Приятелите, лошите и добрите думи помежду им
„...И тогава мечката споделила: дълбока рана заздравява, неприятна дума не се не помни ”.
Всеки си спомня тази национална приказка от детството. И всеки е изпитал на гърба си поуката от нея. Небрежно подхвърлена дума сред другари, може да обтегне връзките и те в никакъв случай да не бъдат същите. А студенината по този начин да се настани, че да бъдат прекъснати...но не от единствено себе си, а от грозната рана, които думите оставят. Безобидната дума за един е тежък удар за другия.
Защо се получава по този начин? Може би даже свободата в общуването, която е категорично изискване за едно другарство, има тънка граница. Може да си имаме персонално мнение за живота на приятелката ни, само че дали е подходящо да го споделяме, както е обезателно да се направи за новата й рокля, която не й стои добре.
Ако тя да вземем за пример неотдавна е претърпяла позорен бракоразвод или тежка невярност, би ли било подходящо да и кажем нещо от сорта: „ Трябваше още тогава ( еди по кое време си ) да схванеш, че той не е стока ”. Това с какво и оказва помощ? В сложни моменти, а и освен тогава, не трябва да се отнасяме с думите безгрижно и да ги оставим да се изтърколят от устата ни, без да сме обмислили казаното. В думите се крие рискова мощ, която би трябвало да се употребява единствено с мирни цели. Ако изявлението ни не е от изгода за никого, за какво би трябвало да го изричаме на глас, без даже да помислим по какъв начин би се почувствал индивида насреща. Особено в случай че той е другар. По- добре да замълчим. Искреността е прелестно качество, само че има нещо дразнещо в нея, щом този пряк, откровен човек е наш другар. Именно тъй като го познаваме, знаем, че не би ни икономисал и грам от мнението си и не би се съобразил с някои заобиколни пътища или с тънките ни усеща, с които той е напълно наясно.
Приятелството би трябвало да е като пристанище – постоянно отворено, където да се приютяваме от борби и изтощителните пътувания из бурни води. То е тази разтуха с огромни, търпеливи уши и добродушно безмълвие, която обезпечава топъл банкет, каквото и да става, колкото и да е ужасно. За останалото си имаме личните мисли, съвест, а роднините и фамилията са тъкмо тези, чиято рецензия не можем да отблъснем, по този начин или другояче.
А неприятната дума има и, естествено, неприятна сила, която постоянно се завръща. Неприязънта, подбудена от небрежните думи, се отразява незабавно в този, който ги е изрекъл. Неловкото безмълвие, отдръпването или нуждата надали не да се защитаваш пред приятеля си – това нормално е резултатът и той слага началото на края.
Затова пък положителната дума не трябва да се пести. Никога. Намерили сме вътрешна мощ да си помислим нещо хубаво за някого, да му го кажем. Няма да покажем уязвимост, а в противен случай силата на думите ще преодолее тази присъща на всеки от нас горделивост, от което печелят всички. Един откровен комплимент е отлично начало на всяка среща и декорация на всеки диалог, изисква незначително изпитание, само че реализира толкоз доста. И в случай че изневярата, която е претърпяла приятелката ни, е единствено мотив да докажеш силата на вашето другарство, то комплимент за новата и прическа е метод да върнем усмивката на лицето й.
Когато е мъчно, точно положителната дума е същинската помощ. За всеки проблем си има решение. Решение, което е известно само на нас самите, тъй като то се крие в казуса и единствено ние го познаваме в неговата целокупност. Затова да се желае съвет, по какъв начин да постъпим, е безсмислено. Така единствено пренасяме отговорността върху различен, а след това дори ще я потърсим. Решението си е наше и ние сме виновни за дейностите си, за това е по-добре съвет да не даваме, съвет да не взимаме. Като другар, нужното в този миг е да сме там, да слушаме и да задаваме уместни въпроси. Така мисълта и възприятията на нашия другар сами ще се подредят и решението ще излезе нескрито. Но и всичко това би било безсмислено без положителната дума, казана на глас в сложния миг. Тя е единствена в положение да даде кураж и да сме решителни в превъзмогването на казуса. Тя дава поддръжката, безпрекословната, която е в основата на същинското другарство. И банална добра дума няма, там всички клишета са на място. Понякога единственото, което желаеме да чуем е: „ Всичко ще се подреди ” или „ Спокойно, ще се оправиш ” и е хубаво сами да го споделяме. Ефектът е налице – незабавно освежаване и кураж. Думите, положителните, и всички ти положителни мисли зад тях са свършили своята работа. Те са помогнали на другар в неволя.
Да не оставяме другар в сложен миг, без да поговорим, никой проблем не е толкоз заплашителен, щом е споделен. А от време на време сами не подозираме какъв брой оказваме помощ – и с безмълвно чуване, и с елементарното „ всичко ще се оправи ”. Но в случай че ни иде да си кажем всичко каквото мислим, тъй като моментът е подобаващ, дано да си помислим, дали е нужно. Защото едно другарство е мощно поради положителните думи, само че се унищожава за момент даже и от една неприятна.
Всеки си спомня тази национална приказка от детството. И всеки е изпитал на гърба си поуката от нея. Небрежно подхвърлена дума сред другари, може да обтегне връзките и те в никакъв случай да не бъдат същите. А студенината по този начин да се настани, че да бъдат прекъснати...но не от единствено себе си, а от грозната рана, които думите оставят. Безобидната дума за един е тежък удар за другия.
Защо се получава по този начин? Може би даже свободата в общуването, която е категорично изискване за едно другарство, има тънка граница. Може да си имаме персонално мнение за живота на приятелката ни, само че дали е подходящо да го споделяме, както е обезателно да се направи за новата й рокля, която не й стои добре.
Ако тя да вземем за пример неотдавна е претърпяла позорен бракоразвод или тежка невярност, би ли било подходящо да и кажем нещо от сорта: „ Трябваше още тогава ( еди по кое време си ) да схванеш, че той не е стока ”. Това с какво и оказва помощ? В сложни моменти, а и освен тогава, не трябва да се отнасяме с думите безгрижно и да ги оставим да се изтърколят от устата ни, без да сме обмислили казаното. В думите се крие рискова мощ, която би трябвало да се употребява единствено с мирни цели. Ако изявлението ни не е от изгода за никого, за какво би трябвало да го изричаме на глас, без даже да помислим по какъв начин би се почувствал индивида насреща. Особено в случай че той е другар. По- добре да замълчим. Искреността е прелестно качество, само че има нещо дразнещо в нея, щом този пряк, откровен човек е наш другар. Именно тъй като го познаваме, знаем, че не би ни икономисал и грам от мнението си и не би се съобразил с някои заобиколни пътища или с тънките ни усеща, с които той е напълно наясно.
Приятелството би трябвало да е като пристанище – постоянно отворено, където да се приютяваме от борби и изтощителните пътувания из бурни води. То е тази разтуха с огромни, търпеливи уши и добродушно безмълвие, която обезпечава топъл банкет, каквото и да става, колкото и да е ужасно. За останалото си имаме личните мисли, съвест, а роднините и фамилията са тъкмо тези, чиято рецензия не можем да отблъснем, по този начин или другояче.
А неприятната дума има и, естествено, неприятна сила, която постоянно се завръща. Неприязънта, подбудена от небрежните думи, се отразява незабавно в този, който ги е изрекъл. Неловкото безмълвие, отдръпването или нуждата надали не да се защитаваш пред приятеля си – това нормално е резултатът и той слага началото на края.
Затова пък положителната дума не трябва да се пести. Никога. Намерили сме вътрешна мощ да си помислим нещо хубаво за някого, да му го кажем. Няма да покажем уязвимост, а в противен случай силата на думите ще преодолее тази присъща на всеки от нас горделивост, от което печелят всички. Един откровен комплимент е отлично начало на всяка среща и декорация на всеки диалог, изисква незначително изпитание, само че реализира толкоз доста. И в случай че изневярата, която е претърпяла приятелката ни, е единствено мотив да докажеш силата на вашето другарство, то комплимент за новата и прическа е метод да върнем усмивката на лицето й.
Когато е мъчно, точно положителната дума е същинската помощ. За всеки проблем си има решение. Решение, което е известно само на нас самите, тъй като то се крие в казуса и единствено ние го познаваме в неговата целокупност. Затова да се желае съвет, по какъв начин да постъпим, е безсмислено. Така единствено пренасяме отговорността върху различен, а след това дори ще я потърсим. Решението си е наше и ние сме виновни за дейностите си, за това е по-добре съвет да не даваме, съвет да не взимаме. Като другар, нужното в този миг е да сме там, да слушаме и да задаваме уместни въпроси. Така мисълта и възприятията на нашия другар сами ще се подредят и решението ще излезе нескрито. Но и всичко това би било безсмислено без положителната дума, казана на глас в сложния миг. Тя е единствена в положение да даде кураж и да сме решителни в превъзмогването на казуса. Тя дава поддръжката, безпрекословната, която е в основата на същинското другарство. И банална добра дума няма, там всички клишета са на място. Понякога единственото, което желаеме да чуем е: „ Всичко ще се подреди ” или „ Спокойно, ще се оправиш ” и е хубаво сами да го споделяме. Ефектът е налице – незабавно освежаване и кураж. Думите, положителните, и всички ти положителни мисли зад тях са свършили своята работа. Те са помогнали на другар в неволя.
Да не оставяме другар в сложен миг, без да поговорим, никой проблем не е толкоз заплашителен, щом е споделен. А от време на време сами не подозираме какъв брой оказваме помощ – и с безмълвно чуване, и с елементарното „ всичко ще се оправи ”. Но в случай че ни иде да си кажем всичко каквото мислим, тъй като моментът е подобаващ, дано да си помислим, дали е нужно. Защото едно другарство е мощно поради положителните думи, само че се унищожава за момент даже и от една неприятна.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ