Гръм удари Америка, пороят отнесе Армения
И в Задкавказието, и в Америка има развръзка, само че хепиендът е надалеч Три поучения за ръководещите ни от войната в Нагорни Карабах
Пандемията се оказа допустимото опрощение за всички управници по света, които изчакват накъде ще тръгне светът от разкаляния терен и на Запад, и на Изток. След оповестената американска победа и подписания контракт за помирение в Нагорни Карабах под зоркия съветски взор, множеството водачи избраха да сведат погледи от геополититическите конфликти и да заровят глави в личните си здравни и финансови проблеми. Особено откакто падна първата политическа жертва от тектоничния конфликт сред Тръмп и Байдън. Естонският вътрешен министър назова в ефир определения за президент „ подкупен отпадък " и след серия от извинения към Вашингтон - от локални депутати до президент, представителят на съдружния сътрудник на властта стремително се раздели с поста. Така международният информативен продан зацикли с изявления на петима - Байдън, Тръмп, Ердоган, Алиев, Пашинян, като се разнообразяваше единствено с приветствени телеграми за спечелилите.
И в Задкавказието, и в Америка, има развръзка, само че хепиендът е надалеч.
Дългото задокеанско очакване приключи с предизвестена победа на Джо Байдън
Тя наподобява повече от разумна поради резултатите: 5-те милиона гласа преднина пред Тръмп надали могат да бъдат стопени даже от най-сизифовските старания на юриста Рудолф Джулиани. От друга страна, колкото и малко доказателства да успее да събере за измамите, те ще са предостатъчни, с цел да отдалечат вота за Байдън от класическата изборна американска победа.
Тръмп вкара Америка в успореден свят. Докато той не дава и да се издума за промяна на властта, Байдън стремително стартира „ процеса на промяна “, а демократите дори пришпориха кмета на Вашингтон да побърза със сцената за инагурацията. Още на третия ден след оповестяването му за президент, Байдън постави на масата целите си – ковид, стопанска система и расизъм. Назначи Рон Клайн, някогашен консултант на Белия дом, за началник на кабинета си. Започна кастинг за основните позиции. Обади се на стратегически съдружници - Австралия, Япония и Южна Корея. По-късно стана ясно, че японският министър председател към този момент си стяга куфарите, с цел да стисне персонално ръката на Байдън. Медиите пък ускориха интереса като оповестиха, че Байдън се кани да звъни на доста от държавните ръководители по света.
Докато екипът му оглежда забитите флагчета в глобуса на планетата след пристигналите приветствени телеграми, хората към Тръмп са се вторачили върху забодените карфички на пробитите от лъжливи гласове щати. Първо стана ясно, че той се готви да апелира резултатите от 4 щата, след това картината стартира да се трансформира. Заедно с обнадеждаващите клюки отдясно, че повторното броене в Джорджия може да промени изборната картина за щата, пoщeнcĸи cлyжитeл в Πeнcилвaния ускори насладата отляво. Той пpизнa, чe e излъгaл в пoĸaзaния зa нepeднocти пpи глacyвaнe пo пoщaтa.
Байдън стартира с назначенията, а Тръмп продължи с уволненията.
Със размах се освободи от миниcтъpa нa oтбpaнaтa Mapĸ Ecпъp, а около него нaпycнaха oщe тpимa виcши cлyжитeли нa Πeнтaгoнa. Демократите oпpeдeлиха тези дейности като диĸтaтypa и удостоверение на обстоятелството, че Тръмп не мисли да сдава властта. Държавният секретар Майк Помпео пък им отвърна, че равномерен преход ще има, само че към втора администрация на Тръмп.
Поне до 14 декември, когато се чака решението на членовете на изборната комисия, обстановката ще се напрегне. Като се вземат поради и опциите за обжалване, не е ясно дали публично оповестеният президент ще влезе през комина дружно с Дядо Коледа или някой ще остане без дарове.
Партийните борби, колкото и да са забавни, избледняват на фона на религиозните страхове след оповестеното помирение в Нагорни Карабах. Докато черните облаци над Белия дом се сгъстяваха, повече от 40 години в Нагорни Карабах проливен дъжд от патрони приключи с тристранно съглашение, което донесе наслада на Азебрайджан, яд на Армения, надзор на Русия и мощ за Турция.
Почти 30-годишното напрежение в Баку след раздялата с територии в постсъветското пространство, мазета във всенародно опълчение, което с
мощния боен тил на Турция и пас на Русия не остави късмет на арменците
Надеждите им, че сваленият съветски аероплан от азерите би могъл да катализира противоположни процеси, се изпариха още на идващия ден, когато вместо поддръжка пристигна капитулация.
Според изискванията му, всяка от страните остава на позициите, на които се намира сега, ще се разменят пленници и тела на починалите, ще се връщат азерските бежанци в окупираните до момента земи. До декември Ереван би трябвало да върне на Баку 3 региона – Келбаджарски, Агдамски и Лачински. Арменците получават кулоар за връзка през Лачин с остатъка от република Нагорни Карабах, а азерите получават кулоар за достъп до техния изолиран регион Нахичеван. Република Нагорни Карабах ще продължи да съществува, само че към този момент не е ясно какъв ще е статутът й.
В зоната на спора ще бъдат ситуирани като мироопазващи сили близо 2000 съветски военнослужещи и военна техника за 5 години, а може и повече. Последното обаче се оказа мотив за различие сред Анкара и Москва, откакто президентът Ердоган разгласи, че и Турция влиза във войските, а дясната ръка на Путин му напомни, че това не е записано в контракта.
Доколко това не е част от геополитическа игра, занапред ще стане ясно. Но
до момента в който в Баку зарята не угасваше, в Еревен хиляди окупираха Народното събрание
с цел да смъкват Никол Пашинян като народен изменник. Същият, който пристигна на власт преди 2 години като огромния воин, оглавил сполучливата улична гражданска война против корупцията и беззаконието в страната. Зад него стоеше Запада и в частност - либералите. Той беше считан за техен инструмент за намаляване на обичайно мощното съветско въздействие в Армения. Затова и по време на армено-азерската война Москва стоеше на полусъединител. А с подписаното спокойно съглашение, Кремъл наказа Армения за залитането и им сподели от кое място духа победния вятър. Със сигурност, дните на Пашинян са преброени, а с тях идва и предвидимото бъдеще на Ереван.
Докато арменците се възмущават и гневят, че Западът е изоставил най-старата християнска страна в света на милостта на исляма, нашите управници би трябвало да си извадят най-малко поучения от Нагорни Карабах: Сорос изтънява откъм изток. Москва забавя, само че не не помни. Амбицията на Турция е голяма. Историята демонстрира, че знакови събития в Задкавказието постоянно се следват от драми на Балканите. Как другояче, едните са азиатската врата към Запада, другите са утъпкания път към Изтока.
Пандемията се оказа допустимото опрощение за всички управници по света, които изчакват накъде ще тръгне светът от разкаляния терен и на Запад, и на Изток. След оповестената американска победа и подписания контракт за помирение в Нагорни Карабах под зоркия съветски взор, множеството водачи избраха да сведат погледи от геополититическите конфликти и да заровят глави в личните си здравни и финансови проблеми. Особено откакто падна първата политическа жертва от тектоничния конфликт сред Тръмп и Байдън. Естонският вътрешен министър назова в ефир определения за президент „ подкупен отпадък " и след серия от извинения към Вашингтон - от локални депутати до президент, представителят на съдружния сътрудник на властта стремително се раздели с поста. Така международният информативен продан зацикли с изявления на петима - Байдън, Тръмп, Ердоган, Алиев, Пашинян, като се разнообразяваше единствено с приветствени телеграми за спечелилите.
И в Задкавказието, и в Америка, има развръзка, само че хепиендът е надалеч.
Дългото задокеанско очакване приключи с предизвестена победа на Джо Байдън
Тя наподобява повече от разумна поради резултатите: 5-те милиона гласа преднина пред Тръмп надали могат да бъдат стопени даже от най-сизифовските старания на юриста Рудолф Джулиани. От друга страна, колкото и малко доказателства да успее да събере за измамите, те ще са предостатъчни, с цел да отдалечат вота за Байдън от класическата изборна американска победа.
Тръмп вкара Америка в успореден свят. Докато той не дава и да се издума за промяна на властта, Байдън стремително стартира „ процеса на промяна “, а демократите дори пришпориха кмета на Вашингтон да побърза със сцената за инагурацията. Още на третия ден след оповестяването му за президент, Байдън постави на масата целите си – ковид, стопанска система и расизъм. Назначи Рон Клайн, някогашен консултант на Белия дом, за началник на кабинета си. Започна кастинг за основните позиции. Обади се на стратегически съдружници - Австралия, Япония и Южна Корея. По-късно стана ясно, че японският министър председател към този момент си стяга куфарите, с цел да стисне персонално ръката на Байдън. Медиите пък ускориха интереса като оповестиха, че Байдън се кани да звъни на доста от държавните ръководители по света.
Докато екипът му оглежда забитите флагчета в глобуса на планетата след пристигналите приветствени телеграми, хората към Тръмп са се вторачили върху забодените карфички на пробитите от лъжливи гласове щати. Първо стана ясно, че той се готви да апелира резултатите от 4 щата, след това картината стартира да се трансформира. Заедно с обнадеждаващите клюки отдясно, че повторното броене в Джорджия може да промени изборната картина за щата, пoщeнcĸи cлyжитeл в Πeнcилвaния ускори насладата отляво. Той пpизнa, чe e излъгaл в пoĸaзaния зa нepeднocти пpи глacyвaнe пo пoщaтa.
Байдън стартира с назначенията, а Тръмп продължи с уволненията.
Със размах се освободи от миниcтъpa нa oтбpaнaтa Mapĸ Ecпъp, а около него нaпycнaха oщe тpимa виcши cлyжитeли нa Πeнтaгoнa. Демократите oпpeдeлиха тези дейности като диĸтaтypa и удостоверение на обстоятелството, че Тръмп не мисли да сдава властта. Държавният секретар Майк Помпео пък им отвърна, че равномерен преход ще има, само че към втора администрация на Тръмп.
Поне до 14 декември, когато се чака решението на членовете на изборната комисия, обстановката ще се напрегне. Като се вземат поради и опциите за обжалване, не е ясно дали публично оповестеният президент ще влезе през комина дружно с Дядо Коледа или някой ще остане без дарове.
Партийните борби, колкото и да са забавни, избледняват на фона на религиозните страхове след оповестеното помирение в Нагорни Карабах. Докато черните облаци над Белия дом се сгъстяваха, повече от 40 години в Нагорни Карабах проливен дъжд от патрони приключи с тристранно съглашение, което донесе наслада на Азебрайджан, яд на Армения, надзор на Русия и мощ за Турция.
Почти 30-годишното напрежение в Баку след раздялата с територии в постсъветското пространство, мазета във всенародно опълчение, което с
мощния боен тил на Турция и пас на Русия не остави късмет на арменците
Надеждите им, че сваленият съветски аероплан от азерите би могъл да катализира противоположни процеси, се изпариха още на идващия ден, когато вместо поддръжка пристигна капитулация.
Според изискванията му, всяка от страните остава на позициите, на които се намира сега, ще се разменят пленници и тела на починалите, ще се връщат азерските бежанци в окупираните до момента земи. До декември Ереван би трябвало да върне на Баку 3 региона – Келбаджарски, Агдамски и Лачински. Арменците получават кулоар за връзка през Лачин с остатъка от република Нагорни Карабах, а азерите получават кулоар за достъп до техния изолиран регион Нахичеван. Република Нагорни Карабах ще продължи да съществува, само че към този момент не е ясно какъв ще е статутът й.
В зоната на спора ще бъдат ситуирани като мироопазващи сили близо 2000 съветски военнослужещи и военна техника за 5 години, а може и повече. Последното обаче се оказа мотив за различие сред Анкара и Москва, откакто президентът Ердоган разгласи, че и Турция влиза във войските, а дясната ръка на Путин му напомни, че това не е записано в контракта.
Доколко това не е част от геополитическа игра, занапред ще стане ясно. Но
до момента в който в Баку зарята не угасваше, в Еревен хиляди окупираха Народното събрание
с цел да смъкват Никол Пашинян като народен изменник. Същият, който пристигна на власт преди 2 години като огромния воин, оглавил сполучливата улична гражданска война против корупцията и беззаконието в страната. Зад него стоеше Запада и в частност - либералите. Той беше считан за техен инструмент за намаляване на обичайно мощното съветско въздействие в Армения. Затова и по време на армено-азерската война Москва стоеше на полусъединител. А с подписаното спокойно съглашение, Кремъл наказа Армения за залитането и им сподели от кое място духа победния вятър. Със сигурност, дните на Пашинян са преброени, а с тях идва и предвидимото бъдеще на Ереван.
Докато арменците се възмущават и гневят, че Западът е изоставил най-старата християнска страна в света на милостта на исляма, нашите управници би трябвало да си извадят най-малко поучения от Нагорни Карабах: Сорос изтънява откъм изток. Москва забавя, само че не не помни. Амбицията на Турция е голяма. Историята демонстрира, че знакови събития в Задкавказието постоянно се следват от драми на Балканите. Как другояче, едните са азиатската врата към Запада, другите са утъпкания път към Изтока.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ