеш, нужна е и мъдростта да да я направиш част от себе си. А, уви, мъдростта не е привилегия на ранната младост. Младият човек даже да срещне любовта, я пропилява с по-лека ръка и тъй като живее с илюзията, че пред него се е разтлала илюзорната безконечност на отреденото му време, през което ще среща още доста любови.
Зрялата обич е любовта, в която можеш да цениш и оценяваш какво ти се случва. Ти си към този момент вътрешно по-богат и можеш да дариш това благосъстояние на обичания човек. Знаеш цената на времето прекарано в безмълвна непосредственост и на времето, в което отваряш словесно душата си, с цел да я излееш и слееш. След неистини и изменничества знаеш цената на това да вярваш безусловно другиму. И в това време си наясно какъв брой нежно е всяко доверие, по какъв начин елементарно може да го прояде разрухата на смътното подозрение. Любовта на зрелост има шанса да е последна за разлика от онази, която сме претърпели на 17 или на 23 години. Едва в този момент разбираш, че не първата обич е най-важната и запомящата се, а последната, тъй като тя е достатъчната ти обич. Която ти дава всичко. Тя е като завръщане вкъщи. Тя е окончателното приемане на себе си, тъй като си харесван тъкмо подобен какъвто си. Не желаят да те трансформират и ти не искаш променяш индивида до себе си. Цениш мига, тъй като към този момент с всяка фибра знаеш, че животът е краен и къс.
По време на първата обич ти си се учил да обичаш. Онова, което ти се е случвало е било трагично, съдбоносно, само че и преодолимо поради оптимизма, че приключението Живот е пред теб. Любовта в зрелост превъзхожда по дълбочина, по осъзнатост на протичащото се. Тя е способността в един момент да погледнеш индивида до теб и да го видиш за следващ път по нов метод – да си кажеш: господи, белким този извънреден мъж или или жена е до мен, споделя живота ми, обича ме. Поглеждайки го, ти го преоткриваш отново - виждаш го хубав, прелъстителен и още веднъж и си даваш сметка, че в случай че към този момент не го обичаше – още веднъж щеще се влюбиш в него. Тази обич е едно непрестанно преоткриване на обичания. Когато те гледа, в очите му има искрици. Те те зареждат и чудото е, че си разкрил перпетуум мобиле на Любовта. Вярата, че има такава обич, че има хора, които живеят в нея, е вяра за всеки – щом нещо съществува, то може да се случи и на него.
Живеем наситено, съсредоточено, със съзнанието, че в една и съща минута се случват милиарди неща и най-малко 100 от тях можем персонално да забележим и чуем посредством опциите на технологиите. Живеем със съзнанието, че в живота си срещаме низ от любови, всяка значима, възкресяваща ни, раняваща и носеща следващата порция мъдрост, откакто сме я надживели. Тази осъзната фрагментарност на битието е много друга от християнската визия за една обич, един брак – вечно. И в това време всеки живее с сантименталната фантазия да срещне огромната обич, която го прави жив, цялостен, придава смисъл и стойност на най-дребното нещо, оставя чувството, че не си живял на вятъра. Всеки го желае, надява се, позволява, че въпреки всичко може чудото да се случи таман на него – осъзнато или не, без значение дали си го признава или не. Защото всеки желае да бъде обичан, одобряван подобен какъвто е, желае другарство без секрети и недомлъвки, желае религия и доверие в друго човешко създание.
За да живееш в обич, не стига шансът да я срещнеш, нужна е и мъдростта да да я направиш част от себе си. А, уви, мъдростта не е привилегия на ранната младост. Младият човек даже да срещне любовта, я пропилява с по-лека ръка и тъй като живее с илюзията, че пред него се е разтлала илюзорната безконечност на отреденото му време, през което ще среща още доста любови.
Зрялата обич е любовта, в която можеш да цениш и оценяваш какво ти се случва. Ти си към този момент вътрешно по-богат и можеш да дариш това благосъстояние на обичания човек. Знаеш цената на времето прекарано в безмълвна непосредственост и на времето, в което отваряш словесно душата си, с цел да я излееш и слееш. След неистини и изменничества знаеш цената на това да вярваш безусловно другиму. И в това време си наясно какъв брой нежно е всяко доверие, по какъв начин елементарно може да го прояде разрухата на смътното подозрение. Любовта на зрелост има шанса да е последна за разлика от онази, която сме претърпели на 17 или на 23 години. Едва в този момент разбираш, че не първата обич е най-важната и запомящата се, а последната, тъй като тя е достатъчната ти обич. Която ти дава всичко. Тя е като завръщане вкъщи. Тя е окончателното приемане на себе си, тъй като си харесван тъкмо подобен какъвто си. Не желаят да те трансформират и ти не искаш променяш индивида до себе си. Цениш мига, тъй като към този момент с всяка фибра знаеш, че животът е краен и къс.
По време на първата обич ти си се учил да обичаш. Онова, което ти се е случвало е било трагично, съдбоносно, само че и преодолимо поради оптимизма, че приключението Живот е пред теб. Любовта в зрелост превъзхожда по дълбочина, по осъзнатост на протичащото се. Тя е способността в един момент да погледнеш индивида до теб и да го видиш за следващ път по нов метод – да си кажеш: господи, белким този извънреден мъж или или жена е до мен, споделя живота ми, обича ме. Поглеждайки го, ти го преоткриваш отново - виждаш го хубав, прелъстителен и още веднъж и си даваш сметка, че в случай че към този момент не го обичаше – още веднъж щеще се влюбиш в него. Тази обич е едно непрестанно преоткриване на обичания. Когато те гледа, в очите му има искрици. Те те зареждат и чудото е, че си разкрил перпетуум мобиле на Любовта. Вярата, че има такава обич, че има хора, които живеят в нея, е вяра за всеки – щом нещо съществува, то може да се случи и на него.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ