Неолиберализмът - новият комунизъм
И в днешно време другомислещите не са по никакъв начин симпатични
Неолиберализмът е актуалната форма на стопански връзки, който в действителност стегна крепко примката към света. Защо обаче доживяваме да чуем в 21 век, че на земното кълбо се е открило нещо като победил комунизъм? И кой би трябвало първи да се обръща в гроба - Маркс, Енгелс, Ленин...
Приликите
Наглед сходно еретично изказване има своята първа логичност в един факт. И неолиберализмът, и комунизмът са тиранични структури, които не обичат да имат доста трудности по пътя си. България живя 45 години в комунизъм, който някои интелектуалци още тогава назоваха държавен капитализъм. Сега в сходна обстановка са страните в Западна Европа, които ще би трябвало да се помиряват със средата на новата икономическа действителност.
А тя е - държавна тирания. Наглед парадоксално за класическите хрумвания на капитализма. Но е реалност. На Изтoк пocтрoихa държaвeн кoмунизъм, a нa Зaпaд зaпoчнaхa дa грaдят нaднaциoнaлни oбрaзувaния, държaви, кoитo дa рeгулирaт oтнoшeниятa ни. Нещо такова е Европейският съюз. Другата му дума е глобализъм. Мегаструктури, в които обособените страни се обезличават.
Не ви ли наподобява това на мутирал вид на международната пролетарска гражданска война? Пример. Въпрeки, чe ca ocнoвaни вeднaгa cлeд пocлeднaтa cвeтoвнa вoйнa, нaмecитe нa МВФ и Cвeтoвнaтa бaнкa в икoнoмикитe нa eдин куп cтрaни cтaнaхa рeгулярни cлeд 70-тe, прeз пocлeднитe 30 години нa XX вeк.
Така от свободен пазар постепенно, само че несъмнено се минава към наднационална тирания. Която ясно виждаме през днешния ден.
Не поносим непознато мнение
Неолибералната политика на най-високо равнище демонстрира, че по никакъв начин не са й симпатични другомислещите. При тях най-вредни са тези, които не споделят концепциите им за глобализация. Затова се сътвори и политическото напрежение в Европейски Съюз през последните години. Както и мощният и рисков напредък на ултрадесните националисти, та даже и чисти фашисти.
Защо става това? Защото на хората им се натрапва, че не са значими самостоятелните, а груповите права. Зa дa бдят зa чиcтoтaтa нa битиeтo, и кoмуниcтитe, и нeoлибeрaлитe cъздaвaхa инcтитуции, кoитo дa вoдят нeпримиримa бoрбa зa изкoрeнявaнe нa “прecтъпнoтo ” миcлeнe.
Затова се появяват и Жълтите жилетки в Париж, и неонацистките манифестации в някогашната Източна Германия. Просто тук влиза в действие законът на Нютон за действието и противодействието. Логично. Държавният уред през днешния ден назовава всеки родолюбец " фашист ", а всеки опит за отбраняване на националната еднаквост е " архаична отживялост ".
Лоши стопански прогнози за половин век
Според английски анализатори дълготрайната вероятност за днешния капитализъм е неприятна. В идващите 50 години неравенството в света се чака да се усили с 40 %. Ножицата сред небогати и богати продължава да се разтваря. Очаква се даже, че тази система няма да е в положение да зареди дори и развитите страни.
Интересно - подобен скептицизъм идва от английски икономисти, живеещи в една от най-развитите страни в света. Какво тогава да кажем за по-периферните страни? На Острова също се твърди, че всеки опит на настоящия хайлайф, представящ се като социалнолиберален, не прави нищо друго, с изключение на да поддържа на изкуствено дишане живота на този публичен ред.
Всъщност какво тъкмо е неолиберализъм - на процедура обединение на бизнеса с страната. Оттам и приликите с комунизма.
Докъде води свръхпотреблението
Ценностната система на света е тотално сгромолясана. Тук не става въпрос единствено за небогати и богати. Стерилната среда на маниакалното електронно другарство докара най-много отчуждение. Вземете едно нормално заведение. Преди години там са влизали хора, искащи да се видят и да поговорят с някого. Сега ще видите най-много интернет и фейсбук зомбита, облъчени от смарт телефоните си и не знаещи какво става към тях.
А с каква музика израстваха младежите до наскоро - с рок, джаз и денсшедьоври. Сега - с многочасови маратони от електронни празненства, гарнирани с дрога. Или с безкрайните чалга софри у нас, където музикалните " послания " кореспондират с облика на Франкенщайн, съпроводени с потни напомпани мускули от фитнеса.
Средата на другарство е токсична. И в дословния, и в преносния смисъл. Това са тъжните резултати от свръхпотреблението.
Изкуственият разсъдък и изчезващите специалности
Ако приемем, че технологизацията на обществото е една присъща част на актуалния капитализъм, очевидно умишлено тя води до още един нокаут. Стига се до такава степен, че към този момент има роботи, които плачат, кихат и кашлят. Човечеството пада в клопката на изкуствения разсъдък, който се връща като гибелен бумеранг. За да се стигне до мрачните прогнози за изчезващите специалности.
В околните години се чака половината специалности да изчезнат. Нуждата от преводачи ще бъде фрапантно понижена, чиновниците в банковите офиси - също. Всичко става по мобилен телефон. Младшите адвокати, които вършат справките, също ще станат ненужни. Мрачната прогноза се отнася и за счетоводителите. Да не приказваме за специалности като печатар, коректор, даже и кореспонденти.
Интернет потреблението е известно, че удря ужасно доста и по класическите форми за всеобща информация като преса, радио и телевизия. Тук навлиза предстоящо и спорът сред младите и старите генерации.
В същото време технологизацията, като се изключи че оставя доста хора без работа, дружно с това още повече концентрира облагите в избран кръг от бизнеса и усилва общественото неравноправие по целия свят.
Какво да чакаме?
Анализаторите са уверени, че през идващите години противоборството сред Запада и Изтока, сред Съединени американски щати и тандема Китай-Русия, към който към този момент се причисляват Турция и Иран, ще продължи. Има и други теории, изглеждащи на пръв взор необичайно. На остатъците от колониалните империи им следва сложен интервал на осмисляне на историята и държанието им, тъй като към тях към този момент лети бумерангът на отмъщението. Вероятно ще стартира и развой на дефинитивно премахване на монархиите от публичния живот.
Неолиберализмът ще отстъпи обратно, даже и с принуда, едвам когато бъдат разкрити и разобличени подмолните му цели. Тогава той автоматизирано ще отиде в небитието. Битката сред изкуствения и естествения разсъдък е в разгара си, само че окончателната победа на естествения разсъдък обаче е зад хоризонта на 2025 година.
За Балканите специалисти считат, че ориста на България ще бъде съдбовно обвързвана с целия полуостров. Раздробените и разединени балкански държавици няма по какъв начин да отстояват независимостта си и са лесна плячка за световните акули. Повечето балкански водачи към този момент са усетили това и подхващат нужните дейности. Тези, които разчитат на външно застъпничество и сеене на раздори – евентуално ще изгубят всичко. Граници няма по какъв начин да не се трансформират, тъй като сегашните са изкуствени.
Дали ще останат единствено на книга прогнозите за идващото десетилетие, следва да се види. Факт е обаче, че се появяват напълно нов вид политици и модели на ръководство. Засега доста плюсове от тази нова действителност не се виждат.
Неолиберализмът е актуалната форма на стопански връзки, който в действителност стегна крепко примката към света. Защо обаче доживяваме да чуем в 21 век, че на земното кълбо се е открило нещо като победил комунизъм? И кой би трябвало първи да се обръща в гроба - Маркс, Енгелс, Ленин...
Приликите
Наглед сходно еретично изказване има своята първа логичност в един факт. И неолиберализмът, и комунизмът са тиранични структури, които не обичат да имат доста трудности по пътя си. България живя 45 години в комунизъм, който някои интелектуалци още тогава назоваха държавен капитализъм. Сега в сходна обстановка са страните в Западна Европа, които ще би трябвало да се помиряват със средата на новата икономическа действителност.
А тя е - държавна тирания. Наглед парадоксално за класическите хрумвания на капитализма. Но е реалност. На Изтoк пocтрoихa държaвeн кoмунизъм, a нa Зaпaд зaпoчнaхa дa грaдят нaднaциoнaлни oбрaзувaния, държaви, кoитo дa рeгулирaт oтнoшeниятa ни. Нещо такова е Европейският съюз. Другата му дума е глобализъм. Мегаструктури, в които обособените страни се обезличават.
Не ви ли наподобява това на мутирал вид на международната пролетарска гражданска война? Пример. Въпрeки, чe ca ocнoвaни вeднaгa cлeд пocлeднaтa cвeтoвнa вoйнa, нaмecитe нa МВФ и Cвeтoвнaтa бaнкa в икoнoмикитe нa eдин куп cтрaни cтaнaхa рeгулярни cлeд 70-тe, прeз пocлeднитe 30 години нa XX вeк.
Така от свободен пазар постепенно, само че несъмнено се минава към наднационална тирания. Която ясно виждаме през днешния ден.
Не поносим непознато мнение
Неолибералната политика на най-високо равнище демонстрира, че по никакъв начин не са й симпатични другомислещите. При тях най-вредни са тези, които не споделят концепциите им за глобализация. Затова се сътвори и политическото напрежение в Европейски Съюз през последните години. Както и мощният и рисков напредък на ултрадесните националисти, та даже и чисти фашисти.
Защо става това? Защото на хората им се натрапва, че не са значими самостоятелните, а груповите права. Зa дa бдят зa чиcтoтaтa нa битиeтo, и кoмуниcтитe, и нeoлибeрaлитe cъздaвaхa инcтитуции, кoитo дa вoдят нeпримиримa бoрбa зa изкoрeнявaнe нa “прecтъпнoтo ” миcлeнe.
Затова се появяват и Жълтите жилетки в Париж, и неонацистките манифестации в някогашната Източна Германия. Просто тук влиза в действие законът на Нютон за действието и противодействието. Логично. Държавният уред през днешния ден назовава всеки родолюбец " фашист ", а всеки опит за отбраняване на националната еднаквост е " архаична отживялост ".
Лоши стопански прогнози за половин век
Според английски анализатори дълготрайната вероятност за днешния капитализъм е неприятна. В идващите 50 години неравенството в света се чака да се усили с 40 %. Ножицата сред небогати и богати продължава да се разтваря. Очаква се даже, че тази система няма да е в положение да зареди дори и развитите страни.
Интересно - подобен скептицизъм идва от английски икономисти, живеещи в една от най-развитите страни в света. Какво тогава да кажем за по-периферните страни? На Острова също се твърди, че всеки опит на настоящия хайлайф, представящ се като социалнолиберален, не прави нищо друго, с изключение на да поддържа на изкуствено дишане живота на този публичен ред.
Всъщност какво тъкмо е неолиберализъм - на процедура обединение на бизнеса с страната. Оттам и приликите с комунизма.
Докъде води свръхпотреблението
Ценностната система на света е тотално сгромолясана. Тук не става въпрос единствено за небогати и богати. Стерилната среда на маниакалното електронно другарство докара най-много отчуждение. Вземете едно нормално заведение. Преди години там са влизали хора, искащи да се видят и да поговорят с някого. Сега ще видите най-много интернет и фейсбук зомбита, облъчени от смарт телефоните си и не знаещи какво става към тях.
А с каква музика израстваха младежите до наскоро - с рок, джаз и денсшедьоври. Сега - с многочасови маратони от електронни празненства, гарнирани с дрога. Или с безкрайните чалга софри у нас, където музикалните " послания " кореспондират с облика на Франкенщайн, съпроводени с потни напомпани мускули от фитнеса.
Средата на другарство е токсична. И в дословния, и в преносния смисъл. Това са тъжните резултати от свръхпотреблението.
Изкуственият разсъдък и изчезващите специалности
Ако приемем, че технологизацията на обществото е една присъща част на актуалния капитализъм, очевидно умишлено тя води до още един нокаут. Стига се до такава степен, че към този момент има роботи, които плачат, кихат и кашлят. Човечеството пада в клопката на изкуствения разсъдък, който се връща като гибелен бумеранг. За да се стигне до мрачните прогнози за изчезващите специалности.
В околните години се чака половината специалности да изчезнат. Нуждата от преводачи ще бъде фрапантно понижена, чиновниците в банковите офиси - също. Всичко става по мобилен телефон. Младшите адвокати, които вършат справките, също ще станат ненужни. Мрачната прогноза се отнася и за счетоводителите. Да не приказваме за специалности като печатар, коректор, даже и кореспонденти.
Интернет потреблението е известно, че удря ужасно доста и по класическите форми за всеобща информация като преса, радио и телевизия. Тук навлиза предстоящо и спорът сред младите и старите генерации.
В същото време технологизацията, като се изключи че оставя доста хора без работа, дружно с това още повече концентрира облагите в избран кръг от бизнеса и усилва общественото неравноправие по целия свят.
Какво да чакаме?
Анализаторите са уверени, че през идващите години противоборството сред Запада и Изтока, сред Съединени американски щати и тандема Китай-Русия, към който към този момент се причисляват Турция и Иран, ще продължи. Има и други теории, изглеждащи на пръв взор необичайно. На остатъците от колониалните империи им следва сложен интервал на осмисляне на историята и държанието им, тъй като към тях към този момент лети бумерангът на отмъщението. Вероятно ще стартира и развой на дефинитивно премахване на монархиите от публичния живот.
Неолиберализмът ще отстъпи обратно, даже и с принуда, едвам когато бъдат разкрити и разобличени подмолните му цели. Тогава той автоматизирано ще отиде в небитието. Битката сред изкуствения и естествения разсъдък е в разгара си, само че окончателната победа на естествения разсъдък обаче е зад хоризонта на 2025 година.
За Балканите специалисти считат, че ориста на България ще бъде съдбовно обвързвана с целия полуостров. Раздробените и разединени балкански държавици няма по какъв начин да отстояват независимостта си и са лесна плячка за световните акули. Повечето балкански водачи към този момент са усетили това и подхващат нужните дейности. Тези, които разчитат на външно застъпничество и сеене на раздори – евентуално ще изгубят всичко. Граници няма по какъв начин да не се трансформират, тъй като сегашните са изкуствени.
Дали ще останат единствено на книга прогнозите за идващото десетилетие, следва да се види. Факт е обаче, че се появяват напълно нов вид политици и модели на ръководство. Засега доста плюсове от тази нова действителност не се виждат.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ