Димитър Христев: Състоянието след инсулт не може да се промени, но е възможно да се подобри
Хората с инсулт би трябвало да се научат да живеят през днешния ден и в този момент, да обогатят живота си, да открият смисъл, да одобряват, че не са заболели, предлага рехабилитаторът Димитър Христев, прочут на нашите читатели от предходни изявления с потребни на практика препоръки по отношение на разнообразни болестни положения. Завършил е МУ – Пловдив, основава личен уебсайт physiobg.com, само че интензивно разгласява и във видеоканал Rehabilitation Plovdiv и фейсбук страницата Физиотерапевт БГ ЕООД.
- Г-н Христев, за какво е значимо претърпелите инсулт да осъзнаят, че след подобен тежък случай няма по какъв начин да чакат положението им да се промени напълно?
- Едно би трябвало да е ясно – няма оздравял човек с инсулт посредством рехабилитация! Лечението се случва първото денонощие в болничното заведение.
Както не мога да трансформира цвета на очите си от кафяви на сини и да стана Ален Делон с извършения, електростимулация, магнити и нагревки, по този начин и умрялата част от мозъка не може да се върне.
С други думи, положението след инсулта не може да се промени, само че може да се усъвършенства до състояние, в което да се живее по-леко, да се понасят компликациите, да се научи човек на умения, а където не може, да се измислят обезщетения, с които да има оптималната самостоятелност. Това става за сметка на промени в живите неврони отвън зоната на инсулта. Това е действителност, която хора, озовали се в тази обстановка, от време на време не могат да одобряват.
- Защо не могат да я одобряват? Какво не желаят да осъзнаят?
- Защото слушам изрази, като: „ Искам остарелия си живот! “. Да, само че остарелият живот вероятно е съдействал за това инсултът да се случи. Или пък: „ Като се оправя, ще стартира да правя това или това “. Да, ще се възстановиш до някакво състояние, само че доста неща може би няма да можеш да ги вършиш както си го правил преди.
„ Искам бързо да оздравея! “, споделят други. Да, само че ти не си болен. Болестта има начало и край. Това е положение, при което с тренировки и неизменност би трябвало да се научиш да живееш по-добре. Но, до момента в който остаряваш и животът ти минава, е в твоите ръце дали ще го живееш, или ще станеш част от тези 50% от претърпелите инсулт, които развиват деменция и/или меланхолия. Друг не може да живее и да прави нещата вместо теб.
„ Ако не бързам до година, година и половина, няма да се оправя в никакъв случай ”, декларират трети. Отново, в случай че бързаш година, година и половина, и по-късно спреш да тренираш, положението ти ще се върне до изходното състояние. Защото стопира спонтанното възобновяване на опциите, което се случва първите 3-6 месеца след инсулта. Както си миеш зъбите всеки ден, по този начин ще би трябвало да правиш извършения всеки ден по-старателно от човек, който не е получил инсулт. Ако не си миеш зъбите, в един миг ще ги загубиш. Същото е и с придвижването и упражненията!
